Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 23 май 2017 г.

Ars Poetica – УРОК ПО ИЗЯЩНА СЛОВЕСНОСТ

УРОК ПО ИЗЯЩНА СЛОВЕСНОСТ



Цинизми ръсят някога момците,
като че са пред стадото овце

да шашнат с нагли фразички горките
мома, която им е на сърце.

О, в дъното на всяка благосклонност
към мъжката ни слабост от мерак
е само изкушение греховно
от цици и заголен женски крак!

На млада дама и не подобава
с глупака да се мери по език,
ако не дири мимолетна слава
в леглото гола с някой дърт циник.
  
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 28 mar. 2014 – edited 24 maj 2017

Ars Poetica – УЧИЛИЩЕ

УЧИЛИЩЕ


Шумят и отшумяват ветрове.
Те разпиляват
на грижите световни пепелта.

Да стъкнем
огънче от старата жарава,
да се върнем
към детството като във стара къща...
Забравихме ли ключът й къде е скрит –
дали под изтривалката от стара черга
или под скърцащия праг?

Уви,
ръждясала е старата ключалка
и превърта мракът големи,
блеснали очи
от любопитство:
какво ли там се крие!

Съкровища от мигове,
на купчинки, като ориз...
И там – учителят,
за всяко малко зрънце
подробно обяснява,
изпива чашата горчива,
горещи се,
чертае тебеширени реки от знания
и самота.

Самотен и до днеска той е:
след тридесет,
след петдесет,
след петстотин години.
И това е
най-страшната от всички самоти.

Сега сме поколение
от възрастни,
една гора със яки корени,
с корави клони,
и къщата на детството се е снишила –
потропва със бастунче и разнася
по шепа жар за всякое сърце.

Учител на учители се чувствам.
И в тази глъчка на сърцата избуяли,
чувам,
свирят тънко,
отшумяват
събития и хора,
ала гори пак огънчето
:
че сме живи,
докато се учим,
докато сме ученици,
докато животът –
тази класна стая,
с могъща длан обгръща рамената ни
и ни говори...
А пък ний го слушаме
с по детски блеснали очи.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 1990 – edited 24 maj 2017

Ars Poetica – БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ

БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ

Което е било, си е отишло,
и все пак в нас е още живо то –

уж спомените, казват, са излишни
като варак
от есенно злато

и ние с теб по
лекичка стареем,
но как вълнуват детските ята!
Учител да си просто е идея,
учителят не може да е стар
.

Българийо, ти храм и плодна нива,
погледнем ли се честно във очи,
животът е една голяма книга
и школското звънче
у нас ечи.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 15 sept. 2000 – edited 24 maj 2017