Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 23 октомври 2018 г.

Фалшивите пророци – СТЕФАН ПРОДЕВ (3.)

Фалшивите пророци
СТЕФАН ПРОДЕВ (3.)

    Продължение от 01.01.2000.

    Седем атрибута на Злото съобщава авторът (цит.съч.*, с. 32-33): 

    – личния автомобил, 
    – апартамента, 
    – чашката винце,
    – механата, която човекът си устроил в мазенцето,
    – купената чуждоземна вещ,
    – йониката, на която се учи да свири "изтърсакът",
    – пътуването до чужбина...

    Че какво лошо има в тези неща?!

    Давид от притчата на Продев почти по библейския сюжет бил... пролетарий, възправил се срещу Голиат (представен като средно заможен гражданин). Че нали точно тази категория – средно заможни стопани! – във всички епохи са крепили държавата, и това е азбучна истина.

    "Бедното момче от Банишора" – авторът, – ползва низ клишета на партийната публицистика: 

     "готови да се хвърлят и в ада, но да изпълнят дълга си" (с. 41), 
    "беззаветно предан на поетия дълг" (с. 43)... 

    И пак есето "Реквием за коня" е сред най-добрите неща в сборника. Дали е усещал публицистът каква ода на проектираната от княз Фердинанд кавалерия сътворил! Не Будьоновски коне, а някогашните тежковози от нашата Българска артилерия внасят сантиментално-печалния чар в текста на есето. Подтекстово откривам духа на ред и самочувствие на някогашната стегната и действително силна Българска армия, не чиновници под пагон.

    Военните коне. И как говорят имената им! Герой, Трон, Кочмар, Слон, Билет, Гратис, Сокол, Тон, Делфин, Екипаж, Балкан. То е твърде родно – това съчетание между бедняшката гордост у хлапака от бедняшкия краен квартал Банишора и воинското самочувствие, каквото от десетилетия не откриваме в жалките останки от някогашната Българска армия, гръбнак на Българската държавност. Но то е друга тема! Спре ли да се изживява като праведен партиец, Продев звучи вълнуващо, вж. с. 41-44, "Незабравимо време".

    Подир сантименталното есе "Колибите и момчето" с ярки образи и размишления човешки, така по български приглушени и жизнелюбиво печални, иде третата дежурна за партийната есеистика тема (освен партизаните и строителния епос): сражения с еснафа, заклеймяване на саможивия, ограничен в семейния си бит простодушен българин. В това есе блести фатмашкият назидателен тон, когато най-нормалният човешки стремеж се нарича гнусна ерес, вж. цит. съч., с. 87-95, "Писмо до познати". Поне пет белега на казионната партийна публицистика виждам образцово приложени при Продев…

   1) Тенденциозност: "Вие"– врагове, саботьори, провокатори, буржоа, еснафи, и "ние"– мъжествени, най-достойни, най-верни синове и дъщери на народа, всеотдайни, накратко праведни. "Образът на врага" служи да открием каква велика ценност за човешкия род бил партиецът;


     2) Лицемерие, представено като пищна, сърцераздирателна тревога, по-скоро ловък начин да се подмени вълнението за ставащото тук и сега. Тревога за катаклизми зад поля и морета, показно изразена, нашепваща: партийният член не спи, партиецът будува, партиецът е живата съвест на цивилизацията. И това – за да се прикрие раболепниченето именно сред тази категория "хубави хора";

   3) Липса на домашно възпитание (нещо, което отбелязах и при други двама автори с подобен натюрел: пловдивчанинът Лазар Мастагарков и друг един тънък ценител на Достоевски, но и на Хемингуеевите "кокошки"(не успял милият да преведе от руския оригинал думата "котки"), та значи кокошките на Хемингуей му направили кофти впечатление, подразнили го него, сегашният академик от Сливен г-н Атанас Славов, приятел на онзи митичен кебапчия с неговия тиган № 8, който кебабчия щял да залумка по глава опонентите си. Ето култова фраза на Невежеството: "Сигурно съм груб, но съм точен" – любува си се сам на себе си Стефан Продев в есе, чието заглавие е и заглавие на сборника "Разказът на палача"

   С толкова кресливо заявено невежество как да се не гордееш!

   4) Опростителство. "Не знам защо (бел.м., tisss – след като му разправил приятелят каква виличка смята да си построи) мислех нещо тъжно". И по-нататък: "Застанал под отровната й гъба (бел.м. – на китайската атомна бомба), еснафът мечтаеше". Това е отвращение от "еснафския" стремеж към лично щастие. Взривяването на съветски атомни бомби
инак е борба за... мир.

   5) Гръмко празнословие. Ето ги и Стефан-Продевите "бисери": 

    "конфликтите на епохата"
    "червено петно върху ризата на Пирея"
    "удари на набат" (бел.м., от руски безсмислицата да се чете "удари на тревожни удари върху камбана при бедствие"). Стефан Продев – още един неограмотен рабфаковец** наред с академик Атанас Славов с изрядните познания върху любимия им руски език...

    "вие не обичате да се тревожите"
    "никой от вас не обича бурите"
    "вас ви е страх"
    "вие не сте личности"
    "вие отдавна сте престанали да възприемате света като гражданин"
    "имате вили, но нямате идеи и подвизи, 
      вашите зъби растат за сметка на сърцата ви"
    "вие така много обичате да консумирате. Вие сте хищници"
    "вашето лекомислие и вашата безотговорност са неограничени" и пр.

   Излезте на улицата с тези педерастки фразички, и вас ще ви вземат за невменяем. Ей тъй говореше на простосмъртните безпартийни водещият сред публицистите на комунистическата пропаганда дисидентът Стефан Продев – култова персона за т.нар. инакомислещи у нас, главен редактор на вестник с показателното име "Култура", не човек, а желязо, трибуна на партийната комунистическа представа за култура и възпитание.

    Две от задевките ме изкушават да си мисля, че – атакувайки еснафа – удобното сламено чучело за мнозина провинциални пишурковци, както и за да се упражняват червените евнуси, публицистът Продев в далечната 1987 г. дали
без да съзнава, не е създал портрет на редовия партиен член, амбициозният полуграмотен без скрупули! Два пасажа бият в тази цел:

   "Няма нищо по-забавно и по-мъчително от вашите усилия да изглеждате културни"
   "Трябва да ви се признае умението да компилирате, да създавате фасади".

   Въпреки жалката истина – както признава Продев – поради "големите бели полета, легнали по пътя на вашето (на партийците от "върха" - бел.м., tisss) знание", поради "пропасти в школската ви култура" стигаше се до куриоза светилото във витийното си слово да се обърка и да хване да го допълня със свои пояснения, от които зевзеците гребяха с пълни шепи за политическите си вицове.

   На живо в реч по Българската телевизия генералният секретар и първи човек на Партията и държавата ни Тодор Живков, например, обяви Индия за "бисер в короната на американския империализъм", известният му лаф при откриване на Ботевградския завод за полупроводници: "Тази година – завод за полупроводници, догодина, живот и здраве, за цели жици!" 

   Лапсусите на Иван Славков – Батето са подобни на изцепките у първия човек в БКП. "Батето", "Тато", появи се и сред футболистите "Чичовото"... България сякаш им е бащиния и хубавите хора се разпореждат с нацията, колкото им позволява полуграмотността и присъщата изобщо за партиен тарикат у нас войнстваща посредственост.

    БЕЛЕЖКА:

   Хипотеза: дали есеистът Продев не си служи с образа на еснафа, за да огласи истини за висшия ешелон във властта – за изгубилите нравствени ориентири не само сред партийците, но и сред мекеретата-интелектуалци, които обслужваха, а и днес обслужват Властта на обновените, създавайки й лице за света и за необръгналите на партийната тенденциозна агитация поколения млади българи.

      Следва


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 23 oct. 2018
____
* Стефан Продев, "Разказът на палача", изд. 1987 г.
** От издателството да са го редактирали, като не знае любимия си руски, но не посмели да посегнат върху ореола му на "образцов политически оратор". Бел.м., tisss.