Публикации

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (631.)

Изображение
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (631.)   Ако валеше тази нощ, бих се оттеглил/ далеч оттук на хиляди години... * – Сесар Вайехо (1892-1938)   03 oct. 1972 СЕДМИЧЕН КАЛЕНДАР  Какво вълнуващо преживяване, каква красива рамка са косите за лицето ти, Любима. И не зная захласът откъде ли иде този ден. Товарът непосилен на четвъртък, на петък благодатен, на събота и на ленивата неделя стягам, изкачвам се по хълбока на вечерта в усилна сряда – смирен и хитър, подъл като воин индианец, който се преструва на заспал. И защо ли са ми това хитруване с преструвки снажни, като не успявам дори и себе си сам да опазя от себе си, когато очите ми – ах, очите, по ручеи от твоя свян плувнали надолу, бъбриво всичко ти разказват! Каква нежна приказка с и ми, Любима! Ала посегна ли, опасявам се да не те разпилея, да не съсипя твоя мимолетен образ. И тогава дали всичко няма тук да се разпадне на делнична студена пепел и кал, дали грак от чужди смехове няма да ме затрупва цяла нощ и вторникът ще ми се види чере

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (630.)

Изображение
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (630.)   В потока бистроструен, от жажда пак умирам; разпален като огън, пак леденея в мраз... *   – Франсоа Вийон (1431-1463)    28 noe. 1997 ПОГУБВАТ МЕ, НО ЖИВ ОСТАВАM   На всички мои унижавани сънародници   Спокоен като пън, мечтая морски бури; мърморя малодушно – авантюрист по кръв; животът ми е сън, ала мечтите – щури; в опашката се гуша, бленувам да съм пръв.   С плесник ли през устата подлец ме поздрави, целувам му ръката и шепна :   C'est la vie ** ; унил, сразен, наплашен, се чувствам уважен, за почести и слава се будя всеки ден.   Добре ли ме приемат, обхванат съм от смут; световно неизвестен – с това ще съм прочут; обзет от плахост, леност, коси ме адски бяс; рекат ли ми: Студено! – крещя: Горещо! – аз.   В калта добре овалян, приемам се за бог; мизерника разхвалвам, към честния съм строг; изпитвам гняв, когато цената ми расте; които ме ругаят, по-важни са ми те.   Рекат ли ми: Ужасен! – учтив съм бил към тях; нещата щом са ясни – смутен,

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (629.)

Изображение
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (629.)     Ще научиш твърде много, изследваш ли незначителното в дълбочина. – Одисеас Елитис  (1 911-1996)    11 avg. 2012. ЛЮБОВТА Е ИЗМАМА Любовта е измама, но дето я няма  животът е, мили, помийна яма.  …Женен, но не посмял да й каже,  да може спокойно с крем да я маже,  надвесен над нея, страстен и гол,  замаян от чаша слаб алкохол,  тъй както е кожата й от морския вятър  на петънца и загар, и в този театър  да я чуе как диша кротко в леглото,  когато прокарва длан по бедрото  и тя, попритворила очите щастлива,  с крайчеца на устните се засмива,  и в тази притворна усмивчица взрян,  той се усеща от нея триж по-пиян. Женен, естествено няма никакво право  на друга вниманието си да посвещава,  и всъщност естествено, щом тази е друга,  не му се полага да има съпруга.  Следейки на сухо цялата драма,  как да не кажеш: Любовта е измама! Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа   Plovdiv, edited on 17 uni 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (628.)

Изображение
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (62 8 .)   Ще научиш твърде много, изследваш ли незначителното в дълбочина. – Одисеас Елитис  (1911-1996)    07 maj 1981  ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА И свърши кислородът. На дъното лежа. Изгубих ход и връзка, оплете ме лъжа. Гори акумулаторът. Стотонен пласт – над мен. Торпедата ръждясват. Пулсирам в тежък крен. Наоколо – мълчание, у мене – теч и хлад. Не трябва да остана. Животът – просто ад! Коварно перископът стърчи във моя чест. Девето денонощие от своите – ни вест. В скалите – сам, приклещен, задавен в кръв и пот. Кръжи отгоре бесен вражеският флот. На дъното... На дъното... На дъното лежа. Сега от мен зависи дали ще издържа. * Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа   Plovdiv, edited on 16 uni 2021 ––– * От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, през 1984 г. Текстът има биографичен мотив: писан е след като ме уволниха от младежкия вестник "Комсомолска искра" заради критична статия от май 1981 г. и вестн

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (627.)

Изображение
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (627 .)   Ще научиш твърде много, изследваш ли незначителното в дълбочина. – Одисеас Елитис  (1911-1996)   21 maj 2010. ХЛОРОФИЛ Боли ли я косената трева? Нима очакваш нещо да ни каже! Вдигни очи. Виж тая синева как сред зеленото ни прави снажни. През колко стръвни зими и до днес пренасяме товара си човешки... Да съди който ще, но и злочест, ще ми прости тревата всички грешки. В ухание от нежен хлорофил лице заровил във калта, ще зная, че на косената трева съм бил един от синовете й до края. Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа Plovdiv, edited on 15 uni 2021 –––– * Сечището е с от моята Моторола заснето откъм велоалеята край Гребния канал.  Поголовна сеч в района на пловдивската Гребна база. Буквално на метри от езерото и алеите за разходка и спортуване се изливат стотици кубици бетон, а местността е превърната в сечище за строящия се вонлив концлагер за родени на свобода животни и птици. Снимките са от 22.ІХ.2015 г. Днес на тов

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (626.)

Изображение
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (626 .)   Ще научиш твърде много, изследваш ли незначителното в дълбочина.  – Одисеас Елитис  (1911-1996)    07 noe. 2009. БЕДНИ И ЩАСТЛИВИ Ядяхме само праз и лук онази зима и две торби фасул с гранясала сланина, аз пушех най-противните цигари, че бяха евтини, а бедност ни попари, по цял ден тичах някак да спечеля пари за кино и сладкарница в неделя, децата ни край нас не със играчки, а си играеха с буркани празни и капачки, и колко стихове тогава не написах, понеже щом до мен там гола във леглото съглеждах те, изгубвах дъх и мисъл, понеже те обичах и защото ти беше, мила, толкова красива, като разцъфнало дръвче и плодна нива. Приседнала на крайчеца на стола аз съзерцавах те, обичана и гола, косите си как решеш гледах и така отлитнаха най-хубавите ни години, за да запиша днес със трепетна ръка, че всичко хубаво отдавна мина.   Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа   Plovdiv, edited on 14 uni 2021 Илюстрации: - 7 август 19

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (625.)

Изображение
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (625 .)   Блаженството не може да се измерва... В живота има толкова неща, които човеците гледат, ала не виждат. – Одисеас Елитис  (1911-1996)    14 apr. 2013. КЪМ МЛАДИЯ ЖРЕБЕЦ Дълбоко в себе си жената зряла може и да те допусне, след като за ръка те преведе покрай алея с диви рози, остави сам да вдъхнеш от плътта й в миг така изкусно, така естествено, което само опитен ловец го може. Триж по-щастлив и сит  би  стигнал с нея ти до края, отколкото с припряна в ласките си някоя глупачка – тя из трънаците със страст в луд бяг ще те подкара и ще кървиш като жребец, нахапан в люта схватка. Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа Plovdiv , edited on 13 uni  2021