Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 22 януари 2016 г.

Story - ВЕДНЪЖ ПРЕЗ ЗИМАТА

Човечеството се сбогува със своето минало, смеейки се. Карл Маркс (1818-1883)

Из книгата „Историйките на ученика Ламски”

ВЕДНЪЖ
ПРЕЗ ЗИМАТА

    Уж кротичко си седя
ха, а се смяха и до припадък се кикотеха:

    – Фуфкаво
?! Че какво е фуфкавото? – пита един.

    – Фуфкавото е почти пуфкаво – отговарят. – Мазен
, объл, фуфкав е, да речем, оня господин информатор на Шесто управление*, дет двайс и шест кила отчети в разстояние на двайс и шест години до Татовото Гестапо надписвал с думицата "донос”; не донос със С, ами със З накрая – доноззз. Завчера по тилювизоря го изпедепцаха кат дърта гювендия с ланец от полвин кило злато. Ашколсун! Харен човек, фуфкав!

    Захванаха да чепкат думата "мошеник" откъде дошла.

    – А че мушеник иде от “муш-муш”. Муши се, оладжак, въвира се, де не му е работа – извисява глас опонентът.

    – Ай, колко си прозд! – рече тате. – С “муш-муш” как ще обясниш хубавия плод мушмул? Мушкатото, па и мушмула да нямат нещо общо с мушенето, м! – И подпира брадичка с юмрук, олицетворение на самото снизхождение. Тонът му дразни Гица, която намотава кълбо от чиле прежда, и тя рече:

    – Като си толкоз умен, айде кажи ни що значи „мушеник”!

    – Мушеник... Не, мошеник – почва издебело тате, знак, че не е дип сигурен: – ами мошеник иде от “мощ”. Има мощ, а законът не му позволява. И как тогава постъпва мошеникът! – хвърли й бистър поглед: – Извършва мошеничество. 

    – Не сте ли чували думата "мошия"? – обади се мама. – Мошия ще рече имот, бащиния по нашенски.

    – Излиза, мошеник е тоз, дет на бащинията посяга, тъй ли? – колебае се тате.

    – А що ще рече "окомуш"? – сеща просветление Станчо. – Дали таз дума не ни казва що е то мушенник. Мушенникът е "око-муш", демек, муши се кат мъжко око в женска пазва. – И със самочувствие оглежда дамската част от компанията.

    – Не си прав – рече Гица. – пише се не "муш", а "мош".

    – Че аз не я пиша, драга! – вдига очила на чело новоизлюпеният лингвист. – Аз таз дума само я казвам.

    Замълчават. Виждам ги като атински философи на агората в Древна Елада: в бяла тога с ален бордюр на зигзаг, без която тога очевидно философът не може. Станчо продължава да развива своята версия:

    – Мушеник иде от “мушка”, демек, мерника на пушкалото, дето е за прицел. Мушеникът се цели, пък ахмака го уцелват. – И разправи как в далечната 1990-та бъдещият кмет Гърмидолски (който в лето 1990-то от Христа не можел и да сънува, че кмет ще се събуди една сутрин) подкокоросал ахмаците да катурнат шефа на местната държавна печатница.
    – Господа работници – омайвал ги Гърмидолски през есента на 1990-та, по онуй време цаца в отдела за мастила и хартия. – Скъпи господа пролетарии, я да бутнем ний дружно червения кожодер! Какво ще кажете? Да стачкуваме, викам, всички да се вдигнем и до победен край... Па да си турим син началник!

    – А ако другарят Богдан Палабуйков, какъвто е див, вземе, че се ядоса? – рекли по-малодушните. – Като вдигаме бунт, не рискуваме ли работното си място? Вярно, мъненки са ни заплатките, ама поне редовно ги дават...

    – Ей ме на! Гледайте! Пъхам си главата в торбата – изквакал ораторът, па си отскубнал сноп косми от темето и пъхнал сурат в мрежичката с купените репички, краставици и марули, посочил втория етаж, дето се намирал заветният кабинет с климатик и с бленувания в мразовитите зимни нощи огромен фотьойл. Гладни били нощите и мразовити били, че на студено и с празен тумбак спи ли се! – Ако сме тук всички бачкатори за демокрация, ще победим. Времето е наше! Комунистите вече не пеят, господа работници. Треперят им гащите на комунистите. Сега е моментът яко да ги напънем изотзад и отдолу.

    Речено-сторено. Струпали барикада насред двора с рулоните. Стачни постове като японски петлета щъкат из цеховете, макар да не били баш наясно за кой дявол стачкуват. Не бил лош Палабуйков, печен бил в работата си, но пък бил червен, а мнозина наивници така и не успели да станат партийци по Татово време... 

    Завистта у българина е много як мотив.

    – Цялата шашма беше – обяснява Станчо, – че тарикатът Спас тайно си носеше във вътрешния джоб на балтона заповед за назначение… евентуално, тъй да се каже, ако се наложи.

    Евентуално назначение в издателство „Светлината на Октомври”му давало и светлина, и храброст да се бори за правда и за свобода на народа.

    – Докато заради стачката ний заплатата си изгубихме – продължи Станчо, – и семействата ни бедствах: че за шматкане и капиталистът пара не троши, двигателят на хаоса отведнъж се оказа главен счетоводител в тукашното издателство. И от “Светлините на Октомври” довчерашния завалия на бял кон атакува фитьола (фотьойла искаше да рече) на шутирания в гъза Палабуйков. У-у-умен! Много умен!

    Гледат го и цъкат с език като швейцарски часовничета.


    – Та ви думам – заключи Станчо, – мушенникът всегда е наясно де е далаверата. Пък будалата не знай. И господата отгоре го мамят тоз будала кабела за високото напрежение с голи ръце да бара, вкусните кестени да им вади от жарта. О-о, и аз как ревах гаче съм жив одран "Се-Дее-Сей! Се-Дее-Сей!", "Времето е наше!" и "Смърт на червените боклуци!” Ой, Божичко, как съм се драл, с какъв хъз съм пердашил червени муцуни! Що витрини съм поломил! А от онуй лежане връз сочната морава край парлюмента и търкаляне в Града на Истината (в кашони до Президентството) ишиас фанах, колената с вода взеха да се наливат, а по гъза от лежане сто цирки ми излянаха, походката ми се вдърви, стъпям кат некой Пинокио. Правех се и аз, че гладувам кат госсин Савов, само онез в парлюмента костентуцията да не я приемат. И каква полза, Господи Боже мой? И каква полза… Пак съм си с вехтите гащи, а Гърмидолски ехе-хе-е-е-ей! В мерцедес го возят Гърмидолски. От калта издрапа, пък аз... – И насълзен захлипа, заскимтя като коте без майка. Да не се беше предварително подквасил с ракия, едва ли сълзи щеше да рони.

    Оказа се – обясни им леля, и те склониха, – името идело от Моше. Въртял Моше евреите четирийсет години из пясъците на оназ пустиня, докато забравили защо са тръгнали и къде отиват. Ще хванат те Мойсей за... шлифера! Ами да, врътнал им се акълът. Тарикатът тъй докарва нещата, че овчето стадо ахмаци, като не схваща кое му е от полза, юрва се своето Народно събрание да руши.


    В тоя момент комшийката Донка хълцукна, извини се. Пак хълцукна, пак се извини. На третото хълцук-хълцук се изчерви и кондукторът-бъчвар Вичо я загледа разнежен, па взе да си тегли един по един пръстите тъй, че да пукат.

    – И политиците – рече тате – четат Светото писание, няма как да не четат. Вече всички до един сме набожни.

     Нова лакърдия захващаха, кога на вратата цъфна Рачко Тапицера, член на последното, най-новичко от рояка БЗНС-ета. Носи Рачко трилитрова бутилка бира „Арианка”

    Я кажи, Рачко, или аз да им я река… – смигна Теню. – Излязъл Рачко да си изтръска слънчогледовите люспи от бохчата с щампования лъв от Мозамбик, купена на битака в Илиянци. Зърват го Мишо Губерката и Бат Куню Кюспето, попитали политическа партия ли основава, че вее байрак с лъв. Пожелали да ги запише в управителния съвет. Ама че обърквация!

    А Колю Карамфиля пък вярва, че ще се уреди чрез Държавната лотария – рече Вичо. – Събира тапи от Пещерска гроздова и капачки от бира в буркани. Два кашона буркани вече пратил в БиТиВи, дето някое си Къци Вапцаров му обеща да го включи в битката за мерцедеса с големи изгледи за успех.

    – И-их! – изсмяха се дружно. – Бива-бива, ама чак па толкова прозд!

Plovdiv, apr.1994 – redact. 23 jan. 2016
______
* Юнал Лютфи (1944) – народен представител в VII Велико народно събрание, 36, 37, 38, 39, 40 и 41 Народно събрание, като сътрудник на ДС подписвал доносите си с имената Мурад и Сидер. Вж. http://www.varna-sport.com/?pg=ViewNews&NewsID=1177569743