събота, 5 септември 2020 г.

ДЕЦАТА НА БЕДНЯЦИТЕ

ДЕЦАТА
НА БЕДНЯЦИТЕ

...И ето я в кондури, нахлузени на босо,
кварталната клюкарка с осанката на Крез
пак чепка заядливо световните въпроси
пред група пияндета, мъже с висока чест.

Под мишницата с хляба, от фурната току-що
изваден дъхав, парещ, минавайки край тях,
кварталната принцеса те все пак не пропущат
и нагло я приветстват с дрезгав мъжки смях.

Одумват я цинично и там ръце разперил
кълчоти кльощав задник махленският чешит;
явяват се обаче взвод зли милиционери
и цялата компания застива с мазен вид.

Колона камиони дрънчи, дими, пърпори –
излита на учение по Пещерско шосе
с оръдия прастари, но вапсани повторно...
Под древните топове Джендемът* се тресе.

Войничета три роти от банята се връщат;
последният отляво с фенер голям в ръка
хлапе да спи отпраща при майчицата вкъщи,
а то му отговаря: Иди ти, аз не спя!

Край пътя под салкъма стар кон агонизира;
каручката разпрегнал, стопанинът-простак
кълне и псува всичко – и Господ, и всемира,
и пада от Небето виолетов мрак.

Докато се озърнеш, и хълмът се забулва
в рояк звезди, подобно узрял памидов грозд –
там дядо поп натиска греховна знойна булка...
Животът отминава величествен и прост. 

Това е моят Пловдив с най-готиното детство –

див, с колене охлузени и с пукната глава;
знам, щурите му образи са леко неуместни,
но Боже мой, за мене Любов си е това!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 5 sep. 2020

Илюстрации:
- Рисунка на Чудомир към веселите му разкази.
- Мильо – един от талисманите на моя Пловдив.
____
* Джендем тепе (тур. Дяволското)  най-високият пловдивски хълм. От детските си години помня, че най-горе още имаше следи, за които по-късно се оказа, че са от древно тракийско светилище на горските нимфи. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...