ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1532.)Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. – Библия, Притчи, 14:1-18
КАКЪВ МУ Е НА НЕГО ТРЕТИ МАРТ!*
Университетски преподавател, а понастоящем и доколкото знам, декан, оглавява Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", в четвъртомартенския брой на местния вестник "Марица" – вероятно най-многотиражния вестник на Южна България, преди години се изцепи с драматичния въпрос "Какъв ни e на нас 3 март?" под пилатовска рубрика на уважаемата редакция "Европа ли?" Та взех, че се усетих лично засегнат, понеже и въпросът, и рубриката отправят всинца ни, българи по род, вяра, език, пристрастни към отечеството ни България, към внушение в познат до болка байганьовски стил. Накъсо казано, да върви на майната си техният Трети март, пък и Европата – знае я Бай ви Ганьо онази Европа на дипломацията, де се не съобразява с наште мераци и онзи романтичен запев от трагичната ни хилядолетна история! Това му е внушението.
Е да, какъв ли да ви е на вас Трети март, луксозни дами и господа! Явно, никакъв не ви е. А за мен точно този ден е спомен за горчивата истина, че Отечеството ми беше орязано, ограбено, мечтата на предците – поломена не без участието и на прохождащите в непонятната световна дипломация доморасли нашенци политици. Този ден ми е особено скъп именно заради блюдолизничество и предателства пред обкованите с хладна прецизност порти на Изтока или Запада и заради метани към Отвъдокеанския учтив и любезен Биг Брадър, все тая!
Войните, които обикновеният български войник и семейството, и родът му, лейди и джентълмени новопокръстени в дух на кяра и предателствата европейци, изнесоха на плещите си – независимо какво били проектирали почтените ни управници, приятели или душмани, са осветени от жертвите и ентусиазма, белязан подир историческата дата 3 март 1878 г. и съхранен за Историята в паметта на нацията ни общобългарска, родени и израснали тук не само като българи, но и турци, гърци, арменци, власи, пришълци от съседни и далечни земи, приели България за свое мило отечество.
Защо да споря с уважаемия професор от местния университет, автор на заядливата реплика по страниците на най-многотиражния за днешна Южна България вестник – нека защитава каквато си ще философия или теза, ала настоявам да имаме все пак предвид и далече по-уравновесеното мнение, че същият Трети март се оказва санкция в най-висок дипломатически стил колко многобройни, макар насила под влияние на Англйската дипломация разделени в пет-шест балкански държави, сме българите. Това признание, документирано от Европейската дипломация заедно с пашите и бейовете на Отоманската империя и Русия, нима не забелязваме?!
.jpg)
Любознателност и ровичкане в опит да бъдат преразтълкувани основни събития от Българската ни трагична история чрез т.нар. нов прочит, са ми симпатични с немощта да отрекат приноса на Русия – само че не Русия на имперските служби, всеки случай, а Русия на обикновения русин – събрат по вяра, дух и език: руската писмена и говорима реч е зачената като норма от нашите български монаси и черковни книги на източното православие.
Честит да е Националният празник Трети март на българи по нрав и бит! Мен където ми е сърцето, там е България, независимо от всичката помия, изливана върху нас от отродници. Въпреки манипулациите, на сърце ми е и обикновеният руски войник, жертвал здравето и живота си, за да я има и днес България, от която мекеретата на властта се пробват да ни прогонят.
Илюстрации:
- Хлапенце в народна носия пред Българското знаме.
- Авторът на статията за 3 март проф. Живко Иванов.
* Вж.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)