Да се родиш българин не е проблем. Проблемът ни е как да останем българи! Както вървят нещата, по план от дружески уж, но чужди канцеларии, след две поколения ще впишат българина в Червената книга за изчезващите етнически видове. Азър сме им!
28 avg. 2001. Д-р МАЛЕК ОТ ЛАТАКИЯ
В неделя с Емил бяхме на кафе при павилиончето на Маруф, таджик от Афганистан. По някое време се появи висок строен мургав около 35-годишен мъж, с когото Маруф по мое настояване ни запозна. Казвал се Малек, идвал от сирийския град Латакия на Източното крайбрежие на Средиземно море. Малек, чието име на български е "ангел" (т.е. Божи пратеник), е университетски преподавател, дошъл в Пловдив, за да защити титлата "Магистър по пчеларство", както се изрази, в местния висш селскостопански институт. Има самочувствие на излязъл от селище с древна история; мюсюлманин е, но казва: "Сирия е приютила първите християни. От Сирия християнството тръгва по света". Бъбрихме за Изтока, за високата цивилизация на някогашните перси, таджики, изобщо за културата на източни племена и народи, за която римляните от епохата на Древния Рим дори и не подозирали. Напомних, че всъщност нашите прародители са били все поданици на Османската империя; но хилядолетие преди това някогашните траки, бриги или фриги над триста години в съседство с кюрдите обитават земите на Близкия Изток, преди да се отправят към скалистите чукари на Памир*.
Предложих на Маруф и Малек следващата неделя в 10-11 часа пак да се срещнем на кафе, обещах да нося исторически карти за Близкия Изток и Средиземноморието, по които нашите българчета учат история, за да продължим разговора по темата.
Имена на сегашния град Латакия... Според историческите карти, с които разполагам, в периода Х в. пр.Хр.– І в. сл.Хр. това селище се наричало Антиохия**. Оттам започва Първата от четирите мисии на ап. Павел: от Антиохия започва и приключва пак там.
През периода І–ІІІ в. Антиохия е културен център на Сирия в пределите на Римската империя; през града в древността минава военен и търговски път. През ІV в. тук вече е седалище на християнската патриаршия. За Източната Римска империя са градовете Константинопол, Александрия в Египет и Антиохия в Сирия, докато за онази Западна Римска империя патриаршеско седалище е единствено Рим.
В V–VІ в. Византийската империя има четири патриаршии – освен посочените три, и една в Йерусалим. По това време Антиохия е почти в гранична зона между територии с ислямизирано население и християнския свят, но все пак е в сферата на исляма.
През VІІ–ІХ в. Антиохия (661-750) е част от териториалното разширение на Арабския халифат и тук, освен християнска, има и юдейска религиозна общност, не и ислямска общност обаче. През ІХ в. Антиохия е в зоната на влияние на Византия и е значителен търговски център, не патриаршески или каквото и да е значително за християнството средище.
През ІХ–ХІ в. Антиохия отсъства от историческия атлас, но през следващия период, от ХІ до ХІІІ в., е средище на романското изкуство наред с Константинопол и Никозия, Никея, Кандия, Йерусалим. В ХІ–ХІІ в. градът е патриаршески, културен, стопански и икономически център за Близкия Изток.
От 1098 г. град Антиохия е княжество, граничещо с графство Едеса, Малка Армения, графство Триполи, а от изток: с обширния по територия Халифат на аюбидите, чийто главен град е Дамаск, на късо разстояние от Триполи, голям пристанищен център на Средиземно море.
През ХІV в. Антиохия е част от Държавата на мамелюците, наред с градовете Алепо, Бейрут и Дамаск. Към края на ХV в. вече се назовава с името Латакия; продължава да е крепост на източноправославната църква и патриаршески град.
В по-древни епохи край същото място бил градът Угарит или Рас-Шамра в годините на Хетското царство (ХVІІ–ХІІІ в. пр.Хр.), с други думи, не бе изключено във вените на днешния гражданин на Латакия мюсюлманина д-р Малек да плискат финикийски гени.
30 avg. 2001
Бившият й учител по литература дал на Re. проект за – както си спомням, нещо като банка за творчески идеи по нашите си Български проблеми. Чета в проекта му хубави работи, и понеже Re. се затруднявала какво да му отговори (помолил я бил да си каже мнението), седнах писмено да съчиня мнение, и по-точно казано: възраженията си по формулираните в проекта на господина й неслучайни нападки срещу нас, българите. Та тъй! Ето отговор на трите основни, не за пръв път чути-прочетени не само от този явно подкован, начетен и силно взискателен интелектуалец, отправени обвинения.
1. Идиотът писал: "Причините за провала на социализма са в особеното заиграване на народа с властта".
Отговорът: Екзотично обяснение; не издържа критика, защото същото се е случило и в други общества и цели народи (руси-украинци-белоруси, поляци, чехи и словаци, словенци, хървати, сърби, грузинци, арменци, таджики, узбеки, власи, унгарци, немци от бившата ГДР, литовци, латвийци, естонци, албанци и кой още). Може би фактът, че социализмът не се е провалил в Китай, Северна Корея, Виетнам и Куба, е аргумент, че обществата и интелигенцията в тези държави не са се "заигравали с властта"?
2. Човекът писал второ обвинение: "Националното предателство у нас е типичната българска черта".
Отговорът: Легендата за нашия Кубрат и снопчето лозови пръчки, сочена от автора на проекта като неразбрана от българина, я срещаме и у древните римляни, откъдето фашизмът на Бенито Мусолини черпи идеи за т.нар. фасции (бойна секира сред сноп пръчки). Има живопис за ритуала от Древния Рим, ІІІ в. пр.Хр., далеч преди Кубратова България. Девизът "Съединението прави силата" е буквално девизът на Белгийската конституция, който се мъдри и горе, върху фронтона на нашето Народно събрание.
За национално предателство можем да си приказваме и при такава високо културна, свободолюбива, безкрайно нравствена и прочие нация, като французите по време на колаборационисткото правителство на маршал мосю Петен във Виши от славните им години на нацистка окупация. По същото това харно време национално предателство проявяват и нахъсани националистически отрепки в Полша. Оръжие на хитлеристкия райх, подложил на геноцид евреите (5-6 млн. жертви, за които историци спорят дали е истина, или не е), например, е плащано и произвеждано до голяма степен с капитали от фамилии на евреи-мултимилионери в САЩ... И няма общност, племе, народ, нация без исторически периоди на нихилизъм и предателства... Цитат от есеистичната книга "Писма до г-жа Z." на поляка Казимеж Брандис (1916-2000) за благопристойна Европа: "Историята на този материк е брутална, лицемерна. От лъжа, егоизъм и предателство, подлост и жестокост е оплетена тази прекрасна приказка. Вземем ли само известните факти, историята на Европа ще ни се стори отвратителна". Полякът Казимеж Брандис споменава за "погнуса от многобройните взаимни измами и кървави подлости"***.
3. Човекът писал и трето обвинение за българина: "Отказ от традиционни ценности, като култура, образование и пр."
Отговор: Народопсихолози (Иван Хаджийски, Тончо Жечев, Антон Дончев, Николай Хайтов, да не забравим и Захари Стоянов) въз основа на проучвания върху минало и настояще свидетелстват за нравствената устойчивост, бих рекъл – издръжливост на натиск и фини мазни манипулации спрямо българина. Не е прозорливост характерни черти на тъничка прослойка новобогаташи и парвенюта – вечните мекерета на всяка власт във всички епохи, дето и сега си ги отглеждаме в отвътре предадена България, да се превръщат в характеристика на Българската нация, като общност, обединяваща не само българи по произход, но и изключително готини хора с друг генетичен корен.
В заключение – българинът не би пострадал особено от още низ обвинения в тежки грехове. Трудно е да проумеят този угрижен българин, да го погледнат с разбиране и уважение. Защото – както е писано в евангелие Йоаново (3-17), "Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него". Който напира да изписва вежди, не бива да ни вади очите от престараване да се издокара пред кого ли не, но пък със сигурност пред новите господари на света, които след разрухата бодро пренаписват чрез вездесъщите университетски мекерета драматичната ни Българска история, разпореждат си от другия край на света какви сме ние и за кого живеем.
На същия ден от годината, пак четвъртък! – преди години, към три и половина след обяд, баща ми горял, вързан за предпазния колан в колата си. След седмица издъхна изоставен сам в стая на десетия етаж на софийската клиника "Пиригов". Той бе един от милионите унижавани и оскърбявани от партайците простосмъртни. Не съм го чул някога да се заклева в Христос, да бъбри за праведност. Допускам, в последните дни от живота му Иисус се бе вселил у него. Но аз, синът на простосмъртния дърводелец, интуитивно усетих, както и майка ми го усети, но едва когато този доверчив мой баща – еталонът ми за мъж, си отиде от побъркалия се свят и в особено критични моменти не само имам, но и ми предстоят важни разговори с него, като между баща и син.
Следва
___
* Според хипотеза на доц. Петър Добрев, описана в студия от 1993 г. за древното минало на българите.
** Според сириеца д-р Малек някогашна Антиохия днес е градът с името Антакия, а не неговият роден град Латакия. Вж. https://skudelnica.ru/bg/razvod/kak-zhila-siriya-do-voiny-fotografii-mirnoi-sirii-do-nachala-voiny-25-foto.html & https://blitz.bg/svyat/latakiya-bez-voyna-prvi-dni-na-miren-zhivot_news395411.html
*** Казимеж Брандис, "Писма до г-жа Z.", изд. 1980, стр.48. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)