Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 15 април 2017 г.

Story – ПРЕЛЪСТЕН И ИЗОСТАВЕН

Книгата, на която не било писано да види бял свят



Глава VI
ПРЕЛЪСТЕН И ИЗОСТАВЕН
    
     Дали не ме прихвана от Мики!

     Любовта е вирусно заболяване. Виждал съм дузина момиченца, влюбени в едно момче. Ама момчето нищо особено не прави… Щура си се гламаво като другите хлапаци: плюе другарчетата, весело им бие комбици (средният пръст сгънат стърчи над юмрука) по кратуната, а и те – по неговата кратуна, дращи с тебешир и крив гвоздей цинични думи в ученическата тоалетна и по стените на къщите, рита си ученическата чанта, а по-често рита чантата на друг юнак, дърпа за плитките момичетата, нарича ги кокошки, мърли, гордее се, че умее звучно да се оригва, да пърди с извивки, просташки песнички да пее, да чупи от закуските на по-малките и понякога, кога е на кеф, демонстрира каратистка стойка… демек, живее пълноценно, обилно гребе от щастието да си хлапак.

    Момиченцата обаче по свой някакъв си начин, подсказан от женската им природа, го отделят от останалите безгрижни хлапаци, и обзети от вируса на любовта, заради него си лакират ноктите, боядисват си устните, карат се коя да му реши задачите по математика и коя да му купи кифличка с шоколадов пълнеж или хлебче с кюфте и майонеза.

    Унизително! Обаче момичетата, изобщо – женският свят, в такива добрини към заплют за отстрел жребец намират нещо крайно приятно. Жертва на пагубна любов от страна на съученичките, приятел, който инак си беше нормално лаком хлапак, доколкова се пристрасти към хлебчетата с кюфте от павилиончето зад училището, че натрупа тлъстини и се наложи да пъхти, навлечен с пуловер и три анцуга, за да влезе отново в категорията си по свободна борба.

    Треньорът Пацо Пацов го предупредил, че не може повече да гледа как юнаците от други отбори като тюфлек размятат по тепиха най-добрия му състезател с онова негово шкембе и огромен задник. Момчето пак си слезе в категорията, но вече няма как да се раздели с прякора Тошко Кифтето. И този прякор ще му остане посмъртно. И даже на надгробния му камък вероятно ще пише: "Тук почива Тошко Кифтето".

    В училищния двор сутрин се мотае табун шишковци. Гледам ги как изнурени и потни се изтезават с лицеви опори да смъкнат някой и друг грам лой и свинска мас. Видя ли такъв дебеланко, чудя се не е ли и той прехранен от майсторка на супички, банички, пастички, тортички, която одма ще му бие дузпата, щом милият придобие вид на възглавница. Крачи добре натъпканата възглавница, пък бутовете й мърдат и шават наедно с увисналите рамене. Както крачеше към трибуната на парламента наш депутат, който цели две години по повод и без повод бойко кукуригаше оттам срещу подплашените и вкиснати прясно пребоядисани комунисти: "Хубав ден за българската демокрация, другари и другарки! А, честито!"*


    Момичетата не са опасни, но само докато са естествени. А естествени ще рече: подозрителни като дива планинска коза, готови за ей ту-у-уничко да те изпеят на госпожата. Вземе ли някоя от козето стадо да ме проследява с поглед, плюнката ми пресъхва, пелтеча, чувствам се обречен. Премрежените женски оченца с отнесения поглед, честото отмятане на косичката, безобидните наглед въпросчета: зная ли за новия филм с Леонардо ди Каприо, как се отнасям към разходките на чист въздух край реката и въобще… онези тънки намеци за приятелство веднага трябва да те подсетят: Момко, бъди нащрек!

    Случва се обаче и Майк Тайсън** да го нокаутират.

    За първи път се влюбих, когато бях тригодишен и у дома киснеше съседката ни Марта. Дункаше ме тя, докато мама пере в дървеното корито на двора. Марта беше рижава и къдравите й коси падаха чак до тънкото кръстче, и понеже по онова време е била петнайсетинагодишна и кой може да знае под рижавата й грива какви бесове са бръмчали, веднъж си разкопча три копченца на блузката и ме покани да си сукна от нейните цици. Бързо свикнах с Калинка и Малинка, накратко, влюбих се в Марта и майчиното мляко отведнъж ми се отщя. Отбих се от мама.

    Дето се вика, изкушиха ме, и като мъж, залепнах за други цици. Останем с нея сами, тя си повдигне блузката и аз какво… ами лакомо суча от онези двечките, дето – е, не пущаха мляко като мамините, но пък си бяха дяволски сладки.

    Любовта ни не изтрая и месец. Едно утро моята тайна дойка ми представи две какички-близначки. С целувки и милувки трите дотам ме омаяха, че суках поред и от трите, и после повторихме. Това прави дванайсет, нали! Обаче не съм очарован от груповия секс. Което ще рече, че и в секса е като с яденето: от много хубаво – много хубаво човек го хваща дрисня. Не вярвайте, кога някой се фука с подвизи, ами си го имайте едно на ум. Дребните неприятности са само за да усетим по-яко щастието.

    Едва петгодишен съм бил, когато в живота ми се появи Вилито. Майките ни бяха първи приятелки, и като всички първи приятелки по света, сбираха се да бъбрят и бъбрят, и бъбрят, плетки да захващат, рецепти да преписват, за врачки и ясновидец някой си от Своге да споделят страхотии, а в същото време двама с петгодишната дъщеричка на домакинята… под масата със свалени гащи се изучаваме, аз – в роля на Чичко доктор, тя – в роля на Страдащата болна.

    Когато заниманията ни излязоха наяве, тъй да се рече, когато бяхме разкрити и аз разобличен като инициатор на цялата тази похот, мама процеди: "Цял бащичко, мизерникът му с мизерник!" – и повече в онази прекрасна къща с бялото сладко от рози, млякото с какао, туршиите, плетките и ясновидците не ми дадоха да припаря.

    Едно лято през август, вече около седемгодишен, с мама и тате сме в Устово на курорт. Настаняват ни в умирисан на кисело зеле склад с чудното име "Родопска самодива". "Родопската самодива" всъщност си беше каменен зандан с девет стаи около зловещ, белосан с вар салон. Сред курортистите се мотаеше и една Пепи от Перник, хлапачка с огромна розова панделка, която все климаше като на стар петел гребена. Подир обяд възрастните отиваха в гората да дишат кислород, а двамата с Пепи ни оставяха сами. Та тази Пепи се оказа много отракана, бе-е-е!


    По онова време, братлета, мен живо ме вълнуваше: като се целуват мъж и жена, носът дали не им пречи? Заехме се, значи, с Пепи от Перник да изясним как стоят нещата със засрещащите се носове и неочаквано хлътнах по влажните й целувки.

    Планирахме сватба, как след сватбата ще роди бебенце колкото куклата Барби, препирахме се как ще го кръстим: Камелия или Амелия. Оказа се, че великият план е най-сигурният път към велик провал. На третия ден вносно облечен и обут главок вече изпъваше шия, заничаше към буренясалия ни двор. И както се бяхме сврели зад варела със слънчевата вода, Пепи ми каза, че повече не ме обича, изчезнала у нея Онази велика тръпка и значи, защо да ме лъже, нали? Плаках горещо и аз, като я гледах как се измъчва, понеже съвестта я гризяла. Пожелах си и мен да ме гризе съвестта, ама още не знаех какво е това съвест. И Пепи ми обясни: съвест е да ти пука, когато сториш нещо гадно.

    Проляхме с нея общо четири шепи сълзи зад варела със слънчевата вода: тя – за съвестта; аз, разбира се – от мъка, но и от кеф, че някой най-после страда точно пък заради мен.

    – Дойдохмепризна ми, – понеже на сливиците ми се появили гнойни тапи. До петък не изчезнат ли тапите, поемаме към Перник.

    Като постави тъй нещата с нейните болни сливици, приех да се оттегля до края на живота в са-мо-та.
   
     На следния ден ги срещам хванати за ръка с онзи наперен вносен хубавец. Тя нали ме съветваше да крия как страдаме, виж, моля ти се, какво излезе! Питам, като оставаме насаме, какво прави, ами не си пази здравенцето, и хъката-мъката, Пепи изхълца останалата част от изповедта, по-важната част. Конкурентът вместо едни голи целувки предложил швейцарска вносна дъвка, шоколад, стафидки, меланж от захаросани фъстъчета и солени печени бадеми. Говорел си по немски с дресьора от монтирания срещу местната космическа обсерватория "Цирк Буш" и дресьорът на лъвове, котки, кокошки, зайци и бели мишки световноизвестният хер Дитрих Швайн го похвалил, естествено на немски, че се държи като ариец, което ще рече, че Новичкият няма нищо общо с българските ни простотии.

    – Станимир е възпитан – обобщи замечтана с поглед, който дълбаеше с длетото тънко икона на светица направо върху кървящото ми сърце.

    От разясненията й схванах, че възпитан, значи отлично дресиран. Явил й се с розичка, затъкната в малкото джобче над сърцето под кадифеното му немско яке, ухаел на френска козметика, имал прекрасния навик да коленичи, когато й рецитира в оригинал любовни стихове от някой си Хайнрих фон Майне. Ега си, представям си как звучат любовните стихове на език, измислен само за бойни команди и маршова стъпка!*** Видях се изведнъж посредствен самодеец върху сцената на Миланската Ла Скала. Съжалих, че моят баща е смотан хлебар, а не световен тарикат, да речем – Джордж Сорос, Силвио Берлускони, депутат от нашето Народно събрание, мутра, капитан на пиратски кораб, Джак Изкормвача, световен терорист, разузнавач или поне собственик на квартална бакалница.

    Оттогава, видя ли стафидка във великденския козунак, сещам се за онзи романтичен задник със стиховете на Хайнрих фон Майне, розички и прочие. Факт.


Пловдив  европейска столица на културата 2019

Plovdiv, apr. 1994 – edited 16 apr. 2017
–––
* Култовата фразичка "Хубав ден за българската демокрация!" е производство на заобления г-н Александър Йорданов от някогашната Радикал-демократическа ("Малко сме, ама сме качествени!") партийка на г-жа Елка, чийто син, докато професорката б
еше министър на културата, пусна в обращение първите откровено цинични вестничета в България и така направи революция в сферата на "културата". Синът на г-жа Константинова, тъй да се каже, отвори магистрала за порнографията у нас.
** Бивш световен шампион в най-тежката категория на професионалния бокс, известен с  животинската си ярост, заради което прякорът му е Животното. Многократно съден и лежал в затвора за побоища и издевателства над жени.
*** Ламски, разбира се, съвсем не е прав да се отнася тъй към езика на Гьоте, Шилер, Хайне, но да не забравяме, в момента е силно пристрастен, дето му изкушили любимото момиче. Снизхождение, все пак да проявим, та той е само на единайсет, и то ненавършени! Бел.м., Jores.