ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (828.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (828.)

  Питайте и разпитвайте своите стари, докато са живи и са с акъла си. Човек, който не си знае джинса и не се вълнува от чешитите в рода, изчезва, сякаш никога не е живял. – Аноним (1947)

  11 dec. 2021 

ДЯД ГЬОРГИЩЕ*

  Бащата на баща ми – дядо ми Георги, на когото нося името, цял живот бил бирник в Харманли, а семейството му – най-бедно сред живеещите в махалицата. Не пушил, по жени едва ли ще да е тичал, че жена му, баба ми Динка (Господинка) го държала доста изкъсо, доста строго. Откъде съдя ли! Когато му се случвало да се види с някоя пара, той, дето не можел да носи на пиене, след две чашки от 30 драма** разредена ракия връзвал кънките и със замах плащал пиенето на всички в кръчмата, след което му геройство урсуз Господинка врътвала ключа на бедната къщурка и срещал утрото, полегнал зъзнещ върху черджето, в което петимата му сина си изтривали нозете. 

  И не ми е по сърце писателят Елин Пелин (1877-1949), автор на разказа "Андрешко", баш по тази причина. Защо е уводът дотук! Същият чешит, бедният бирник от глухото Харманли, реших, че е бил всъщност истински визионер, когато заклевал петимата си сина да не се занимават с политика, а да си гледат жената, децата, къщата, занаята, но от политиката да бягат като дявол от тамян, че политиката, поучавал ги мъдро, това е мръсна работа за нечистоплътни хора. Днешна България не е някакво изключение от лично мое откритие за вредата, която политиците изобщо навсякъде по света нанасят върху нормалното човешко общуване за радост от живота сред съседи и с приятели. Васил Левски, мисля си, не е бил политик, а будител на народ, унижаван в течение на половин хилядолетие. Да беше истински политик, едва ли да сме го ценили, та да ни е национална икона, образ, подобен на Богочовека в плът, разпнат на хълма Голгота.

  Аман от търговци в Храма, драги почитатели на европейските духовни ценности!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 11 dec. 2021

Илюстрации:

- Георги Димитров Бояджиев (1885-1956).

- Апостолът, когото отродниците отричат.

–––

* Така ме нарече, силно разочарован, моят баща мълчаливият Кирил, когато чу, че съм решил да се оженя за момиче от Добруджа. "Дяд Гьоргище! Какво ли се е разпищолил в онази там негова Добруджа?"

 ** 1. Старинна мярка за тегло, равна на 1/400 (една четиристотна) част от оката (1 ока = 1283 грама или 1225 грама); един драм тежи 3,2 грама.; 2. Тежести за мерене на тегло; грамове; 3. прен. Незначително и твърде малко нещо. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (827.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (827.)

  При натиск, според материала: един се смалява, друг израства. – Аноним (1947)

  4 noe. 1974 

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева?
Нима я чухме някога да плаче!
А колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат...

Минава нощ, минават ден и два,
тя вдига нови кълнове нагоре
и расне пак косената трева –
онази, дето рязаха до корен.

Боли ли я косената трева...
Не съм я чувал някога да плаче
и казвам си: Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи!*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 10 dec. 2021

___
* Тези дванайсет реда са отговор на разни неблагополучия, меко казано, мои и на семейството ми, след като жена ми, обезверена от напразни усилия да си намери редовна каквато и да е работа в родния ми град, съвсем се беше отчаяла. Живеехме бедно и в непрекъснати притеснения, ала живеехме, макар и не безопасно – жена ми се трови на два пъти. Поетът Михаил Берберов (1934-1988) на именния си ден през далечната 1979 г. пожела да му посветя този текст, а майката на дъщерите ни Ася (1952-2017) ми се сърдеше, защото "то си е баш на нас посветено", както казваше. Видя бял свят текстът едва в сборника "Сутрин рано", изд. 1983 г. на издателство "Христо Г. Данов".

Катя Митова (1951)

** Вж. Свилен Панков, "Сутрин рано... много рано", в. "Литературен глас" от 28.VІІІ.1983 г. и Катя Митова, "Далече от поезията", в. "Литературен фронт" от 7.VІ.1984 г.: "Лирическият аз в тези стихотворения е монолитен и единен, без никакви вътрешни противоречия – той е белият, а светът около него е или черен, или сив. Към черния свят той се отнася с презрение, към сивия – със снизхождение" и пр. Авторката на тези редове днес живее и работи в Чикаго, професор е по литература, силно уважавана интелигентна дама в местното общество на българи-емигранти; не обичала да си спомня периода, когато – вярна на БКП в лит.критиката, следва указанията на главния цензор по време на соца Георги Джагаров (1925-1995), борец срещу т.нар. идеологическа диверсия. Бел.м., tisss.