вторник, 23 октомври 2018 г.

Фалшивите пророци – СТЕФАН ПРОДЕВ (3.)

Фалшивите пророци
СТЕФАН ПРОДЕВ (3.)

    Продължение от 01.01.2000.

    Седем атрибута на Злото съобщава авторът (цит.съч.*, с. 32-33): 

    – личния автомобил, 
    – апартамента, 
    – чашката винце,
    – механата, която човекът си устроил в мазенцето,
    – купената чуждоземна вещ,
    – йониката, на която се учи да свири "изтърсакът",
    – пътуването до чужбина...

    Че какво лошо има в тези неща?!

    Давид от притчата на Продев почти по библейския сюжет бил... пролетарий, възправил се срещу Голиат (представен като средно заможен гражданин). Че нали точно тази категория – средно заможни стопани! – във всички епохи са крепили държавата, и това е азбучна истина.

    "Бедното момче от Банишора" – авторът, – ползва низ клишета на партийната публицистика: 

     "готови да се хвърлят и в ада, но да изпълнят дълга си" (с. 41), 
    "беззаветно предан на поетия дълг" (с. 43)... 

    И пак есето "Реквием за коня" е сред най-добрите неща в сборника. Дали е усещал публицистът каква ода на проектираната от княз Фердинанд кавалерия сътворил! Не Будьоновски коне, а някогашните тежковози от нашата Българска артилерия внасят сантиментално-печалния чар в текста на есето. Подтекстово откривам духа на ред и самочувствие на някогашната стегната и действително силна Българска армия, не чиновници под пагон.

    Военните коне. И как говорят имената им! Герой, Трон, Кочмар, Слон, Билет, Гратис, Сокол, Тон, Делфин, Екипаж, Балкан. То е твърде родно – това съчетание между бедняшката гордост у хлапака от бедняшкия краен квартал Банишора и воинското самочувствие, каквото от десетилетия не откриваме в жалките останки от някогашната Българска армия, гръбнак на Българската държавност. Но то е друга тема! Спре ли да се изживява като праведен партиец, Продев звучи вълнуващо, вж. с. 41-44, "Незабравимо време".

    Подир сантименталното есе "Колибите и момчето" с ярки образи и размишления човешки, така по български приглушени и жизнелюбиво печални, иде третата дежурна за партийната есеистика тема (освен партизаните и строителния епос): сражения с еснафа, заклеймяване на саможивия, ограничен в семейния си бит простодушен българин. В това есе блести фатмашкият назидателен тон, когато най-нормалният човешки стремеж се нарича гнусна ерес, вж. цит. съч., с. 87-95, "Писмо до познати". Поне пет белега на казионната партийна публицистика виждам образцово приложени при Продев…

   1) Тенденциозност: "Вие"– врагове, саботьори, провокатори, буржоа, еснафи, и "ние"– мъжествени, най-достойни, най-верни синове и дъщери на народа, всеотдайни, накратко праведни. "Образът на врага" служи да открием каква велика ценност за човешкия род бил партиецът;


     2) Лицемерие, представено като пищна, сърцераздирателна тревога, по-скоро ловък начин да се подмени вълнението за ставащото тук и сега. Тревога за катаклизми зад поля и морета, показно изразена, нашепваща: партийният член не спи, партиецът будува, партиецът е живата съвест на цивилизацията. И това – за да се прикрие раболепниченето именно сред тази категория "хубави хора";

   3) Липса на домашно възпитание (нещо, което отбелязах и при други двама автори с подобен натюрел: пловдивчанинът Лазар Мастагарков и друг един тънък ценител на Достоевски, но и на Хемингуеевите "кокошки"(не успял милият да преведе от руския оригинал думата "котки"), та значи кокошките на Хемингуей му направили кофти впечатление, подразнили го него, сегашният академик от Сливен г-н Атанас Славов, приятел на онзи митичен кебапчия с неговия тиган № 8, който кебабчия щял да залумка по глава опонентите си. Ето култова фраза на Невежеството: "Сигурно съм груб, но съм точен" – любува си се сам на себе си Стефан Продев в есе, чието заглавие е и заглавие на сборника "Разказът на палача"

   С толкова кресливо заявено невежество как да се не гордееш!

   4) Опростителство. "Не знам защо (бел.м., tisss – след като му разправил приятелят каква виличка смята да си построи) мислех нещо тъжно". И по-нататък: "Застанал под отровната й гъба (бел.м. – на китайската атомна бомба), еснафът мечтаеше". Това е отвращение от "еснафския" стремеж към лично щастие. Взривяването на съветски атомни бомби
инак е борба за... мир.

   5) Гръмко празнословие. Ето ги и Стефан-Продевите "бисери": 

    "конфликтите на епохата"
    "червено петно върху ризата на Пирея"
    "удари на набат" (бел.м., от руски безсмислицата да се чете "удари на тревожни удари върху камбана при бедствие"). Стефан Продев – още един неограмотен рабфаковец** наред с академик Атанас Славов с изрядните познания върху любимия им руски език...

    "вие не обичате да се тревожите"
    "никой от вас не обича бурите"
    "вас ви е страх"
    "вие не сте личности"
    "вие отдавна сте престанали да възприемате света като гражданин"
    "имате вили, но нямате идеи и подвизи, 
      вашите зъби растат за сметка на сърцата ви"
    "вие така много обичате да консумирате. Вие сте хищници"
    "вашето лекомислие и вашата безотговорност са неограничени" и пр.

   Излезте на улицата с тези педерастки фразички, и вас ще ви вземат за невменяем. Ей тъй говореше на простосмъртните безпартийни водещият сред публицистите на комунистическата пропаганда дисидентът Стефан Продев – култова персона за т.нар. инакомислещи у нас, главен редактор на вестник с показателното име "Култура", не човек, а желязо, трибуна на партийната комунистическа представа за култура и възпитание.

    Две от задевките ме изкушават да си мисля, че – атакувайки еснафа – удобното сламено чучело за мнозина провинциални пишурковци, както и за да се упражняват червените евнуси, публицистът Продев в далечната 1987 г. дали
без да съзнава, не е създал портрет на редовия партиен член, амбициозният полуграмотен без скрупули! Два пасажа бият в тази цел:

   "Няма нищо по-забавно и по-мъчително от вашите усилия да изглеждате културни"
   "Трябва да ви се признае умението да компилирате, да създавате фасади".

   Въпреки жалката истина – както признава Продев – поради "големите бели полета, легнали по пътя на вашето (на партийците от "върха" - бел.м., tisss) знание", поради "пропасти в школската ви култура" стигаше се до куриоза светилото във витийното си слово да се обърка и да хване да го допълня със свои пояснения, от които зевзеците гребяха с пълни шепи за политическите си вицове.

   На живо в реч по Българската телевизия генералният секретар и първи човек на Партията и държавата ни Тодор Живков, например, обяви Индия за "бисер в короната на американския империализъм", известният му лаф при откриване на Ботевградския завод за полупроводници: "Тази година – завод за полупроводници, догодина, живот и здраве, за цели жици!" 

   Лапсусите на Иван Славков – Батето са подобни на изцепките у първия човек в БКП. "Батето", "Тато", появи се и сред футболистите "Чичовото"... България сякаш им е бащиния и хубавите хора се разпореждат с нацията, колкото им позволява полуграмотността и присъщата изобщо за партиен тарикат у нас войнстваща посредственост.

    БЕЛЕЖКА:

   Хипотеза: дали есеистът Продев не си служи с образа на еснафа, за да огласи истини за висшия ешелон във властта – за изгубилите нравствени ориентири не само сред партийците, но и сред мекеретата-интелектуалци, които обслужваха, а и днес обслужват Властта на обновените, създавайки й лице за света и за необръгналите на партийната тенденциозна агитация поколения млади българи.

      Следва


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 23 oct. 2018
____
* Стефан Продев, "Разказът на палача", изд. 1987 г.
** От издателството да са го редактирали, като не знае любимия си руски, но не посмели да посегнат върху ореола му на "образцов политически оратор". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...