петък, 30 август 2019 г.

IN MEMORIAM

IN MEMORIAM
Писмо до Оня свят

    
Бай Луканов! Е-ех, Бай Луканов! 

  Аферим бе, бай Луканов! Виж, тъй те харесвам. Па няма да им се даваш на разни драскачи по газетите. То както е тръгнало, и на раменете ни ще се качат акъл да ни дават... Туй както и да е, ама да вземат да пишат как си си бил устроил покрива над главата за теб и семейството ти... E-е, това вече на нищо не мяза. Може ли да не им издърпаш ушите на таквизи ми ти чапкъни? Те какво си въобразяват! Ако за Иван и Драган всеки може да си драще, квот му текне на ум, това тук е ръководител на правителството, бе! Ми че ний трябва да й пазим авторитетя на таз наша чиста и свята република. Фърлят кофите с помия връз тебе, живия символ на човешките свободи и на демокрацията, ама то цапат бляскавий образ на Майка България пред Европата и пред наште сакъ приятели янките. Въх, отиде ни имиджа!

  Изхвърлили му били с полиция багажа на улицата. Ами че кой пък е тоз к.т.н. инж. Оризарски, Иван Оризарски
*, та ще ми се жалва! Кой му е дал това право, питам, да занимава не само правасудието, ами и цял един конгрес на нашата любима Партия-столетница! Да не си му изнел грънците и чергите па ти! Да не би баш па ти да си го заплашвал с Държавна сигурност и Управлението за безопасност и охрана на нашто родно Политберо? Пък и кой ще да е чул някой да го е заплашвал? Свидетели има ли? Санким, напълнил гащите, та толкоз се притеснил. А ето, проявява наглост да търчи да се жалва, явно не се е баш посрал идиотът от зор. Колкото до свидетели, не вярвам да се явят. Тук е България, бе, ееей, тук народът е хем завистлив и хем шубелия. Па и ти естественно нищичко не знаеш!

  Да би знаял, щеше ли да си нанасяш покъщнината? Ай че камфуз, мама му стара! Хич, бива ли и да си помисли чиляк, че ще допуснеш таквоз нящо, да страда някой си eнджилер к.т.н. зарад тебе. Ти, дето и на мравката път сторваш. Ама на! Немало кой да те уведоми. Е вох, е вох, е вох! Неизпипана работа, гиди майкя му врачанска! Поне адреза ти да не би дали газетите. А сега кьораво и сакато току ще се фукне да занича като как сте се наредили с госпожа Луканова в онуй апартаментче на улица "Латинка", нумер петнаесе.

  Пък си мисля, що ли да си го слагаш тоз дерт на сърце. Го-оляма работа, те малко ли ни мамят! Строил бил г-н енджилерят със собственните си ръце туй жилище. Ми то са сто дивендисе и един квадрата жилище бе, аланкоолу, Как сам си ги построил! Сигур си крал. Еще пясък от Искъра, еще бичмета от Борисовий дървосад
**, пирони от Кремиковци, цимент от Девня по втория начин и без пари. Ама пък може, може да се докаже, че е строил, щото много е крал?! Свидетели ще се намерят. Може и аз да поназнайвам туйцък-онуйцък, че да се появя пред съда в твоя подкрепа. Хора сме, българи най-сетне, една ни майка раждала, дет има една дума, ще си дадем по едно рамо в тойзи момент. Аз на теб сегинка, утре ти пък на мен. Важното е делото ни да будет працветается, и как беше там оня твоят девиз в животя и полютиката, "Да се не срамуваме от себе си"***. То от кво ли по-напреж да се срамуваме, ама нейсе, запуши я!

  Идеално заглавийце му лепнали наште на первая страница в "Дума": "Г-н Луканов опровергава клеветите и ще потърси съдебна отговорност". Та пишат на 6-ий юний того в "Демокрация", и твоя милост пак на шестий моментално отговаря писменнно. Върнал си се вечерта уморен от държавни дела и прочие, отваря госпожата портата пред теб и оооп! "Демокрация" в суратя – тоз мизерен седесарски парцал! Вечерял-невечерял, каталясал, брадясал... и кво, седнал си да съчиняваш, собственноръчно одговор: "В столицата и в страната отдавна се разпространяват слухове, а именно, че опозицията"
и пр. "последен отчаян опит да склони нашия български избирател на своя страна" и пр. "засягат различни аспекти (ама па красива дума, ашколсун! – ассспекти!) от моята обществена дейност и личния ми живот" и пр. "че една сляпа ярост се стовари (и стовари е харна дума!) върху мен в този момент" и пр. "При тез масирани клевети и лъжи срещу моите другари щях да понеса твърде тежко такова недоглеждане" и пр.
Туй последньото биля е и от Шекспирт по-драмматично. Я да зема да си го запиша в тефтеря. И подире пак им набиваш чемберя: "чисти лъжи и полуистини, и инсинуации... съм впечатлен от факта, че вестник "Демокрация" се вижда принуден да се осланя на хора като Тодор Живков и Огнян Дойнов".

  Леле-е-е! Кои са тез Живков и Дойнов, бе? Не ги познаваме, ама ха! И Оризарский, ей го и него, келешът му с келеш! И хубаво му казваш, че нямаш честта лично да се познаваш с таз нагла личност Оризарски. Чел си бил нейде в криминалната сводка нещичко (?!) относно неговия духовен облик, ама в кой вестник беше? Пуста памет, за кое по-напреж!

  И моля ви ти се, онез проскубани гарги от синия парцал "Демокрация" ровичкали по документацията, за апартаментчето, де! Няма да додат лично теб да питат като хората, ами подло и в гръб – ай тъй на!... Хряяяяс, в бъбрека. Амче ти нали нямаш какво да криеш, нямаш и от що да се срамуваш в твоя интимен и обществен живот.
Ай, че абдали!

  Едно нещо ще те замоля, Бай Луканов. Ама не заяждай се с моя милост, молим те! Какво лошо си видял от мен, та говориш за Байганьовска бруталност и безочие? Е, може ли таквоз нещо! Ако утре, да речем, не дай си, боже, стане некой сакатлък при броенето на бюлетини и писане на протоколи, кой друг освен Бай ти Ганя ще ти се притече на помощ, а? Кой??? Питам, и отговор не ща. Всички сега яко преданни на правителството и Партията ни ще се разбягат като плъхове из тонущий "Титанник". Пази, Боже милостивий, от предатели кокошкари! А ако те е яд на вестникарчетата, съди ги, скъсай им шортите от даян, щом ти е кеф, но с Бая си Ганя не те съветвам.

  Та аз животя си за теб давам, бре! Ако искаш да знаеш, за таз наша Партия на най-достойните такваз агитация по села, паланки и цигански катуни съм организирвал, играл на криеница с полицията, скитал бос по шумата, страдал, жадувал, гладувал, нагъвал коравия краищник с пита кашкавал от мандрите, че... Грехота баш сега да си вадим един-другиму кирливите ризи. Баш сега, кога си удържахме и тойзи път управлението и й въртим куйрука на Майка България пред Запада, и кога Запада вече ни се радва кат на зряла круша масловка, дето сама му се навряла в устата на дивия Запад, ний патриотите нямаме повод да се цепим. Тъй де! Ред, Законност и Справедливост му е дамарят. Свобода на съвестта, бабам, и по-строга вътрешно-партийна дисциплина, че демокрацията си е демокрация, ама сиренето – с пари!

    Юний, лето (не се чете) от Христа 
     С чест и почитания: Г. Балк.-ский, бизнесмент, собственник на казан с изгледи да стане един ден комбинат за розово масло

    Послеслов:

  А четохте ли, Бай Луканов, що писал тойзи нещастник Оризарский в броя от 15-ий юний того на страница четвърта в "Демокрация"? Писал: "Очевидно вие не сте ми запомнили името не за друго, а защото се събуждате в жилището, което построих на законно основание и с мои средства и в което живях десет години". Ай че наглост! Ай че безочие! Тъй да те кепази баш пред изборите. Ама аз се питам какво дремят наште, че го не попритиснат малко, та повече да ни не излага. Срамота! А на някои Главни прокурори и министри от Правасудието ще се наложи да им се опънат по-ячко ушите, дето позволяват на опозицията да си вей байряка.

  Цял обладан от Ваший образцов пример, съм вечно и до гроб Ваш! Още веднъж чест и почитания: Сущий. Подпис: (не се чете)
****

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 31 avg. 2019
___
* Действителна личност, случаят нашумя по медиите през пролетта на далечната 1990 г.
** Така старите поколения софиянци наричат градината около ез. Ариана в столицата.
*** Личен девиз на г-н Луканов, според изявленията му около този случай. 
**** Текстът е в брой 11. от 1990 г. на вестника на първата регистрирана след 10.IX.1989 г. Демократическа партия в България – "Демократическо знаме", Пловдив. Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...