Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 24 януари 2019 г.

ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА

ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА
На EIРHNH

Вали над Брест*, и тази нощ вали…
Аз никога не съм бил точно в Брест;
и ти във Брест не си била, нали?
Защо за Брест говорим точно днес!

Там в ден дъждовен минал Жак Превер,
било военно време – съсипни,
блестели покривите в мрака чер
и двама се целували. Сами…

По фронтовете, в шепа свили фас,
войниците бленували за дни,
такива мирни дни, като при нас,
когато с теб си бъбрим, Ирини.

Не знам над София дали вали,
ала порой над Пловдив се изля –
липата под балкона шумоли,
отцежда ситни капчици лила.

Лилав се ширнал моя хоризонт,
сред облаци провира се Луна
и аз като войник на онзи фронт
от фаса си подръпвам светлина.

Ти в рокля алена изгря за миг
под струите на този хладен дъжд
тъй крехка, че гранитният войник
на хълма поклони се като мъж

пред твоята осанка на жена –
забързана, измокрена, щастлива,
и аз усетих в себе си вина,
че в този миг при някой друг отиваш.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 24 jan. 2019
–––
* По стихотворението на Жак Превер "Барбара", бел.м., tisss.

ДОНОС НА КРАЛСКИЯ ШУТ

         Ще умра в Париж при хладен дъжд проливен

          в навъсен ден, за който си припомням...
            Сесар Вальехо, из "Камък чер върху камък бял"
ДОНОС НА КРАЛСКИЯ ШУТ

– Защо фанфарите не свирят?
Херолдите помайват ли се, що ли?
Над крепостните кули знамената
защо не виждаме
красиво да плющят?

Кралю, защо е хофмаршалът,
нима не е то цяло светотатство
слугините в сеното да задява,
зарязал
преките си задължения,
и то в такъв сюблимен миг?

Придворните поети къркат на провала
ракия, вино, прясна медовина
,
отворили са ей таквиз гърла,
омръзнаха на всички тук с
хвалби
по-
ловък кой бил, по-изкусен кой
при писане на пошли мадригали.

Къде са романтичните канцони!
Но не, от ситост се оригват,
изпущат газове гръмовно
и целият дворец,
Кралю,
на сероводород ухай
*.

А кой ще среща 
Дон Фернандо?
Достойни ли сме ний изобщо
да оценим това достойнство,
което тъй ни сполетя?

Свинарките са се изпо
напили,
на
кипрени в носии пъстри,
но за какъв ли дявол бяха
с 
ужасното си квакане кресливо
и наглата цинична реч?
Дали успяхме да замажем
едно ужасно впечатление?


Сега какво ще каже
Дон Фернандо?
О
Боже, толкоз лъчезарен,
той просто се топи от щастие!
Кралю, донасям Ви надлежн –
аз погледа му проследих и
 коленопреклонно най-смирено моля
да споделите мойта мъка.

О, бедната инфанта! О богове!
О триж от нея по-многострадален аз!
И цялата ни кралска инфантерия
не би могла с
възторжено Ура,
Да живей Фернандо и
прочие възгласи
подобни лицемерия да скрие –
как той я съзерцава
ше като орел,
а тя примираше като гугутка
плаха,
като да бяха двамата сами, Кралю, 
а ний останалите, струпани накуп –
подробности случайни от пейзажа.

Кралю! Аз знам, че той е героичен,
от знатен род, и властен при това.
Какво съм аз пред него, да! –
един куцукащ застарял врабец;
природата ме е създала
мухи да лапам, жито да крада,
чат-пат троха от чуждо блюдо,
нали това ми дава основание

да бъда Ваш придворен шут, слуга!
Уви, сърце и шутовете имат,
и туй сърце боли не на шега.

Кралю, мечтая щастие за дъщеря Ви.
Те лика и прилика са си с
Дон Фернандо
и сигурно ще имат здравички деца,

ще се наплоди кралската Ви челяд,
а тронът ще е триж по-лъчезарен,
край Вас сияйни щом застанат
инфантата и знатният жених.

А аз от свойто ъгълче какво да сторя –
ще докуцукам някак до обора,
под керемидите му пак ще се завра,
ще попърхам, 

ще поцвърча зиморничаво
сред родна пърчовина с мирис на фъшкия,
докато някак се поуспокоя...
И после пак крилца разперил,
ще полетя да питам, 

трижди по-грижовен,
защо фанфарите не свирят звънко
и знамената 
поради каква причина тъпа
над крепостните кули громко не плющят.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 24 jan. 2019
–––
* Сероводородът смърди на развалени яйца. Бел.м., tisss