Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 18 януари 2019 г.

КАТАСТРОФА

КАТАСТРОФА
Спомни си, Ирини! – валеше дъжд над Брест
струяха светлини по улицата сива,
часовникът ми бе блокирал точно в шест
и някакъв пиян шофьор тъкмо завива…

Зеленият трамвай – таз коледна играчка,
засече лошо форда и някак си го смачка
ей тъй, за миг почти, със нокти на орел.

С нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и двамата със теб седяхме там без чувства,
без дъх… и ето, някой наоколо извиква:
– Къде бе, идиот! Ах, тъпа, проста тиква,
не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,
та толкоз идиотски си тръгваш от света?

Спомни си, Ирини! Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно,
единствено си мисля сега как е опасно,
че някой ден дъждовен ще си отида в шест
и всичко в този свят за миг ще се обърне
със поглед, впит назад към миналите дни,
когато сме стояли случайни, безразсъдни,
и дъжд отгоре тъкмо започвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като втрещена крава
сам Господ Бог е гледал студен, невъзмутим
как в своя тъп живот безцелно се въртим
и миговете тихо зрънце подир зрънце
изцеждали са стихове от твоето сърце.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 18 jan. 2019

четвъртък, 17 януари 2019 г.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (7.)

КЪМ ПРИЯТЕЛ
ПО ПОВОД ТАЗИ ЧАСТ ОТ "СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ"


  Казваш ми за "Случая Глория", Тодоре: Много са ти разсъжденията! Ами Библията – най-четената книга в света, какво е без разсъжденията? Ето ти финала на този текст, окончателно редактиран – три пъти тази нощ скачам от леглото и сядам пред компютъра да подреждам фразите така, че да не прозвучат високомерно злостно и заядливо, но и да не са мекушави.

  ...И се обръщам вече към мене си. А ако Бутова-Вутова е права; къде си тръгнал, драги даскале? Мнозина не биха ти простили, дори и да докажеш истината. Мнозина тук вече са се приспособили или вече сме в процес на приспособяване да живеем мижаво, както дойде, в атмосфера на духовна смрад. И именно приспособилите се няма как да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Проблем оттук насетне ти е да докажеш, че си един от тях, въпреки мизериите им, че – от обич към съгласилите се да бъдат унижавани по чуждоземния сценарий от Герои на новото време, ти не бива да ги настройваш срещу себе си, оттам и срещу представата за достойнство, за човечност, което ще рече – за справедливост.

  Замених цитата от ап. Павел най-горе, който е есенция на този текст, а се отнася и до онова, което едва ли знаеш за учителите – че и учителите като всички други са човеци, само че много повече изложени на опасността да грешат или да се огъват пред властта. Няма по-велика и повече отговорна от длъжността на учителя, и онези, които са сътворили сценария, с който ни разпиляват като нация ето вече тридесет години след началото на уж-демокрацията, добре знаят: нация без учители, без духовните си водачи е сган от слепци и е лесна за управление, лесна за манипулиране.  

  …Защото, мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие сте силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда (гл. 4, ст. 9-14). Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? (...) Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина (гл. 5, ст. 6 и 8)*.

  Колят ни като нация и етнос, като нормални мъже и жени, които желаем да отгледаме поколение от българи, а не хора без ориентир. Размахалият секира в романа на Фьодор Михайлович Достоевски е алегория на онези, които превърнаха България в територия на невежеството, на опиянените от властта маргинали, склонни да разпродават България на всеки, който може да им плати. И затова учителят е най-унижаваният по време, когато издъно режат корена ни на Нация с древна култура, част от европейската цивилизация, мъчат да изтрият у младото поколение българи спомена за важни събития, персони с професорска титла преиначават историята ни. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 18 jan. 2018, 06,09 h.
–––
* Из Първо послание на ап. Павел до коринтяни, стр. 1407 от Библия, изд.1993 г.

сряда, 16 януари 2019 г.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (6.)

  …Защото, мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие сте силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. (гл. 4, ст. 9-14). Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? (...) Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина. (гл. 5, ст. 6 и 8)*

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (6.)
    02.06.2000. 

  Фразичка, изречена от Глория, докато препускала по училищния коридор сред рояк любопитни съученици да си получи подаръка... Та Глория изкрещяла: "Я да видя кого пак ще бия!" И как съответства тя на изреченото от майката Вутова-Бутова пред инспекторите: "Настоявам той, като учител, да се извини на дъщеря ми. Така тя ще получи един добър урок в живота. Не се ли извини, консултирала съм се с двама добри юристи, макар да не ми се ще да предприемам по-сериозни действия срещу него. Но ако се наложи..." Фразата на щерката е изчистена, звучи в известен смисъл свежо, докато фразата на майката е "Плетение словес"**, витийна, гъвкава като змия. Ами жалбата до Министъра Методиев! Проблем от жизнено значение за държавата.

  Двете реплики документират отношение към света, манталитет. В политическия ни живот някак странно напомнят фразички от еуфорични лозунги:
1) Ний пак сме тук! на преустроилите се партийци комунисти; или 2) Кой не скача, е червен! на нахъсаните под трибуните на СДС маргинали. Думите на "Сюзън" впечатление не направиха на инспекторите от регионалния инспекторат по образование, а изкрещяното от Глория приеха, че не ще да е истина, щом майката настоява, че дъщерята не лъже. Какво, че тази закана твърдят да са чули шестимата петокласници Ивайло Ангелов, 
Христина Манолова, Георги Юруков, Ирина Онова, Радостин Димитров, Симеон Чобанов!

  Емилия Бутова-Вутова за пръв път видях в инспектората – при разговора, в който можех и да не участвам. Каква длъжност заема Бутова-Вутова, къде? Нищо не знам за нея. И си мисля: учителят е обществена фигура, не подробност от пейзажа, а личност с особени функции. Доста народ го вижда какво върши, как говори, как си носи дрехите, как си пие кафето, как кашля или мълчи, как гаври и унижения пропуска край ушите си. Не-е, не е случайна личност учителят, но това тук разбира ли се?

  Пък може и да не ми е работа да задавам въпроси. И на себе си захванах да се чудя: Какво правя в този Регионален инспекторат? Пред Глория (латинското Gloria значи Слава; спомните ли си хилядолетния възглас
Sic transit Gloria mundi Така отминава световната слава. "Слава" в този случай е ключово понятие. Суетата непременно се стреми към слава. Помня ги онези лозунги: "Вечна слава на героите", "Слава на БКП", "Слава на КПСС", "Славната и нерушима българо-съветска дружба", "Нашият славен възход към комунизма", "Славните марксисти-ленинци", "Славните гробокопачи на капитализма", "Славните герои на комунистическия труд". И какво общо с живота има всичкият този камуфлаж, всичката тази вата, т.е. подплънки, които трябва да очертаят мъжествени рамене, липсващи иначе под празничния костюм за пред множеството по стъгдите на света?

  Та пред Глория още отсега пътят е застлан с килим от унижени и оскърбени. Отрано я готвят да отстоява на всякаква цена, да е жестока, да не прощава, да не се смирява пред нищо и с всякакви средства да мачка, да мачка, да мачка. Виждам подир години как от това грижливо отглеждано, зорко охранявано интелигентно хлапенце израства бъдещият лидер, чистак нов някой Иван Костов, Командирът на политическа партия, безскрупулният Бизнесмен, Командосът от специалните части на Партията, изобщо, господарят на Държавата, егоист с високо съзнание за собственото си аз, вероятно истинският, Героят на новото време.

   
04.06.2000. 

  В петък след занятията поканих родителите на моите ученици в класната ми стая. Четох им преписани на пишеща машинка записки по Случая Глория. Предполагам, родителите, които не се появиха, наистина са били възпрепятствани, не са си рекли: Какви са тези глупости, защо ли този даскал ни губи времето, като нищо няма да се промени! Предполагам, макар да не съм сигурен дали точно това не ги е спряло.

  Научавам – вече от майките, какво рекли децата им вкъщи. Особено разгневени са жените от начина, по който – привиквани самички пред тримата йезуити едно по едно, уж за да не си влияят едно на друго при изясняване на Истината, осмина от класа ми били убеждавани да съкратят автентичните гневни реплики на Глория, по-ясно казано, принуждавали ги да преиначават, да лъжат. Ето я ситуацията... Директорският кабинет. Влиза 11-12-годишното хлапе и вижда трите най-авторитетни персони в училището – 1) административната власт, 2) училищния психолог, 3) председателката на единия от двата учителски синдиката Наси Маркова – даскалица по география. Г-жа Маркова като че ли тук е случайно и за да успокоява обстановката. Но ето как протича разпитът на 11-годишния Ивайло Ангелов. 

  Карат го да напише какво е чул от Глория. Когато възпълничкият Ивайло записва: "Дръпни се да мина бе, тлъст педал", педагогическият съветник г-жа Йоана Георгиева, която внимателно занича иззад рамото му какво пише, казва: "Ивайло, я мойто момче, задраскай последните две думи". Вземат му листа, нов лист слагат пред него, и когато Ивайло пише "Махни се да мина..." и спира в колебание, намесва се председателката на СБУ към КНСБ в училището географката Наси Маркова:"Хайде сега, моето момче, сложи удивителна! Я, как чудесно се получава!" Четири пъти нареждат на Ивайло да разказва една и съща случка, как Глория с шутове го изгонила от училищната спортна площадка. В разговора два дена след формения следствен разпит на учениците ми, в инспектората училищният психолог, госпожата с името на ап. Йоан обявява: "Четири пъти чух различни версии от Ивайло Ангелов. Така че на децата не може да се вярва, понеже си противоречат, което значи – или че са манипулирани, или че казват онова, което желае да чуе възрастният. В тази възраст психиката им е такава: силно желаят да бъдат харесвани".

  От разпита в директорския кабинет едно от девойчетата – петокласничката Илияна Видева, изнася още нещо любопитно: психоложката до такава степен се вживяла в ролята на следователя Свидригайлов***, че в един миг училищната шефка Аделина Игнатова изсъскала към престараващата се Йоана Георгиева: "Прессстани! Ако не престанеш, ще те изгоня от кабинета!" При разпитите на децата синдикалната лидерка Маркова обръща всичко на майтап, киска се, изречени от децата противни фразички на Глория й създават ведро, весело, приповдигнато настроение.

  Това е от споделеното между разпитваните деца и родителите им у дома. Не съм бил на разпитите, научавам тези подробности на родителската среща в петък. До срещата ми с родителите, понеже не съм знаел за форменото следствие, водено зад гърба ми, мислех си, че – като защитавам учениците си, защитавам и учителското съсловие, а и самоуважението, достойнството на всеки колега. И какво се получава! Виждам се сред объркани момчурляци и девойчета, сред притеснени ядосани родители, опасяващи се от всякакви неприятни последици за детенцето им, дори и само заради факта, че са ми казали какво са чули у дома. Тревожат се защо съм разбунил гнездото на осите, какво ли добро мога да очаквам с тази донкихотовщина, с тази наивна вяра в доброто!

  Щеше ми се да защитя позицията на младата училищна шефка, обвинена от Бутова-Вутова и двамата печени чиновници в нашия Пловдивски регионален инспекторат Георги Хаджиничев и Илияна Заркова, ала оказа се – от страх или от малодушие, тази, която тръгнах да защитавам наред с моите ученици, съвсем не ми е помагала. И какво принудило училищният директор да се притеснява от Бутова-Вутова? А може би не от Бутова-Вутова да се притеснява, а от чиновниците в местния инспекторат? Ами онези двама: Хаджиничев и Заркова, те от кого пък са наплашени? Могъщо животно от върха на Държавата ли се е размърдало, или това ни е демокрацията? Толкова непосилно ли е да се разбере, че чрез натиск върху двайсетина деца амбициозна дама се е втурнала да руши не просто какво да е, а Училището, като храм на нравствеността и културата!

  И се обръщам вече към мен си. Ами ако Бутова-Вутова е права; накъде си тръгнал, драги! Мнозина не биха ти простили донкихотовщината, дори и да докажеш истината. Мнозина тук вече са се приспособили или са в процес на приспособяване да живеят мижаво, как дойде, в атмосферата на духовна смрад. И точно приспособилите се няма да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Проблем оттук насетне ще ти е да докажеш, че и ти си един от тях, въпреки мизериите им, че от обич именно към тях – съгласилите се да бъдат натикани в кучи гъз, до смърт унижавани от новите властници, от новите Герои на деня, не бива да ги настройваш срещу себе си, а оттам и срещу представата ти за човечност, което ще рече: за справедливост.

   Следва


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 17 jan. 2019
Илюстрация 
горе: Ап. Павел (5-67 г. от Хр.).
___
* Из Първо послание на ап. Павел до коринтяни, стр. 1407 от Библия, изд.1993 г.

** Израз, въведен от Евтимий Търновски, означава витийно слово.
*** Ключов образ в класическия роман – основа на цялата световна психологическа научна и художествена литература, "Престъпление и наказание" на Ф. М. Достоевски. Бел.м., tisss. 

вторник, 15 януари 2019 г.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (5.)

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (5.)

   
Продължение от 31.05.

   За трети или четвърти път звъня в инспектората да търся регионалния ни шеф по образованието Павлин Бакалов; предадох на секретарката му, че ми се налага да говоря с него. Казах й да си запише трите ми имена и длъжността "учител", оставих номера на домашния си телефон, та г-н Бакалов да ме търси по всяко време, когато му е удобно; добавих, че с моята жигула веднага ще отида където и когато Бакалов реши. Повторих, важно е да се срещнем. "Да, господине. Нали преди малко ви казах вече, че господин Бакалов не е в инспектората. Обадете се пак в понеделник" – рече секретарката. Дали записа телефона ми! Мисля си, че си е записала.

   Отклонение, Казус из Основи на психологията. Тази "епопея" почва с фразичка. По време на състезание по народна топка в спортния полуден между двата класа ІV-д и V-е Глория подхвърлила: "Вижте я тази камила гърбава! Не може да улови топката. Нищо не може". Казаното се отнася до Даниелка, която едва от седмица е на училище, понеже близо два месеца отсъстваше по болест. Даниелка приказва като мушица, дълго се колебае, преди да отвори устенца, движенията й са наистина плахи, несръчни. Изригналата обида предизвиква Росица, която е председател на V-е, да настръхне. Росето отвръща: "А пък ти си маркуч!" към едрата Глория. И оттам ела, че гледай!

   На пръв поглед силите са неравни. Глория е самичка. Никой от нейния ІV-д не се включва в заяжданията край волейболното игрище. Откъм другата страна са всички хлапета от моя V-е (без непукиста Петър). Парадоксалното за мен е, че в течение на месец Глория се явява активно търсеща навсякъде – във физкултурния салон, по училищните коридори, край главния вход на училището или на улицата... сблъсък с Росица, която веднъж само й се е противопоставила.

   Глория е любимка на класната си, която я сочи за пример на хлапенцата от ІV-д, понеже е интелигентна, едра, силна физически; за такива ученици казваме "роден лидер". Зад този лидер с високо самочувствие обаче освен майката на Глория и класната Виолета Еневска другиго не открих; не само съученици от ІV-д клас, но и децата от жилищния им блок и от съседните жилищни блокове там, където живеят Бутови-Вутови, отбягват Глория за сприхавия й характер. А може би заради онова, което децата интуитивно усещат по-силно от възрастния – склонността у Глория да се представя за нещо, което не е. Да не ставаше дума за хлапачка на десет години, бих отсякъл: хищник в лъскава козина.

   Че как да тръгне да хленчи, да се оплаква момченце на дванайсет – кротушкото Ивайло Ангелов, че Глория го изгонила от училищната спортна площадка с шутове! Как ли възпълничкият Тихомир да разгласява, че Глория му рекла: "Дръпни се да мина бе, тлъст педал"! На кого да се жалват девойчетата от моя V-е клас, когато по стълбища и коридори, в училищния двор, а и на улицата чуват: "А пък тези курви не мога да ги гледам" – изкрещяно! И прочие все от този сорт. В училищния коридор на втория етаж, край стаята на ІV-д Росица била ударена с юмрук в гърба; когато се обърнала, Глория я ритнала в корема и й рекла: "Аз теб ще те пребия!" И Росица се връща с двете си приятелки Нина и Поля. Опитвам да си представя Росето с ръце на кръста – Давид срещу огромния Голиат, и ме досмешава, но и нерви ме хващат. Росица към Глория: "Нали се заканваше да ме пребиеш? Ела сега да се биеш, де!" 

   Това се случва в сряда, 17 май. Какво ли следва по-нататък... Ето какво! У дома Глория разправя: три момичета искаха да ме бият; да е рекла, че е бита, не мога да си представя при такъв нетърпящ и намек за отстъпление характер. На следващия ден майката се появява в училище. Идва по едно време помощник-шефката Радка Пенева, математичка, готин характер, в хранилището на училищната ни библиотека и от вратата още: "Господине, търси ви една хубава майка". Защо съм й на хубавата майка? Майка на мой ученик ли е? – питам. "Не, майка е на ученичка от четвърти клас." Е, не ме интересува хубавата майка точно защото е хубава; не ща срещи с непознати хубавици. Ами че аз тук работя, скъпа!

   Ей, че отговор! Не съм подозирал с кого се разминавам онзи четвъртък, 18 май! Бутова-Вутова казва каквото има да каже на помощник-директорката; Радка Пенева от своя страна веднага след това ми предава оплакването. Обещавам й следващия час при моите петокласници да разбера какво е станало. 

   И така. Едва рекох: Деца, нещо да се е случило тук напоследък? – и първо плахо, после все по-разгорещено един през друг моите хлапета хванаха да се оплакват от неизвестната Глория. Глория на кого крещяла, кого блъснала, кого прогонила, кого ритнала, как им се заканила, че
"ако се наложи майка ми да се разправя, онези трите курви моментално ще изхвърчат от училище". Трите курви са 11-годишните Росица, Поля и Нина от класа ми. Седят трите, гледат ме, устничките им – прехапани.

   Колкото повече слушам пороя от смутени гласчета, толкова по-неясно ми става. Записвам си върху листче от ученическа тетрадка – от подвизите на непознатата ми четвъртокласничка до заканата какво щяла да стори госпожа майка й. И тръгнах да се видя с класната на ІV-д клас. Откривам я във фоайето на по-горния, третия етаж, питам: А бе, Вили, какво ти е мнението за твоето момиченце Глория? "О-о, Глория е чудесно дете – отвръща колегата Еневска и приветливо ми се усмихва. – Виж там, Бояджиев, поговори с онези калпазани*. Ами че Глория е рядко възпитано и умно дете". Да, бе – казвам, – деца са; днес се карат, утре са заедно; ще видя да измисля как да се сдобрят... И се разминаваме с любезната Виолета Еневска; ама не само в буквалния смисъл, разминаваме се оттук-насетне, та ме е яд, че губя в представите си етичен, мил и приятен образ... в дотогавашните ми представи; просто изведнъж видях реалния човек. 

  Виолета Еневска и досега вероятно ще да е категорична, че Глория е идеалът ни за отлично възпитан млад човек, образец, най-доброто, което днешното Българско училище е в състояние да произведе в епохата на циничния ни политически лъже-елит, на надупения срещу лобното място на Левски Азис, законодателят на модата Лорд Бул, чудесната певачка на гетото Софка, както и на онзи фамозен готвач със задебелелия лигаво гласец Ути Бъчваров, хленчещия за любов Веселин Маринов, глезената ненадмината по фасони Николета Лозанова, талончетата, които цялата моя бедняшка, ограбена днешна България усилено търка, за да уцели бленувания милион лева печалба.

   Каквото измислих да сторя, описал съм в предишните редове, както съм описал и продължението, получило се от срещата между моите си илюзии за нравственост и самочувствието на персони homo ludens** от типа Бутова-Вутова, интелигентни, готини като Сюзън Сарандън, а като че ли и по-красотни от американската актриса. 

    
Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 16 jan. 2019
____
* Калпазан(ин) – от тур. негодяй, калпав тип; мързеливец. 
** От лат. играещият човек. Бел.м., tisss.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (4.)

...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат... 


    Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. I, ст. 30-32 


СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ 

(4.)
    

    31.05.2000. 

  Днес за пръв път очи в очи ще се видя най-сетне с майката на клетата Глория от четвърти клас. Срещата ни е в инспектората. Разговор между двама инспектори, Бутова-Вутова, шефката на училището, училищната психоложка, дето само не ме нарече нацист, и аз в качеството на класен ръководител на V-е . Вчера шефката ми съобщава, че нито тя, нито аз сме длъжни да участваме в тази среща, каза и че се колебае дали да иде. Настоявам, че по-добре ще е да сме в шоуто.

  Към сгледата с Емилия Бутова-Вутова и двамата инспектори подхождам като към спектакъл, където ще се види истината, ще се изясни на какъв натиск са ми подложени учениците от моя V-е само заради амбицията на любящата майка да оневини грубиянското поведение на дъщеричката си. Сега, когато записвам това, е един след полунощ, вече е 1 юни – Ден на детето. Намирам, че съм си говорил с глухи и слепи. Съжалявам, че уговарях шефката на училището колко важно е да присъстваме на разговора в пловдивския Регионален инспекторат. За себе си обаче, смятам, че не съм сбъркал, трябвало е до дъно да се потопя в еуфорията на наглостта. Безочие в чист вид не се среща всеки ден, а мен наглостта живо ме интересува. Не съм точно човекът, дето ще изпусне идеален за професионалния вестникар шанс да се запознае с наглостта в най-чистия й вид.

  Дали наглост не е ли силна дума! Не е. И ето защо.

  1. Двамцата инспектори бяха подчертано благосклонни към мадам Бутова-Вутова. Нейните аргументи чуваха, аргументите на училищната директорка Игнатова не чуваха. Дразнеше се г-н инспекторът, че Игнатова му напомняла за административни наредби и инструкции, наблягаше, че именно тя, Игнатова, е длъжна да прояви човещина. Ефектно се палеше този мил господин, чието име тук ще пропусна, но към инспекторката госпожа Илияна Заркова не бих проявил снизходителност. И господинът, и гневната Заркова все се поставяха в ролята на Бутова-Вутова, подчертаваха, че биха действали по същия начин. Напомних, че в училището ни са 1200 (хиляда и двеста) деца и жалко за спонтанно възникналото у тримата инспектори човеколюбие, но налага се да се спазва и вътрешният ред на училището, и изобщо обичайните правила на поведение в общество; и това не им направи впечатление. Нормално за този род редки пернати по нашите земи!

  2. Като ме съпикяса, че дращя нещо върху листчето пред мен, Заркова надигна задник иззад бюрото си, с бодра стъпка дойде да си завре вирнатия показалец в носа ми:
"Много моля да не записвате какво си говорим тук! Не желая утре да си видя преиначени думите в някой вестник!" До онзи момент не бях отварял уста; и гък не бях казал, мълчах като пукал, но вероятно им било известно кой съм* и че не съм само даскал от подведомствения им вилает. За да ги поуспокоя, мазно им казах, че виждам съмишленици у тук сбралите се, и особено в лицето на двамата луксозни господа инспектори, тъй че да не се притесняват; обаче госпожата не се успокои и много рязко настоя, разгневи ми се, зачерви се, с кавгаджийски глас на дърта махленска клюкарка обяви, че ако толкова държа да водя някакви мои си бележки, ще ми се наложи тутакси да й напусна кабинета.

  3. Показаха ни, на мен и на Игнатова, от безопасно разстояние, може би за да не би да й посегна и да я сдъвча, Жалбата на Бутова-Вутова, па си я прибраха. Не си направиха труд да ни предоставят копие, макар разговорът да се водеше именно по тази, отправена с копие до г-н Министъра Веселин Методиев
**, Господ здраве и дълъг живот да му дава!
жалба. Между другото, Бутова-Вутова се оказа доста чаровна и сравнително знойна жена. В лице и маниери пред мен се бе живописно разположила с превъзходното самочувствие и в изящния си блясък Наша родна версия на американската киноактриса Сюзън Сарандън в цялата си женственост. Боже, рекох си, и тази жена страда, че съм й отказал да разговарям с нея!

  4. Със съдействието на училищната психоложка Йоана Георгиева и поради не знам каква причина от нейна страна, инспекторите и Бутова се опитваха логично някак да обосноват тезата, че 26 (двадесет и шест) петокласници лъжат, докато изреченото от Глория е истина, понеже майката Бутова-Вутова настоява: "Моята
дъщеря не лъже, тя е кротко, възпитано и добро дете".

  5. Не обърнаха внимание и че привикваните в директорския кабинет осмина петокласници са били поставени в стресова ситуация, подложени на кръстосан разпит от триумвират следователи като при Инквизицията. Тези събития стават във вторник, 30 май, зад гърба ми, след шестия учебен час на втората смяна. С "възпитаното добро дете" обаче провели разговор в присъствие на класната на ІV-д. Но пък инспекторите ми предлагаха да говорят с Глория в мое присъствие; и естествено отказах. С Глория ли да се разправям, или с тези йезуити тук!

  6. Думите на Глория преди да си получи подаръците, купени с парите на моите петокласници, тази пищна реплика:
"Я да видя аз кого пак ще бия!"– потвърдена от децата в онова шоу, не направи грам впечатление на инспекторите. "Сюзън" рече "Моята дъщеря това не може да го каже", и триумвиратът с училищната ни психоложка Йоана Георгиева отминаха ключовата фразичка. Ритниците, юмрук в гърба, прозвищата Дебел педал, Камила гърбава, Тъпи селяндури, Свине, Курви, които Глория отправяла не само към моите петокласници. Когато Бутова-Вутова по повод тези думички рече: "Бе, чух и аз псувня от едно дългокосо момиче зад гърба си", то бе прието от принципната Заркова по следния начин: "Ето! Казала го е ваша ученичка. Или майката лъже!?"

  7. Заговореше ли училищната директорка Аделина Игнатова, заговорех ли аз, сред инспекторите и Бутова-Вутова наставаше настроение на болезнена досада като пред зъболекарски стол, което се изразяваше с фрази, като
"Ама ние сега си имаме и куп друга работа, не може само с вас, драги, да се занимаваме!" Това не попречи обаче след като ни отпратиха по-живо
по здраво психоложката, мен и училищната шефка, да останат с Бутова-Вутова, за да си продължат мухабета.

  Какво следва от тези детайли? Ами остана ми усещане, че съм бил на боксов ринг (състезавал съм се в този готин спорт) с вързани отзад ръце и в лицето с юмручета ме е пердашила двойничката на Сюзън Сарандън; да ме бие, наред с пренебрежението на онези двама хубавци, които би следвало да са наясно, като преиначават истината, кого защитават.

  Част от репликите, които записах дословно преди Илияна Заркова да разклати показалеца си под носа ми:


  Бутова-Вутова:
"Директорката не ми обърна никакво внимание; думите,
че има хора в това училище, които ще се заемат с моя проблем, мен не ме задоволяват. Разстроена, трябваше да изхвръкна за пет минути от директорския кабинет и да хукна по коридорите да търся към кого да се обърна за помощ. Страшно бях разстроена! Целият ми ден (Бел.м, tisss: 22 май) беше съсипан. Подадох жалба до Министъра на МОН с единствената цел да не се случи нещо подобно и на други родители. Аз не искам драстични мерки. Подхождам изключително от морална гледна точка. И не желая господинът – отправя ми многообещаващ мил поглед,– да-да, аз не желая господинът да бъде санкциониран, но настоявам, той, като учител, да се извини на дъщеря ми пред нейния ІV-д клас. И така моята Глория ще получи един добър урок за живота. Какво пък! И учителят може да сбърка! – изречено с окуражаваща усмивка. – Не по-малко достойно е, господин Бояджиев, да проявите доблестта да си признаете грешката. – Замълча Сюзън, а всички в канцеларията затаяваме дъх. Толкова хубаво говореше! Вече към инспекторите: – Ако той не се извини, не се покая, консултирала съм се с двама отлични юристи, макар да не ми се ще да предприемам по-сериозни мерки срещу него. Ама ако се наложи... Нали съм ясна?" – размахва ми и тя пръстче с чудесно вапцан кървав маникюр.

  Г-н инспекторът преподобният Хаджиничев (все пак ще му спомена фамилията) към училищната шефка Игнатова:
"От вас се иска да проявите човещина, разбирате ли, госпойце!*** И аз съм родител, знам какво е човек да изпадне в такава ситуация. От вас какво се иска! Родител дойде ли, да му обърнете внимание с необходимото уважение. Хайде, стига сте ни говорили само за инструкции и за административни наредби. (Я, кой го казва! – рекъл съм си, та върху листчето съм забил две бая яки удивителни на това готино място от словото на г-н Хаджиничев, когото години по-късно случайно мернах брадясал и в синя заплескана работна манта да обработва документите в пловдивския КАТ за 20-годишния таралясник на моя приятел инж. Тодор Ряпов и да се завира с памучно парцалче в ръчица, отвертка и батерийка в двигателния отсек да търси там някаква само нему известна тенекиена табелка на хамериканската фирма форд, бел.м,
tisss.)

  Категорично не ги разбирам. Настояват, че децата масово лъжат. Чувствам се омърсен от тези хора. Оказва се, че казаното от кой да е наглец тези ненагледни приемат за истина, а като учител на поне двайсетина випуска дотук, хич не съм в състояние да защитя наплашените си, гледани с подозрителност ученици. Това ли е педагогика! Казвам, че със същото основание срещу им тук биха могли да застанат двайсет и шест разгневени майки или татковци, и чувам инспекторката Илияна Заркова: "Е, ма не са дошли, тва какво значи? Дойдат ли, ще ги приемем. Ама не идват! Значи, не се чувстват засегнати".

  Та ето как от храм училището тук става инкубатор за подлеци и подлизурки. Понякога подир проливни дъждове случва се фекалиите от някой стар селски кенеф славно да поемат по бързея към мегдана, а от мегдана
по магистралата. И тогава нормалният простосмъртен българин какво да стори? Захлопва врати и прозорци, свие се в очакване познатият аромат в общественото пространство да се насмърди, налудува и... всяко чудо за три дни, кротичко да попие в нашите българчета или да поеме по широкия бял свят към Европа и с нейните духовни ценности да се омеша.

  Господин Шекспир още в 1600-1601 г. обсъждал и друг вариант: да се появи храбър принц Датски, да влезе в двубой с невежествената стихия, да загине и да ни остави с насълзени очи. За съжаление, а може би и поради натрупания от 53-годишния ми живот дотук**** в България опит от срещи с наглостта, да се правя на Хамлет, дип не ме изкушава. Очевидно тук съвсем не сме Дания, та премълчавах тази история доста години, която днес, когато моят Пловдив е вече – леле, мале!
столица на културата, се случи да излезе на показ. Ангелите тъй решили. Епопеята около Случая Глория и двойничката на Сюзън Сарандън обаче не свършва дотук. Да не би да решихте, че това е краят?

    Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 15 jan. 2019
___
* Член на СБЖ от 1977 г., гл. редактор на един от първите вестници срещу управляващата по онова време БКП/БСП, "Демократическо знаме" (
19.05.1990 до 26.02.1991 г.) печатен орган на Демократическата партия, първата по регистрация след Десети ноември 1989 г. но не фалшивата партия на Стефан Савов (1924-2000), един от йезуитите в българския политически живот през последните десетилетия.
** Веселин Методиев (1957), историк и архивар, зам.министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов (май 1997-юли 2001).
*** Отбелязах, че "госпожа" е официалното обръщение към длъжностно лице в България и уважението налага да се обръщат към училищната директорка не с "госпойце”, което е пейоративна версия на "госпожице". Съмнявам се дали им е известен терминът "пейоративна" (унизителна), но двамата ме изгледаха с искрено отвращение.
**** Когато съм писал текста. Бел.м., tisss.

понеделник, 14 януари 2019 г.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (3.)

..Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат... 


    Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. I, ст. 30-32 

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (3.)

    26.05.2000. 

  Не е толкова важно какво е казано; по-важно е как е било казано. В начина, не в думите, които лесно мамят, е Истината. "Господине, а пък те казаха, че аз лъжа!" – рече ми дребничката Илияна от моя V-е клас и ме гледа с широко открития си, все още детски поглед така, че буца ми заседна в гърлото, доплака ми се.    

      30.05.2000. 

  Обаждат се по домашния ми телефон вчера, понеделник, около 11,30 часа, два пъти звънят да ме канят да съм отидел в училището; дошли били от Регионалния инспекторат по образование, да разследват Случая Глория по жалбата на някоя си Емилия Бутова. Същата Бутова или Вутова пратила копие от жалбата си до г-н Министъра на Образованието. И разбира се, отидох. Къде ще ходя, та да не ида!

  Заварвам в шефския кабинет петима с делови физиономии: двама инспектори плюс трима от училищното ръководство. Канят ме да прочета жалбата, в която Бутова-Вутова настоява училищната директорка Игнатова да бъде наказана за... "бездушно отношение". Приложено виждам ксерокопие от две странички: "Книга за добро поведение в обществото" с нарисуваните красиво фразички на Глория и посвещението: "На Глория – с обич от V-е клас". Жалбата е подадена на 22 май от Бутова-Вутова, която се видяла с Илияна Заркова – уважавана служителка в местния Регионален инспекторат, като й представила нещата от своя гледна точка.  

  Колко ли сърцераздирателно ще да са представени нещата! Обръщам се към инспекторите: "И сте дошли специално за това!" (Никой от тези изискани дами и господа не си бе мръднал пръста преди три и половина години, когато ученик от моя VІІІ-б клас, 14-годишният Цанко Ечев издъхна, скачайки дрогиран от покрива на двайсететажния жилищен блок на улица Преспа 4, само на петдесетина метра срещу училищната сграда, а децата ни се зарибяваха от наркопласьори – добре издокарани господа с ланци и християнския кръст на врата, в луксозни машини, които паркираха привечер пред училището ни току преди да приключи занятия втората ни смяна ученици от горния курс. Писмото пратих тогава до общинската управа.)* "Да – казват, длъжни сме да проучим как стоят работите по Случая Глория и да излезем със становище. Все пак г-н Министърът е уведомен!"

  Донесох от учителската стая непроверения все още куп писмени съчинения на моите петокласници по темата "Защо човек трябва да бъде вежлив". Четоха ги с внимание и в пълна тишина. Само Заркова от време на време се възмущава: "Хм! Виж ти с какво ги заплашвала майката на Глория!" В последвалия разбор на писмените съчинения пак Заркова като рефрен дудне: "Аз да бях на мястото на тази майка, по същия начин бих реагирала". 

 След този весел разговор, в едно от междучасията педагогическият съветник и училищен психолог Йоана Георгиева в училищната библиотека ми подхвърля на висок глас, тъй че да я чуят повече колеги: "Хайде да не казвам кои са изкарвали децата отпред! Позицията ти е недостойна". Психоложката ме сравни със СС-командите през Втората световна война, когато нацистките части подкарвали под дулата на автоматите жени и деца, атакувайки иззад живия щит противника.

  Седнахме с напористия млад поет и колега по английски Гален Ганев да пием кафенце в кафенето срещу училището, видя записките ми по случая, преписани на пишещата ми машинка. Вдигна очи: "С всичко съм съгласен, ама не трябвало да записват гадостите на Глория. Тук си противоречиш цитираш апостол Павел, на злото да отвърнем с добро, а цитираните гадости на Глория не са знак за прошка. Като ще правиш добро, прави го докрай!"

  Казвам: Може и да си прав, очевидно не ставам за добрия самарянин. Помисли обаче какъв ще е иначе отговорът. Значи, ето маменце, натрихме им носовете на онези; подаръци ти поднасят, мазнят се. Момиченцето Глория кога ще се научи, че не е редно двайсетина хлапета да изкарва лъжци само за да излезе, че няма вина. Ай че детенце, видях го отдалеч два дена след случая, на самия празник 24 май –стърчи над другите, ячко, добре гледано, и доколкото разбирам от вперените в Глория очета, със самочувствие на господар и роден лидер.

 лъжни са, щом ще прощават твоите ученици, прошката да е докрай" – кротко се усмихва поетът. Май си прав, казвам, но не забравяй, живеем на Балканите. Канех се да река, но не му рекох: Опрощаваш ли докрай нечия злост, онзи там тръгва със самочувствие на победител. Фина е човешката душа. Ой, как ли ще да е подскочила майката на Глория от даровете! Да се смирим пред грандомана, а! Как би постъпил, апостоле Павле, бедни строителю на Христовата черква? Опитвам да си представя. Спрямо другите дръзки в пренебрежението, в наглостта, ала усетят ли, надушат ли укор, тези тънкообидни парвенюта, новобогаташи и разпоредители на нещата са с рефлексите на праведния фанатик** за да угоди на тщестлавието си, на егото си, готов е да разпердушини и попилее всеки, който не е съгласен с него.

  Училището не е само институция, но и храм. Ами ако по същия начин постъпят и родителите на моите ученици, какво ли би станало? Казах на двамата инспектори, повторих и потретих: грижата ми е да защитя не само учениците си, но колкото и странно да им се струва, да защитя и правото на Глория да бъде възпитавана в уважение към света, което е основа на същинското самоуважение.

  Че чуха – чуха ме, но дали разбраха?!

  Следва 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 14 jan. 2019
–––
* Писмото писах като председател на учителската синдикална секция към КТ "Подкрепа", подписаха се доста колеги и от другия синдикат - СБУ към КНСБ. Когато отидох при тогавашния училищен шеф Иван Панайотов да се подпише и той, загледа ме с дълбок влажен поглед: "Виж сега какво, гледам, писал си се най-отгоре, ама от мен подпис не чакай, че там, където играят пари, човешкият живот нищо не значи; тук играят големи пари, тъй че не ме занимавай!"
** Оксиморон, стилистична словесна фигура: съчетание на взаимно изключващи се понятия. Не може хем праведен, хем фанатик; фанатизмът е злост срещу отсрещния, изключва праведността. Бел.м., tisss.