ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1279.)
Бъди учтив с възгорделия се – поседни тихо на брега и изчакай трупът му да отмине край теб по Реката, отнасяща го в небитието. – Лао Дзъ*
07 sep. 2012
ГОТИН КАТО ХИЛЯДА ДОЛАРА
И тук, и там от юни до април
къде ли не летял си в Небесата,
докато аз в България съм бил,
до гуша в тинята и сред лайната.
Париж, Берлин, Чикаго, Тел Авив
на теб са ти полягали в нозете,
докато мен върви ми на афиф,
че някой все подрязва ми крилете.
Дезодориран, лъснат като франт,
като хиляда долара в ръката**,
докато покрай твоя ресторант
стотинките броя си до заплата.
Облечен по последна мода, шик,
по мед и масло теб са ти нещата,
докато мен отпращат ме с ритник,
за ток пестя дори и от храната.
Очакват те с куп почести навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.
За всички, господине, си върхът
на всичко тук, за мен недостижимо;
а мен преследват ме студът, гладът,
но радва ме и разредено вино.
Поседнал в пущинака край града,
припомням си, премислям си живота,
къде грешил съм, че пак за беда
на мен се пада пак да съм в хомота.
Теб писано ти е да тънеш в лукс,
на бял кон принц, бленуван от жените;
а в кърпените дрешки аз, напук –
за присмех на глупаците и злите.
И тук, и там – от юни до април,
къде ли не летял си в небесата,
докато аз при корена съм бил –
трупа ти, виждам: плува по Реката.
къде ли не летял си в Небесата,
докато аз в България съм бил,
до гуша в тинята и сред лайната.
Париж, Берлин, Чикаго, Тел Авив
на теб са ти полягали в нозете,
докато мен върви ми на афиф,
че някой все подрязва ми крилете.
Дезодориран, лъснат като франт,
като хиляда долара в ръката**,
докато покрай твоя ресторант
стотинките броя си до заплата.
Облечен по последна мода, шик,
по мед и масло теб са ти нещата,
докато мен отпращат ме с ритник,
за ток пестя дори и от храната.
Очакват те с куп почести навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.
За всички, господине, си върхът
на всичко тук, за мен недостижимо;
а мен преследват ме студът, гладът,
но радва ме и разредено вино.
Поседнал в пущинака край града,
припомням си, премислям си живота,
къде грешил съм, че пак за беда
на мен се пада пак да съм в хомота.
Теб писано ти е да тънеш в лукс,
на бял кон принц, бленуван от жените;
а в кърпените дрешки аз, напук –
за присмех на глупаците и злите.
И тук, и там – от юни до април,
къде ли не летял си в небесата,
докато аз при корена съм бил –
трупа ти, виждам: плува по Реката.
%20%20%D0%BE%D1%82%20%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%20%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8%20001.jpg)
Plovdiv, edited on 18 maj 2023
Илюстрации:
- Има ли нещо по-готино от кишавото време?
- Малката лъвица Надя, сестра й на Вера.***
–––
* Древен китайски философ, VI-V в. пр. Хр.
вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BE_%D0%94%D0%B7%D1%8A
** Сool as a
thousand dollars (англ.), любим израз сред всички англоговорящи, особено янките, на които от ранно детство им се внушава, че човекът се цени по натрупаните милиони. Или "колкото повече – толкова повече!" – както казва на едно място Мечо Пух от книгата на Алън Милн (1882-1956). Ама "Богат е, казва, па го не пита колко е души изгорил живи" преди янкито Милн писал нашият Христо Ботев (1847-1876).
*** Как и кога щерките ми Вера и Надя израснаха, дип не ми е ясно, макар да се е случвало пред зъркелите ми. Било е време, кога повече съм бил зает със случващото се извън мен, а не вътре в мен. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
