Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 28 декември 2014 г.

Ars Poetica - ТРАКТАТ ЗА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО

            По действителен случай от студентските му години, в който случай за съжаление авторът бе зает с друга млада дама в съседната стая - похапваха току-що пържени картофки, заничаха през прозореца към спирката край Орлов мост на автобус № 72 в посока "Слатински редут" и обсъждаха дали времето ще се оправи или няма да се оправи... ще спре ли поройният дъжд или няма да спре.


ПИР НА ПЛЪТТА 



Бе нежна като момина сълза –
с високо дупе и гърди налети.
Мъжкари трима мислеха се за
аристократи, даже за поети.

Търчаха й наоколо с език
оплезен, сякаш три луксозни песа,
и всеки виждаше се Мъченик,
достоен паж на милата Принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизаха. И ето най-подире
успя момата да се увлече
по лирика във някаква квартира.

...Наляха вино, както си е ред,
бонбони шоколадови - в кутия,
и всеки в позата на Горд поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник. Дълъг бе денят.
Залезе слънцето едва към седем.
Момата тъй успяха да пленят,
че позволи им страстно да я гледат,

да й нашепват там един през друг
наместо стихове благочестиви,
циничен низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай им позволи
да я изкъпят тримата под душа.

Тъй гола върху вехтия диван
с целувки и милувки безразборно
те любиха я вкупом и без свян,
а после всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Когато мине хубава жена,
зад себе си оставя куп поети.


Plovdiv, 18 noe. 2007 – redact.28 dec.2014