Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 20 януари 2017 г.

Ars Poetica – МОИТЕ ДВЕ ГАРДЖЕТА

Вера и Надя при баба и дядо в Тригорци, Добруджа
МОИТЕ ДВЕ ГАРДЖЕТА

Пораснаха и двете дъщерички:
едната – въглен, другата – пшеничка.
Отлитнаха... И стаята ми няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И няма вече със кого да споря,
с кого да се кося, да му мърморя.
Как всичко се оказа тихо, равно,
притихнало и някак си безславно!

Къде останаха въздишки, врява
и всъщност, вече що ли ми остава,
освен на мъничкото си балконче
да седна като уморено слонче

с кафенцето в ръка, с онази книга,
за четене която все не стига
уж време, а пък ето има време
да я чета, но малко ми се дреме

и мисля, ей така очи притворил,
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше беден, прашен,
ала у мен хлапакът тъй безстрашен,

че влизаше в двубоите епични,
естествено със жестове цинични,
и после го пердашеха до кръв,
но си остана непослушник пръв,

и никога без бой не се предаде...
Рискуваме, уви, като сме млади!
А днес, уви, ни плаши самотата
и сладост няма вече суетата.

Децата – отлетели от гнездото,
и дваж ненужен виждам се, защото
я няма някогашната им врява
и спомените само ми остават.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 14 sept. 2010 – edited 20 jan. 2017
____
На снимката долу: 
Надя в старата квартира, когато бяхме тъй бедни и тъй щастливи в моя роден Пловдив.