ПЛОВДИВ
НА
БЕДНИТЕ
И ей я, по патъци, нахлузени на босо,
кварталната клюкарка с осанката на Крез
пак чепка заядливо световните въпроси
пред група пияндета – мъже с висока чест.
Под мишницата с хляба, от фурната току-що
изваден дъхав, парещ, минавайки край тях,
кварталната Принцеса те все пак не пропущат
и я приветстват шумно с дрезгав мъжки смях.
Одумват я цинично, и там, ръце разперил,
кълчоти кльощав задник махленският чешит,
явява се обаче взвод милиционери
и цялата компания застива с мазен вид.
Колона камиони дрънчи, дими, пърпори –
излита на учение по Пещерско шосе
с оръдия прастари, но вапсани повторно:
под древните зенитки Джендемът* се тресе.
Войничета три роти от банята се връщат:
последният отляво с фенер голям в ръка
хлапе да спи отпраща при майчето си вкъщи,
а то му отговаря: "Иди ти, аз не спя!"
Край пътя под салкъма стар кон агонизира;
каручката разпрегнал, стопанинът-простак
кълне и псува всичко – и бога, и всемира,
и пада от небето виолетов мрак.
Додето се озърнеш, и хълмът се забулва
с рояк звезди, подобен на зрял памидов грозд,
и дядо поп изслушва греховна знойна булка –
минава тъй животът, величествено прост.
Това е онзи Пловдив на свидното ми детство –
зъл, с колене охлузени и пукната глава;
тук дивните му образи са леко неуместни,
но Боже мой, за мен пък любов си е това.
И ей я, по патъци, нахлузени на босо,
кварталната клюкарка с осанката на Крез
пак чепка заядливо световните въпроси
пред група пияндета – мъже с висока чест.
Под мишницата с хляба, от фурната току-що
изваден дъхав, парещ, минавайки край тях,
кварталната Принцеса те все пак не пропущат
и я приветстват шумно с дрезгав мъжки смях.
Одумват я цинично, и там, ръце разперил,
кълчоти кльощав задник махленският чешит,
явява се обаче взвод милиционери
и цялата компания застива с мазен вид.
Колона камиони дрънчи, дими, пърпори –
излита на учение по Пещерско шосе
с оръдия прастари, но вапсани повторно:
под древните зенитки Джендемът* се тресе.
Войничета три роти от банята се връщат:
последният отляво с фенер голям в ръка
хлапе да спи отпраща при майчето си вкъщи,
а то му отговаря: "Иди ти, аз не спя!"
Край пътя под салкъма стар кон агонизира;
каручката разпрегнал, стопанинът-простак
кълне и псува всичко – и бога, и всемира,
и пада от небето виолетов мрак.
Додето се озърнеш, и хълмът се забулва
с рояк звезди, подобен на зрял памидов грозд,
и дядо поп изслушва греховна знойна булка –
минава тъй животът, величествено прост.
Това е онзи Пловдив на свидното ми детство –
зъл, с колене охлузени и пукната глава;
тук дивните му образи са леко неуместни,
но Боже мой, за мен пък любов си е това.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, ~ 2007 – edited by 11 mar. 2019
Илюстрации:
- горе: Как Сийка на Чудомир (1890-1967) от разказа му "Не съм от тях" ;
- долу: Мильо от Гюлбахча – един от талисманите на града,
наред с Данката от Кършияка, бай Анго Шарана от Кичукпариж, ухиления Стефчо от
махалата под Джендемтепе, Чапая – бивш състезател, нефелен след злополука с
мотора, в онези години милиционер, ала обичан от хлапета и възрастни,
Цариградски – чистач на плювалници в потъналия до вежди в прахоляк и
мизерия ироничен майтапчийски Пловдив на бедните от 1950-1960 г.
____
* Джендем тепе (от тур. "Дяволско тепе") – най-високият пловдивски хълм. Върху темето му има следи от тракийско светилище на горските нимфи. Бел.м., tisss.