ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (998.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (998.)

  ...Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, Послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.

  03 sep. 1999

ПЛАТЕНА ОБИЧ 

Какво да очакваме от онова дете,

Което сред строгите възрастни расте!

Няма кой да го погали,

кой да му ръси щедри похвали,

да го облича в ново палтенце,

да му шепне: Мое мило детенце,

да му носи играчки и книжки с картинки,

да го вози в лъскава лека кола,

а когато навърши своите пет годинки,

да покани роднините от градове и села,

да го монтира пред огромна торта

и те умилени да цвилят: "Ай какво дете!”

или нещо подобно от сорта

"Тук геният на Европа расте”?

 

Бедняшкото дете тези радости не знае,

даже дрешки никой не му купува,

а когато веднъж случайно намери петаче,

горкото силно се развълнува

и отърча при изнервената си майка,

като врещеше: "Ви-и-иж! Виж това нещо”.

Озадачена от крясъците му,

тя го целуна горещо

и мило промълви нещо несвързано. 

Обаче

как всеки ден да намираш петаче?!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 09 uni 2022

––––

* От неиздадения сборник от 1999 г. "Порто Фино". Бел. м., tisss.