Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Ars Poetica - КОГАТО ИСКАШ МНОГО СИЛНО

КОГАТО ИСКАШ МНОГО СИЛНО

Когато искаш много силно, когато искаш…
Ако това е много силно, когато искаш –
особено любов кога е, кога ти бяга
и щом усещаш аромата, когато бяга…
Не я гони, не я преследвай – тя е у тебе
и цялото Небе тогава си е у тебе –
звездите, слънцето, луната и всичко друго
в магията на светлината и нищо друго.


Plovdiv, 3 uni 2016

Документи - ЗАСЛУЖАВА ЛИ?

     ВМЕСТО УВОД

     
Към tisss: – Темата е "Ислям и християнство (прилики и разлики)". Постове с политическо и ксенофобско съдържание ще изпращам в Коша! 

     
tisss: – Може и да сте права да свалите клипа* от форума. Съжалявам за главоболията, които вероятно съм предизвикал, но постъпих тъй не от омраза, не от ксенофобия, както сте се изразили, а от... любов. Странно, нали? С уважение!


 Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум.
Франц Кафка (1883-1924)

ЗАСЛУЖАВА ЛИ?

    tisss: – Разтреперах се, като изгледах въпреки волята си докрай клипа, заснет вероятно нейде на градска улица в Сомалия. Изтърчах да си купя кутия цигари от супера и се затворих в бетонния гараж при колата, да си успокоявам нервите от обзелия ме потрес. Колко сме уязвими – мисля си точно сега.

    I.K.: – Да, разбираемо.

    tisss: – Ако имаш време и желание, виж текстовете от трите линка в същия постинг. За тия неща трябва не да се говори, а да се крещи, но какво правим ние всъщност...

    I.K.: – Да, ще сторя това.

    tisss: – Имам старо стихотворение, писано като продължение на идеята от едноименното стихотворение "Варварите" на Кавафис. Писал съм го още по време, когато работех в "Комсомолска искра", но съответства на сегашната ситуация абсолютно.

    I.K.: – Варварите на Кавафис, които разочаровали с непоявяването си онези, които ги очаквали.

    tisss: – Ние всички сме като пасажери на "Титаник", занимава ни всичко друго, само не и надвисналата опасност светът ни да бъде взривен от омраза.

    I.K.: – По отношение на омразата аз далеч не изповядвам възгледа за нейното избягване.

    tisss: – Текстът ми е продължение и друг поглед към идеята на Кавафис. Казано простичко: къде е всъщност любовта, в която кой ли не ни се кълне? Ей това е тревожният завършек на едноименното стихотворение "Варварите".

    I.K.: – Още веднъж ти благодаря!

    tisss: – Знам, че имам здрави нерви, но тоя клип не ми излиза от ума. От доста време не съм се виждал тъй разтреперан. Преживял съм и пряко, и като свидетел няколко кървави катастрофи, побоища, шетал съм из моргата на "Пирогов" да търся трупа на обгорелия ми баща, два пъти от удавяне съм спасявал приятел, но това хладнокръвно убийство на млада жена ме извади от равновесие. От известно време си мисля, че като нация нас българите са ни заврели лицата в кална смрад, и най-отвратителното е, че нямаме право да се защитим дори.

    I.K.: – Никой не ни е завирал лицата никъде: ние сами сме си ги заврели.

    tisss: – Преди десетина години се заех детайлно не да чета, а да проуча духа на Корана. Поредица от есета посветих на тия размишления относно исляма. Имах известно време приятелство с интелигентни млади мъже от Близкия Изток (Сирия, Афганистан) и от Северна Африка (Тунис, Мароко). Държаха се като нормални хора, но заговорех ли за исляма, притаяваха се, започваха да се споглеждат, сякаш пазят някаква голяма тайна от мен.

    В момента България е разграден и разграбен дом. "Отвратително" е слаба дума за това, което ни сполетява като нация.

    I.K.: – Така е.

    tisss: – Изпитвам притеснение дали да пусна отново по форумите тая поредица от есета за исляма.

    I.K.: – Не би трябвало да се притесняваш. Ако нещо те е извадило така силно от равновесие, значи си струва, за да бъде напомнен твоят текст.

    tisss: – Ще помисля дали си заслужава да рискувам.


ВАРВАРИТЕ**

Не чухте ли?... Нощес преплували морето.
И лъскавите им очички светели
зловещо като вощеници в мрака.

А днес отвън, на улицата спря се
един освирепял баща и се разкряска:
"Да знаете, пера и пух ще хвъркат!"

И друг попита: "Но къде са?"
"Не знаем ний отвръща му тълпата,
но всички туй говорят. Господи... "
Нима след Май Декември се задава?

"Войската спи ли?" Бодро отговарят:
"Не спи войската. Будни сме. И пазим".
"А да не би там нещо да ви липсва?"
"Да, липсва. Нямаме си опит."

И гражданите ясно: в паника.
Търчат със мрежички, пазара пресушават,
по цели нощи вестниците гризкат
и люшка се назад-напред Градът.

Ще дойдат варварите... Как? Ще дойдат!
Най-личните мъже до късно светят,
но всякакви решения сега ни
изглеждат слаби пред опасността:
Градът като мравуняк е настръхнал:

"Те вече тук били. Маскирани. И умни.
Сред нас. Представяте ли си! И никой
без уреди не би ги отличил."

"Тогава дайте уреди. И нека видим
какво ще кажат мозъците електронни."

Уви, засича техниката скъпа;
науката и тя! примигва късогледо.

"О-о, да Напразно вярвали сме ние!"
роят се самозвани философи,
младежите се гаврят със страха,
крещят: "Варвари-и-и, къде сте?"

И всеки срещнат плахо гледа,
сърцето си захлопнал с трясък.
И ето ни в средата на света,
в очакване на варварите ...

Любов!
Къде си ти?
Как опустяха
площадите, до вчера пълни с влюбени!
Plovdiv, 1/2 dec. 2013 – not edited 2 uni 2016
–––––
* Клипът представя група мъже как първо се гаврят, а накрая размазват с камък главата на младо момиче. По темата вж. още и: http://kultura.bg/web/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0/
** Писано през август 1980 г., публикувано в сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.