вторник, 6 юни 2017 г.

Ars Poetica – РАЗБИРАМ, ЧЕ Е ПРАВ, НО МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА


    Посветено на Крум Марков, бивш секретар "Идейно-възпитателна дейност" (идеологическия отдел) в Окръжния комитет на ДКМС – Пловдив, инструктор в отдел "Организационен" на Окръжния комитет на БКП – Пловдив, по онова време (1981-1982 г.). Тази фраза Крум, с когото се знаехме от десетина години, рекъл пред колегата Иван Желязков по повод уволнението ми от младежкия местен вестник "Комсомолска искра" през лятото на 1981 г. заради критична статия. 

    Като Крум Марков се отнесе и Спас Беловски, завеждащ сектор "Средства за масова информация" (контролиращия партиен отдел, т.е. цензурата) в ОК на БКП, бивш журналист от партийния всекидневник "Отечествен глас". Така се отнесоха и колегата Върба Чавдарова от "Комсомолска искра", и Йорданка Аначкова от Радио Пловдив, и всички онези, които ме съветваха да си мълча, да си затрая, да не ровя по каква причина "отгоре" решили да ме изгонят. Всъщност, всички те – дали с мълчание или в малодушието си, активно бяха участвали при вземане на каквито и да било решения не само по този въпрос.

    Ще каже някой: стари бакии. Но тези неща се случват и днес, кукловодите на политическите джуджета в България през 2017 г. манипулират пак по този начин. Целта: да ни докарат дотам, че да си кажем: Всичко е скапано в нашия свят, нищо не зависи от мен; ами я да нацвъкам купища черни самопризнания в омраза към някого от вишестоящите, докато всъщност става дума за система.

     Срещу система не се воюва с озлобление към един или друг неин служител.

РАЗБИРАМ, ЧЕ Е ПРАВ, НО МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА*

Прав си, както винаги, другарю

малък си пред истината ти
.
Аз и на това съм благодарен
,
че страхливо не ме защити.

Виждам как костюмчето си носиш,
как се извиняваш, сгърбен цял,
и гърмят в сърцето ми въпроси
:
Колко ли мечти си надживял?

Колко ли красиво са те били?
Как ли нощем хленчел си от страх?
Как ли коленичил си безсилен?
Как забравил си да ходиш прав?

Пловдив – европейска културна столица 2017

Plovdiv, 7 avg. 1981 – not edited 7 uni 2017
______
* От сб. "Сутрин рано", изд. "Хр. Г. Данов" (1983), с. 25.

Ars Poetica – ОСМОТО СВЕТОВНО ЧУДО

ОСМОТО СВЕТОВНО
ЧУДО 

Ах, повярвайте, госпожо, пълен съм със номера.
беше просто невъзможно в любовта си да се спра.

Вий събудихте у мене дяволски копнежи, страст;
страст по птици и летене, и мечтаех си за вас.

Ах, да знаете! – целувах устни, шия, рамене
и насън дори дочувах сладичкото ваше "не".

А очите ви искрящи даже и в гнева ви лют
хвърляха ме в необятна тръпка на копнеж и смут. 

Знам, че е невероятно да ме разбере човек
колко съм щастлив, когато гледам вашия портрет.

Стихове цял месец бича, де що мерна празен лист:
сричам милата девича свян във погледа ви чист.

Вий за мен сте много млада свежа пролетна трева, 
дългокоса, плод на Ада, много чужда при това.

Ех, да знае как завиждам вашият съпруг прочут,
със патлак ще ме прониже, в ревността си малко луд.

С гола гръд срещу куршума, аз ще му благодаря
с няколко прощални думи миг преди да си умра.

Подир месец в мъки черни с пагубната своя страст
на женичките неверни смело ви посочвам аз

като истинска съпруга, най-достойната жена – 
Осмото световно чудо в тези подли времена. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv , 13 uli 2007 edited 6 uni 2017

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...