Ако желаеш да ме видиш, ела!
Ела тук, където светът свършва,
житата и булевардите свършват
и човек може да си говори с Небето
като хлапе, което люлее крачета
съвсем в крайчеца на Вселената.
Ако желаеш да се видим,
сложи пъстрата памучна рокля и
червените стари сандали, разпусни
коси, тъй че вятърът да ги разреше
и ела.
Ела в края на света,
житата и булевардите свършват
и човек може да си говори с Небето
като хлапе, което люлее крачета
съвсем в крайчеца на Вселената.
Ако желаеш да се видим,
сложи пъстрата памучна рокля и
червените стари сандали, разпусни
коси, тъй че вятърът да ги разреше
и ела.
Ела в края на света,
по тъничката пътечка
в тревите ела,
прекоси разрушения мост
от войните помежду ни и влез,
моля те, влез, без да почукаш,
в сърцето, което винаги е
отворено единствено за теб.
в тревите ела,
прекоси разрушения мост
от войните помежду ни и влез,
моля те, влез, без да почукаш,
в сърцето, което винаги е
отворено единствено за теб.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 3 sep. 1997 – edited by 16 sep. 2019
.jpg)
