ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (851.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (851.)

  На днешния ден от годината, на 5 януари – преди пет години малко след обяд, в два часа е издъхнало добруджанското момиче, което ми роди двете дъщерички и с което живяхме петнайсет години в притеснения и неволи, с болести и несрета, заобиколени от враждебно настроени хора в моя роден Пловдив, с дертове и непресъхващото мое тщеславие, и световните ми грешки, и нейната непресъхваща жажда за приключения, та колежките й в магазин "Евмолпия" говореха: "Много я иска животът!"* – Авторът  

  20 apr. 1976 

ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ?** 

...А някой ден на гости да ни дойде 

Балканът с пропасти, брадясал с тръни, 

открай-докрай изпънал хоризонта, 

до глезените във хайдушко биле!

Представяш ли си малката ни стая

какъв размах, какъв простор ще вземе –

ще дойдат тук цветя и разни птици,

животни светли, извори и сенки... 

Тогава пак ще седна по средата

на нашите мечти и ще те гледам,

и в ъгъла китарата ще свири –

напук на саможивите съседи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 05 jan. 2022

Илюстрации:

- Толкова бедни, ала и така богати! 

  - В старата квартира с двете щерки.

–––
* Толкова уязвима и крехка, и толкова беззащитна в чуждия за нея град на момиче, израснало с морето край Балчик и Варна, че пловдивската Марица наричаше "кална вада"; толкова силно обичаше живота, че три пъти прави опит да си сложи край на живота. 

** От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.