ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (697.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (697.) 

 За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)

  7 uli 2012

БОБЧО-ФАСУЛЧО

Днес ти си моят Добричък герой.

Добрия тук смятат за смахнат и луд.

Не си раздавай играчките, миличък мой.

Удрят ли те, бягай по-далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,

 на буболечето обаче стори път –

най-красивото е всъщност без глас,

а хубавите неща винаги предстоят.

И ти не унивай, или пък не съвсем;

днес живи сме, ала за утре не знам.

Дъждът дано да ти напомня за мен

и чрез рани човек как израства голям.

Бий барабанчето! Твой празник е днес.

Пак слънце изгрява, идват хубави дни.

Ще си идем накрая всички без вест,

но на тъгата не давай да те плени!

Рам-пара! Рам-пара! Рам-па-ра-рам!

Накрая естествено всеки е сам.

Смей се, когато най-силно боли,

ние с теб сме една кръв, нали?


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 avg. 2021

___

* Днес е 13-ят рожден ден на внука Борислав, когото заради топчестото лице и доброто сърце (в детската градина си раздавал играчките) хлапенцата на подбив наричали Бобчо-Фасулчо. На снимката горе: 10-годишният Борко през август 2018 г. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (696.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (696.) 

 За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)

  17 avg. 1996

СОЛ

С коси, от вятър морски разпилени,

насилва се Земята морето да покори,

изгърбила се на места подобно костенурка, 

другаде пък до вълните се снишава. 

Седим

озадачени, всеки сам на своя остров,

радваме се на вълнението. 

Пада

на гларуса от клюна

нещо лъскаво и свежо –

сафридът като астронавт се приводнява,

спасен!

Приети от морето, бдим за някой кичур

изсъхнала от слънцето, но влажна

от солта

трева... Ти, Вечност!

Мигваш със едното си око –

умира някой близък. 

Клепачът вдига се –

изплаква там новороденото.

А морето все люлей веригата от острови,

населени с мореплаватели самотни.

Лято...

Маранята ни превръща в сол. След нас

прииждат – любопитни, доверчиви, младите.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 17 avg. 2021

–––

* От сб. "Кардиф", самиздат 1997 г. Бел.м., tisss.