Копнежът на мъжете, които си прегръщала,
в усмивката ти свети, но ти все пак си същата -
от пяната край Кипър изваяна красива,
и светлина божествена от тебе се излива.
Какво, че са настръхнали насреща ти жените,
на манджи умирисани, с лица от гняв изпити!
Нехайна, лека, свежа – не можеш да си друга
пред тоя свят наежен тъй пъстра пеперуда,
привързала косите със панделчица сива,
в басмяна рокля евтина, която ти отива,
та как ли да не влезеш и в сънищата мои
от нос Добра надежда, обрулен от порои,
от дъждове мусонни, които сто години
над мен валят и няма как сам да не отмина;
но даже и във мрака, в Отвъдното ще зная,
че съм докоснал нещо, дошло при мен от Рая.
.jpg)
