Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 1 януари 2019 г.

АХ, МАРИЯ

...Те се нахвърлили върху 17-годишно момиче, което пребили жестоко, като през цялото време му крещели вулгарни думи. "Беше ужасно, събориха ме на земята и започнаха да ме ритат, бяха много жестоки", разказва една от жертвите им - младо момиче. Подивелите бежанци пребили над дванадесет души, които избирали на случаен принцип. Полицията арестувала нападателите, които оказали яростна съпротива.*

АХ, МАРИЯ

Непростени ще останат греховете ми, уви!
Лоши думи, уж от плява, а от тях боли –

глъхне Пловдив под мъглата и сред родна кал
,
сам на куци крак в лайната сякаш съм живял,

гърлото ми нежно стиска вледеняващ страх,
дост
а като странна птица тук си поживях,

утре ще е на балкона чаят недопит,
ала хвърчила ще гоня пак зад някой рид
,

моето момиче**, зная, чака ме Отвъд
дяволите най-накрая да ме отведат.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 1 jan. 2019 
__
* Вж. http://www.glas.bg/1592096/piyani-bezhanci-ustroiha-pogrom-v-germanski-grad-biha-brutal?fbclid=IwAR1ZvhioxTMXBBxo808n2HzbT9fALsCmxNEYCGoBx8JKz6ES7hw7D1lpRiQ
 Г-ца Смърт. Бел.м., tisss.  

ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН

ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН

Декември се изниза сред празничната врява,
не сняг, а скреж сребрее по крехките ели
и Градската градина отново е такава,
каквато си я знаем от детството, нали!

На припек изпълзели покрай Централна поща,
чешити и серсеми, и старчета дори
за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят
и толкова са гневни – от тях хвърчат искри!

Врабците – нафунели, и гургулици сиви
навъртат се тъдява за някоя троха,
художник шари важен, разгънал си статива,
куп селянки гневят се на цветната леха...

Какви цветя сред зима! ала одумват кротко,
че тез де... гражданята, земята не ценят;
минава автобусът и изгладняла котка
като стрела се втурне сред онзи свят пернат.

По Гладстон* се задава с каручка Цариградски**
в тиролски сив момчешки къс кожен панталон,
на шията увесил транзисторно бръмкало
с ужасно лоши вести, дошли чак от Сайгон.

Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска
и гледа завистливо как с жестове на граф
човекът сух с метличка плювалниците чисти
и няма по-обичан от него в този град.

Сега ще седнем с теб пак на ъгъла в кафето
и аз ще грея влюбен – същински Жо Дасен,
и пак ще търся, мила, у себе си хлапето,
което се усмихва, щом грееш ти пред мен.


Пловдив  столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 1 jan. 2019
___
* Улица Гладстон свързва моето основно училище "Сашо Димитров" (днес "Антим І"с подлеза под Централната градска поща край Главната търговска улица на Пловдив.
** В някогашния Пловдив един от неколцината много специални хора, незлоблив и широко скроен характер. Независимо от незавидната му длъжност към общината "хигиенист по уличните плювалници", кралски особи в представите ми бледнеят пред финеса, с който този изящен аристократ на духа обслужваше уличните градски плювалници с оцветена в отровно зелено каручка и дръгливо конче, в огромни гумени чизми, с гумени оранжеви ръкавици до лактите, в тиролски къси панталони с тиранти, дето се кипри еделвайс върху препаската на гърдите, в яркожълта фланелка с къс ръкав, транзисторен радиоприемник "Ехо" и сламена  широкопола капела, артистично метната на гърба. Бел.м., tisss.

ГОЛЕМИ РЪЖДИВИ КРИВИ ГВОЗДЕИ

ГОЛЕМИ РЪЖДИВИ КРИВИ ГВОЗДЕИ

   23.07.1998.

  Американската нация (САЩ) има за кумир успешния живот на беден автомеханик*, сам издигнал се до собственик на автомобилостроителна компания. Българската ни нация има за мерна единица себеотрицанието, организаторската подмолна дейност на сирак, минал при вуйчо си през школата на дяконството и приключил жизнения си път на бесилото**. Примерите и сравнението, като всички примери и сравнения, са пресилени, но понеже сме се назорили да следваме американския, пък и въобще, западния модел на успеха, редно е да поразледаме какви сме ние и какви са те, та и какви са шансовете ни с тези пусти Западни духовни ценности.

  По нрав повече сме предразположени или повлияни като че от духовното, каквото подсказват и поговорките "Кратуната му строши, хатъра му недей!", "На гол тумбак чифте пищови", "Гладни лягат, курназ стават" – все пищни смехотворни изражения на нашето залягане над онова невидимо, което ни иде от вътрешната независимост спрямо каквито и да било рамки, ограничения, правила. Кажи му на българина да не минава отнякъде си, понеже е опасно или забранено, и той ще прецапа точно оттам. Ако някой наруши закона, първата ни мисъл е: Бре-ей, че храбрец! Това незачитане на нормата, този краен индивидуализъм вероятно се коренят нейде там, в мъглата на далечното (пък защо не – и на близкото) минало, когато за да оцелее, този човек е бил длъжен да се вслушва единствено в своя личен инстинкт за самосъхранение. Никога никой властник у нас не се е грижил за него; властта го изнудва по най-тъп начин, все му е натискала лицето в калта и му е гърмяла в ушите: "Ти си роб, ти си добитък, ти си презиран именно защото си българин". А щом малко от малко се е замогвал, спускали се като вълци да го бастисат, да съблекат и кожата му от гърба.

  Затова и българинът, колкото и доверчив да е, знае, законите се правят от онези, които желаят просто да те ограбят, а не да ти бъдат в услуга. Огледайте изтеклите в небитието дотук сто - сто и двадесет години и сами си отговорете: има ли поне едно цяло десетилетие именно Българската държавна администрация да не е била най-жестокият душманин за простосмъртния българин – стопанин, именно тя да не му е връзвала ръцете и краката, залците му да не е брояла, пресмятала, за да му остави толкова, колкото да не умре от глад? Дали то ще е ангария или непосилни данъци и лихви, дали ще е слугуване или поставяне на националния наш интерес в услуга на чужденци, нашият човек поглежда с подозрение и скрита съпротива към духовните натрапници. Значи, без да сме особено ревниви към Източното ни православие като философия, усвоили сме, по-скоро приспособили сме Вярата към бога в увереност, че богът е вътре в нас и следователно "Господ е българин", т.е. не в законите, не в правилата, а именно у всекиго от нас. Или го имаш, или го нямаш, толкоз!

  Ама напоследък, чувам, тази фраза, произнесена за пръв път от един футболен коментатор, една гумена кратуна (Николай Колев-Мичмана... с всичкото уважение към личността му), с не по-малка увереност я ритмуват и по комшийските дворове. И ехти над Полуострова ни нестройният хор на балканджиите: "Господ е сърбин!", "Господ е македонец!", "Господ е румънец!", "Господ е грък!", "Господ е албанец!" Понеже тук, на Балканите, открай време се е живяло в мизерия, открай време т.нар. Велики сили са играли дяволския си покер за наша сметка и на наш гръб, какво му остава на тукашния човек освен да се изскубва из материалната нищета както онзи дяволит барон Мюнхаузен за косите се изтеглил барабар с коня си от тресавището!

  Протестантството – един от трите кита, върху които се основава духовният живот у янките, учи вярващия да се стреми към материално изражение на успеха. "Като си умен, защо си беден!" – реторично възклицава янкито. Върви му обяснявай, ако си нямаш работа, че може да си беден именно защото си умен, т.е. човек, който живее мъдро, уравновесено и не ламти за повече, отколкото му е нужно. 

  За средностатистическия западен гражданин ставащото в този занемарен ъгъл на Европа вероятно е Светът отвъд огледалото на Алиса, където всичко положително е с нозете нагоре и печели успехи единствено нравствено осакатеното, отрицанието на живота, изречено с едничка наша си кодова дума "Напук". На възможността да си пожелае нещо добро шопът отвръща с идиотщина, която противоречи на всякаква житейска логика: "Не сакам мен да ми е харно, сакам да му умре на Вуте магарето!" Погледнато откъм космоса***, възможно ли е да е прав чешитът му с чешит?! Нали материалното е тленно, според Христос! И ми иде на ум закачлив огромен надпис с четка-баданарка върху зид срещу някогашния студентски стол на софийското ВМЕИ (висш машинно-електротехнически институт) в непонятната за днешното поколение българчета паметна 1968 година и вероятно наплескан от изгладнял човек с празен тумбак: "Ах ти, лош капитализъм, колко сладко гниеш!"

  И тъй, Форд срещу Левски или бай Петко Рачов срещу Рокфелер... Вторите двама умират, създали каквото могат, заможни и на възраст, когато най-активните години са загърбени: първият – в разточително охолство, уважаван като един от бащите на Американската нация, меценат и мъдрец; другият – наш Петко от Велико Търново – "гладен, жаден, бос и гол", както сам го кара на поплак... И поради что? – понеже "с идеали все боравех""все за другите залягах", па най-подире "зинах, та проклех"... Сигурен съм, че ако на янкито, пък и на когото и да е западняк, посочите личната кариера на многострадалний бай Петко, то онзи ще ви изгледа с любопитство; ами че според манталитета му на стопанин, сукал от люлката си основни постулати на религиозната версия, заложена в Протестантството или Католицизма, тези свидни наши родни светци са дълбоко неслучили в личния си бизнес завалии несретници.

  А сега поставете свидните за всяко българско сърце сметки (в грошове) за конци и игла поради съдраното му сетре и за бозата похарчена народна пара от Апостола Левски, поставете тези отчаяни грошове, казвам, до астрономичните числа долари, американски долари от личната му банкова сметка на което и да било естрадно или спортно "идолче" и... И какво ще видим, драги сънароднико свиден?!... Че в нашите представи народната трагическа участ е изковала с големи ръждиви криви гвоздеи: в Българско да си богат означава да си хайдук, вагабонтин, мошеник, означава, че си нарушавал Десетте божи заповеди вкупом или поне една-едничка от тях, онази първата, която гласи: "Да нямаш други богове освен Мене" (освен Съвестта), както повелява Иисус.

  Получава се пак някакъв парадокс: без да е фанатично, т.е. слепешката предан на християнството, нашият беден човек е повече духовен от онези, на които днес като да завижда заради така скъпите им материални придобивки и прищевки. Тогава от какъв зор да се префасонираме по чуждия образец! Не е ли и това "криворазбрана цивилизация", не е ли удушаване на онова традиционно духовно ядро, бягство от самите ни корени, не-е-е, не религиозните, а нравствените ни корени по традиция?! Та вътре в себе си българското ни общество би следвало да изкове съвременния – българския ни, модел на Успеха. Тази задачка иска подходящи учители и образци от историческото ни минало и настояще. Всеки случай, не перекендетата с лозунга "Велика България!", не полуграмотни министри или позамогнали се бандити – и не защото са противни и около тях смърди, но кресливото ято кукери е нещо случайно и периферно; и затова днес са ни нужни не актьори, играещи на привързаност към Отечеството, а кръвно свързани с България стопани с морал.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 1 jan. 2019

–––
* Хенри Форд (1863-1947) – основателят на корпорацията Форд; усъвършенствал е конвейерното производство в автомобилостроенето. Концепцията е революционна не само за индустриалните продукти, но повлиява и върху модерната култура.

** Васил Иванов Кунчев (1837-1972).

*** Другият, забравеният смисъл на тая дума е красота. Бел.м., tisss