Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 19 август 2019 г.

ОНОВА ЛЯТО КРАЙ КИТЕН

ОНОВА ЛЯТО 
КРАЙ КИТЕН

Споменавам те, татко мой,
който си на Небесата,
и често те сънувам,
и се питам: Какво правиш в сън
я ми,
нещо важно ли идваш да ми кажеш?

Лятото в Китен щях да се удавя 

хлътнах от плиткото в дълбока яма,
но никой не разбра, затаих
го у мен си.
Това знаеш ли, татко мой?

Позволих ли си някога да го узнаеш?

Когато ме биеха по лице с юмруци и думи,

криех се в кюмюра да изплача унижението,
и не ти се оплаках нито веднъж.
Когато станах голям, явявах се в дом
а ти
само за да се похваля с успехи,
и премълчавах неприятностите, които следват
всеки нормален мъж в неговото възмъжаване.

Един-единствен път се изкуших
да ме видите двамата с майка
как
умело се бия на боксовия ринг,
и вие дойдохте на он
ази фиеста
в подножието на Бунарджика в Пловдив,
зад черквата "Св
ети Мина",
дето съм кръстен чак в седмата си година.
Ех, как съжалявам, че ви поканих

видяхте как падам под ударите
на мо
я противник момъка срещу мен!
И после у дома за то
зи злополучен мач
ти дума не обели, нищо не ми рече.

И добре
знаех, че не ти е било приятно
да ви
ждаш сина си как губи на ринга,
но то си бе, разбира се, нещо в реда на нещата,
защото бях преживял
вече лятото край Китен,
когато за пръв път се уплаших за живота си
и някак от само себе си проумях

за да си човек, най-важно
то е
да се научиш да губиш като
мъж и българин 
без хленч, без да размазваш сълзи.

Защото онова лято 
край Китен
преживях първият ми урок по мълчание,
научен от теб, мили мой татко
,
дърводелецо неизвестен и мълчалив,
който си на Небето
и гледаш внимателно и хладно отгоре
как падам на ринга и пак ставам,
как падам на ринга и пак ставам,
как падам на ринга и пак ставам,
което значи, че все още съм жив.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 13 apr. 2017 edited by 20 uli 2019

РАКЕТНИЯТ ДИВИЗИОН

РАКЕТНИЯТ ДИВИЗИОН

Остригани и подравнени, от глухо село или град,
смутени, доверчиви, неми в казармения вечен ад,

осемдесет в една горичка несрещнали се с любовта
мечтаехме си за момиче с муцунка нежна и бедра,

разголени над коленете, с налети люшнати гърди,
с усмивка мила, от което кръвта ти бясно да заври.

До късно нощем под звездите говорехме все за това,
къде ли нашето момиче самичко скита по света; 

шегуваха се старшините и даже гавреха се с нас
и им преглъщахме шегите, подвластни на онази страст, 

с която всеки мъж се ражда и носи тайно цял живот,
пленен от сексуална жажда от раждането чак до гроб.

Къде са днес онез момчета от тайнствения дивизион,
започнах напоследък често за тях да си припомням, щом 

усетя, че съм необичан, ненужен, посивял от страх,
че някак тъй и без момиче живота си дотук живях.

Годините ни се изнизват като мъниста от гердан,
в живота си човек сам влиза и си излиза гол и сам,

та моля, пак си говорете за щастието в своя дом,
но аз оставам си момчето от тайнствения гарнизон.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 7 uli 2013 – edited by 19 avg. 2019

неделя, 18 август 2019 г.

НЕ СИ ПИШИ КРЕДОТО ПО ОГРАДИТЕ

НЕ СИ ПИШИ КРЕДОТО ПО ОГРАДИТЕ*

  "Трудно е да отхвърлиш учтиво предложение, особено когато идва от човек с патлак в ръка". Личният ми девиз е от японските легенди: "На най-добрия самурай не му се налага да се бие". Защо ли? Бият се леваците – да си докажат, че не са въздух под налягане. Накъсо, не знам по-сигурно оръжие от хладния разум в изострена ситуация с капризен никаквец.
  
  Пази се от страхливеца и от психически неуравновесения! Тази отрепка е най-опасният ти враг. Затова съм за всеобща забрана върху свободната търговия с огнестрелни оръжия и велики идеи за нови духовни ценности, което е старата версия на печално известната от болшевизма и нацизма идея за нов световен ред. Лабилният психически несретник търси повод да докаже, че е нещо в този свят. Чуеш ли някой да говори сам за себе си колко е велик, па какви титли притежава и колко е ценен, стой по-далеч от такъв, нужен си му не за дискусия, а за да те принизи до първобитния си рефлекс към живота. Дали ще е "писателя" Христо Стоянов, "гениалния" Принц папа Жан, Йоло Денев или Лорд Бул, става дума за един и същи тип дълбоко неудовлетворен от себе си човек, който избива комплекса си за малоценност чрез титли, закани и гневни обвинения към всеки, който и за миг макар си е позволил да се усъмни в гениалността у идиота.

  Кажи си просто "Все още мога да прескачам локви" и отмини нататък!
   
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited 18 avg. 2019
___
* Станислав Йежи Лец (1909-1966), из сборника "Невчесани мисли", бел.м., tisss.

събота, 17 август 2019 г.

ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ

ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ*

Дошъл си да говориш с мен и
нахълта мраз в кристалния покой,
защо сега ме гледаш притеснено –
откри ли, че не съм ти свой!

Предателството скъпо се заплаща,
лицето ти бих пръснал със юмрук,
но ти като жена ще се разплачеш
и целият ми гняв ще е дотук.

 Ала това е непредвиден порив,
разбираш ли – ужасно ми горчи,
човек се учи първо да говори,
а цял живот се учи да мълчи.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 17 avg. 1982 – edited by 17 avg. 2019
Илюстрации:
- Август 1990 г. – в Несебър (горе); 
- Август 1981 г. Вера и Надя (долу).
___
* Вж. Георги К. Бояджиев, сб. "Сутрин рано", изд, "Хр. Г. Данов", 1983 г., стр. 24, бел.м, tisss.

БОГОРОДИЦА НА ПАРАЗИТИТЕ

  Паразит(от гр.parasitos "който яде у някого") 1. Организъм, който живее в друг организъм или върху него, като се храни с неговите тъкани и жизнените му сокове. 2. Насекомо, което... 3. прен. Който живее за сметка на чуждия труд; експлоататор на чуждия труд, тунеядец. 4. Действуващ персонаж в античната комедия, изпълнявал ролята и на шут. Паразитен1. Който се отнася до паразит или е свойствен нему. 2. Нецелесъобразен, вреден, излишен.*

БОГОРОДИЦА НА ПАРАЗИТИТЕ**
  
   15.08.1998.

  Днес е Голямата Богородица, краят на горещниците. Жегите са незапомнени тази година. Термометърът на балкончето ми показва плюс 41 градуса. Сред всеобщата обществена и държавна развала тук, в България, която от чудесно кътче на Рая е заприличала на сметище с шетащите мутри, политически палячовци и артистични мекерета на властниците и бандитите... народът – т.е. всички ние, останалите, все пак намираме начин да сме щастливи. А какво щастие е да се глумим и подиграваме на самите себе си. Съседите като мравки притичват ту до родното си село, ту па до пазарищата, мъкнат сухоежбина, варят манджи, месо, лютеница, компот за зимата, сладка. До полунощ мъжете долу пред входа пляскат карти, наливат се с домашна ракия и евтина бира, ехтят чат-пат и грозни закачки, току на някого балансите му са избили и пяна хвърчи от устата, юмрук се размахва, като аргумент и правосъдие.

  Жените – и те, ама дори не крият циничните си приказчици; и всичко е до болка явно, извадено на показ дори пред дечурлигата, които се въртят наоколо, попиват сексуалните намеци и откровения между родители и съседи. Всичко – казано уж на майтап;ала вероятно не съзнават, че така губят всякакъв авторитет, и уважение у младите. Задух, прахоляк, нечистотия, невежество, завист, грубости... Как живеем, Боже мой! Ами че между нас и циганското гето Столипиново разлика няма; онези хора там поне друго не са и видели... Отде се завъртя тази вихрушка над нас, над целия ни Български род? През вечер-две тумби мургави апаши посягат на колите, гаражите, избите, жилищата ни. Мародерстват и българчета наркомани; знаем кои са, къде живеят, и кога като глутница излизат да върлуват нощем. Разбитите врати, изтърбушенити автомобили, поломените ни жилища, изтърбушените изби, където нашенецът е скътал за зимата бурканите си със зимнина и дръвца; пък полицията иде да регистрира поредната пакост и как никой от нас и не си прави илюзията, че властта е срещу престъпниците, че властта не им е ортак, който дели награбеното, охранява живота и здравето не на гражданина, а не на безчинстващия тарикат. Да, то си е война с народа. Подла необявена война, без фронтови линии и без правила, а ние сме голи сред вълци, предадени от онези, които сме избрали да ни защитят.

  Появи се и съответната Литература на Прехода... Христо Калчев (1944-2006)*** –автор на трилогия "а ла Марио Пузо", с вариации по мафиотската сага "Кръстникът" вече е хит на книжния пазар. Вестниците ухажват автора с пространни интервюта, представяния, благосклонни разбори. Шега ли е! Литературните образи на Христо Калчев създават чаровна аура на бандитите. Няма що, литература свръхмодерна, динамична, актуална, потресаваща. Литературните герои, че и самите "писатели" пердашат на сленг. Уличната реч на аутсайдерите покрай вестниците и списанията, покрай телевизионните шоута и радиопредаванията се промъкна и в парламента. Почнахме да се възхищаваме на безсърдечието. Мутрите не се крият, като герести петлета шетат като да са каймакът на обществото; за тях песни се пеят, театърът тях представя, изкуството тук с тях се занимава. Подвизите, скапаният им живот се коментират с най-пикантни подробности – кому пръснали черепа, кому потрошили костите, кому взривили частния му конак или офиса, мерцедеса му, кому извадили трупа от кладенец, пък кой си бил оправял зъбите, стомаха, разклатеното здраве, разбитите нерви, тъкмо когато Следствие и Прокуратура се заели с него.

  За тях се грижат най-добрите ни лекари, психотерапевти, хирурзи. Натрошен от взрив бомбаджия (адската му машина се взривила в ръцете, докато я залагал под автомобила на конкурента си в Пазарджик) с частен самолет приятелчетата му го изпратиха през Атлантика чак в Ню Йорк, в най-модерната клиника на света, за да го съшият, закърпят, възстановят. И публиката страда за неговия малшанс, горкичкия. По вестници и по телевизионни студия що сълзи се проляха!

  За тези персони се грижат най-елитните адвокати на днешна България. Банките за тяхна полза единствено работят. Най-луксозните обществени заведения са горди да ги обслужат. Скъпо платени летописци документират всяка минута на неколцината мафиотски донове. Самочувствието на тази пасмина превтаса дотам, че мафиотски бос, шефът на Мултигруп Илия Павлов, предложи на министър-председателя Иван Костов да се договарят за външнотърговските далавери и вътрешната политика на Правителството. В купени от българската мафия вестници и луксозни списания са документирани интензивният "творчески" живот на проспериращия наш бизнесмен, скъпите му придобивки, грижите за тялото, муцуната и прическата, за чудесната му семейна хармония, е, например, нейде по Калифорнийското крайбрежие на Щатите, на Канарските острови или в Швейцарските Алпи.

  Майтапят си се бедняците... Попитал чичо Вичо внука какъв иска да стане, като порасте... Ние мечтаехме да станем пилоти, граничари, матроси или пожарникари заради хубавата униформа, фуражка и лъснатия с пуцинг шлем, за мъжеството и героизма да защитаваме сами Отечеството. Петгодишноно внуче днес рапортува нахакано: "Мутра искам да стана, деденце. Ей тъй, с патлака... бам-бам-бам!... да трепя, да карам мощна кола и мацките да ми вървят по петите". Ще се плаща. Рано или късно, ще ни се наложи да платим за стореното. Възмездието няма начин да избегнем, колкото и някои за добре устроени и неуязвими да се смятат. Наказанието си е у нас, носим го в себе си като ракова клетка; метастазите са налице, а мнозина още не го разбират.

  Виждаме какво се случи тези дни с проспериращата доскоро фамилия Баневи****. Втурнаха се през просото, прекрачиха всякаква мяра в алчността, лакомията и ето ги – раздвоени, ръфат се помежду си като гладни хищници, състезават се кой по-бързо да разпродаде натрупаното богатство: тузлията Банев, до смърт изплашен от връхлетелите го кредитори, Баневица – в плен на мания за преследване, и двамата – яростни, объркани, изгубили представа за какво са на този свят. Единственото светло нещо у тях е седемгодишното им хлапенце, което носи слънчевия характер на неопетнения. Само то останало като зелено клонче върху това доскоро могъщо, неподвластно на ветровете, ала ударено от собствената си алчност дърво.

  Не материалната оскъдица, не деформираната плът, а душевната уродливост е ужасна. И си мисля – живее успоредно с нашия видим материален свят друг свят, невидим, но всевиждащ, и той не оставя престъпника ненаказан. И да се радвам на възмездието ли, което го сполетя напоследък? Жал ми е за някога тъй талантливи личности. Жал ми е за така пошло похабения чудесен човешки материал!

  * * *
  Мухата е циганинът на насекомите. Хитро, крадливо, пластично създание. Нагла твар, влюбена в бляскавите дрънкулки и помията. Колко скучен би бил светът без дяволити, хитри, наблюдателни оченца, без бръмкането й! Тя е самата жизненост – едновременно хищна, ала и безпомощна, нахална и нежна. Оцелява в невероятно трудни обстоятелства. Ражда многобройната си артистична челяд, пълни света с веселие и досада. С гръмки кавгаджийски крясъци жали високо. Празнува гръмко, хвали се нависоко или на висок глас се заканва. Възпроизвежда се като че ли от нищото. Способна е и качественото вино да превърне в нещо прокиснало. Бог или Сатаната създал мухата? Кого изразява! Възхищава ме способността й да оцелява.

  Що се отнася до мнозинството т.нар. роми, за настройването срещу тях причина е собственото ни нехайство към реда и законите в държавата. Лесно е да ги осъдиш, трудно е да ги разбереш. Екзотично племе! Но защо да го гледаме предизвикателно, когато то заема всяко пространство, което ние не стопанисваме. Сурови уроци има да учим от него. Всеки случай магарешкият трън, израснал красив сред фъшкиите и боклука, ми е по-близък от увития в целофан букет парникови гладиоли.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 17 avg. 2019
Илюстрации:
- Интериорът в кичозния палат на една от фамилиите на прехода (горе);
- Владо Даверов (1948), колега от в. "Софийски университет" (долу)*****
___
* Речник на чуждите думи в българския език, стр. 547.
** Фрагмент от поредицата есета „Младите хищници”.
*** Макар много повече да приличат на сапунки, романите му са сравнявани с онези на Марио Пузо. За това заявки даваше отново първо Калчев. В един момент, след като поредицата потръгна с успешните продажби на първите три романа - "Нерон Вълка", "Калигула Бесния" и "Цикълът на Месалина" - Калчев подхвърли аналогията с Балзак. Но тя прозвуча неясно на журналистите. А нашият писател със самоирония искаше да обърне внимание на своята "Човешка комедия", на раждането на романите си като своеобразни подлистници, както и на спецификата на героите си - всичките авантюристи, търсещи бърз начин за издигане в обществото. Но сравнението с Балзак не хвана дикиш. И Калчев насочи към далеч по-лесносмилаемата аналогия с Пузо. Общото с когото е само романтиката, с която облъхва бандитите, превръщайки ги в сандокановци... Вж. http://www.politika.bg/article?id=7269
**** В случая фиктивна фамилия, една от многото. Вж. https://pik.bg/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B0---%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5--news791534.html
***** Вж. http://senzacia.net/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-2/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%85-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB-50347 Бел.м., tisss.

четвъртък, 15 август 2019 г.

ЖИВ

  
  Посреднощ се събудих, взирам се в тъмнината, вслушвам се в долитащите отвън шумове и звуци и внезапно ме пронизва: След като всичко преживяно дотук е дреб и суета, боричкане и егоизъм, нагледах се и се наслушах на наглеци, има ли смисъл животът ми, дали Отвъд няма да ми бъде по-интересно? Там приятели и близки на сърцето ми хора с всяка изминала година са все повече, и аз какво правя още тук, в тази помийна яма, Боже мой! 
ЖИВ

В стар черен фрак, кой знае как, 
яви се Дяволът при мен и 
с патъци жълти на бос крак, 
и котешки очи зелени. 

В живота ми се появи, 
за миг се материализира, 
цинично рече: C'est la vie*
светът е изветряла бира.

 
С коремче, дребничък на ръст, 
невзрачен, кой да предположи, 
струеше дим лютив и гъст 
изпод косматата му кожа.

 
Каквото и да правиш, знай, 
усмихнат Дяволът ми рече, 
ти вместо да живееш в рай, 
живееш с ада в теб, човече.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 9 apr.2008 – edited by 15 avg. 2019 
___
* (фр.) Такъв е животът. Бел.м., tisss.


сряда, 14 август 2019 г.

JEDEM DAS SEINE!

  Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми. "Усетиш ли желание да критикуваш някого – ми каза той, – спомни си, че не всички на този свят са имали предимствата, които ти си имал." Той не каза нищо повече, но с него винаги сме се разбирали, без много-много да приказваме, и аз долових, че той има предвид нещо повече от това. В резултат придобих склонност да си пестя преценките – навик, който ми е помагал да вниквам в личността на мнозина странни хора, но и също така ме е превръщал в жертва на немалко досадници.*

JEDEM DAS SEINE!**
  
  16.08.1998.
   
  Понятието "народ" дали не е изчерпваща се фикция в нравствената сфера? Според философията, няма добри и лоши народи. Насилено звучи, например, наложилата се от време оно представа у нас, че немците са дисциплинирани и умозрителни, англичаните – мълчаливи традиционалисти и консерватори по природа, французите – жизнерадостни егоисти и прелюбодейци, турците – жестоки, мъдри и хора на рахата, гърците – коварни и стиснати, власите – крадливи и хитри, сърбите – юнаци в кръчмата и страхливци на бойното поле, пък ние, българите – трудолюбиви и глупави. Ни едно от тези определения не отговаря на истината; всеизвестните днес характеристики са се наложили у нас вследствие конкретни исторически събития, където някоя от посочените черти избивала връх в облика на определена нация. Тъй че имаме работа с определения, внушени от политическите отношения между държавите, но произлязлото от сферите на дипломацията, както в адвокатската професия, е измамно, понеже обслужва моментните интереси на група персони, а не обективната истина.

  Някъде в романа "Приключенията на добрия войник Швейк" (вж. изд. 1986, с. 93) Ярослав Хашек (1883-1923) илюстрира отношението си към войната, като предава сбито разсъжденията на типичен симулант, беглец от касапницата на бойното поле: "Познавах един нередовен учител математик, който не желаеше да отиде на фронта като артилерист и затова открадна часовника на един поручик, та да го пратят в гарнизонния затвор. И постъпи напълно съзнателно. Войната не му импонираше, не притежаваше за него никакъв чар. Да стреля по противника и убива с шрапнели и бомби също такива нещастни нередовни учители математици на отвъдната страна, математикът смяташе за идиотизъм".

  Емир Кустурица (1954) – бошнашки сърбин от Сараево, режисьор на популярните с вакханалиите в балкански стил "Аризонска мечта" и "Ъндърграунд", абсолютно касови два филма, кажи-речи, в холивудски стил правени, споменава в интервю по повод кръвопролитията в разпадаща се бивша Югославия нещо от рода на: хич не ми пука за държава, която настоява да умра за нея. Когато напуска обхванатата от нацистката чума Германия през 1933 г., питат Алберт Айнщайн (1879-1955) какво е за него Отечеството, и геният на ХХ век (което ще се разбере по-късно!), може би най-ярък пример за човек в истински смисъл на думата, отговаря: "За мен отечеството е там, където мога най-пълноценно да работя". Това, питам, космополитизъм*** ли е, или нещо по-дълбоко?

  Човекът е гол и сам пред своя бог, т.е. пред съвестта си. Мирозданието – от Омир насам, внушават ни настойчиво, включва в себе си войната. Войната произтичала от човешката ни природа, от генетично заложената у нас агресия. Пък аз си мисля: човешката природа – ако успее да се пребори с невежеството и произтичащите от него Егоизъм, Лакомия и тяхната свидна рожба Фанатизма, едва ли между нас биха се появявали политиканстващи мракобеси, които разпалват войни.

  Резкият тон в дадени моменти и на подходящо място, предотвратява унизителни бъдещи схватки по въпроса коя от нациите е по-по- велика, коя най-талантлива и перспективна. Светът е единно цяло, разнообразието допълва, не би трябвало да настройва нациите една срещу друга, което е винаги цел на ловки професионални манипулатори на общественото мнение където и да е по света. Но кой съм, че да давам оценки за това и онова!

  В разговор с Божидар Чапъров (1943)****, археолог по специалност, докоснал се до златотканата багреница на първият християнски император Константин I***** и картотекирал хиляди тракийски могили, от малцината българи, съзнаващ каква напаст представлява иманярството... Та в разговор с този приятел преди около месец, самонадеяно заявих, че се чувствам уста, формулираща всичко онова, което обикновеният българин чувства и мисли, ала не успява да го изрази в литературно подредени фрази. Нищо особено не казвам; мозайката от размишления в тези тук записки – въобразявам си, е само българският ни рефлекс към света и духовните стойности. И точно това като че ми дава свободата да артикулирам по-рязко от общоприетото за bon ton******. Понеже всъщност не пиша от свое име, колкото и да съм изкушен, колкото и да съм ограничен от обстоятелствата, а пиша от името на средата, в която съм израснал и която ми е присъща – и тя е истинската ми родина, не някаква въображаема географска материя между Дунава и Беломорието, Черно море и Албанските чукари.

  Толкова силно сме подтиснати днес, толкова обезверени! Единствено убежище за самочувствието ни е самоироничният трезв подход. Хайде стига вече, милозливи оратори от политическата менажерия; стига сте ни се надсмивали, сякаш българите сме глупаците на света! Е, радваме ви се, дивим се на умелите ви "салтоморалета", на артистичната лекота да жонглирате с важни за нацията теми и идеи. Овациите ни често съпровождат звездния ви път; но не забравяте все пак, че – останали насаме с домочадието си в бедната кухничка на делничните грижи, съвсем не ни е до вас. Плащаме си редовно данъците, радваме ви се дори за известно време, докато трае вакханалната ви фиеста, значи, как от невзрачната какавида се излюпва лекокрила политическа пеперуда, която впоследствие ще се окаже, разбира се, най-обикновен градински червей. Ала с
ърцето на този бедстващ народ е на друго място, и не там, където са бурните аплодисменти и френетичните овации с национални символи и знамена. Делникът изобщо е труден при нас, на Балканите. Много пот и вълнения от съвсем неплощаден вид имаме. А за нас сте бенгалски огън, празнична врява около коледната елха, мимолетен блян за добричкия Дядо Коледа: ято славни спортисти, жонгльори, актьори в политическия цирк, купени от чужди фондации журналисти, прекрасно изглеждащи кавалери и дами с титла и фасон, сладкодумни професори или профани, обливащи с патетична пяна всеки божи ден телевизионния екран – Юлиян Вучков или Божидар Димитров, Георги Коритаров или Георги Харизанов само да спомена мимоходом сред ятото сладкодумни хитряги.

  Да оставим настрана как еди кой си бил свирел на саксофон, пък друг министър сам затварял бурканите с лютеница на госпожа съпругата, трети си устроил верига бензиностанции, четвърти за ен-ти път как си сменя любовницата, пети прописал стихове на стари години, шести върти далавера с тъмни финансови посредници и после малко го гръмнали, та бере душа, седми се вози в брониран джип, дарен му от мутренските босове на Илиянци... Ясни сте, все по-земни изглеждате. Розовеете. Костюмите, ухилените ви физиономии стоят все по-шик на телевизионния екран. Патетичното слово от трибуната на Народното събрание или изисканата угриженост все по-естествено сякаш прилягат към познатия фасон, но какво общо имате, о скъпи и ненагледни, с живота на обикновените българи? Тарикатът, възползвалият се от конюнктурата келеш, шмекерът става безпомощен, ситуираш (поставиш) ли го в реалностите на живота, отнемеш ли му претенцията, че творял за селенията на Духа и най-паче за България.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 avg. 1998 – edited by 14 avg. 2019
___
Франсис Скот Фицджералд, (1896-1940), първите два абзаца на "Великият Гетсби" (1925 г.).
** Всекиму своето! (нем.).
*** Космополитизмът (от старогръцки: "гражданин на света") е възглед, според който всеки човек, независимо от етноса си, е част от общност, основана върху споделени морални ценности.
**** https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=529981&title=%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2
*****https://www.google.com/search?q=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD+I&rlz=1C1AOHY_bgBG708BG708&stick=H4sIAAAAAAAAAONgecSYwS3w8sc9Yan4SWtOXmOM5OIKzsgvd80rySypFFLhYoOypLh4pDj0c_UNjAxLcjQYpLi44DwlVSP-XZemnWPjFNxtKVi8kznYwYHx0erOVaxMBgxN-1YcYmPhYBRg4FnEKnZh1oV9F_ZebLzYdGEDkG66sOPCXgVPALlLiJyGAAAA&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwjg7diN-YLkAhVUQkEAHZ4rARkQ_AUIDCgA&biw=1366&bih=677&dpr=1
****** Учтив тон. Бел.м., tisss.