Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 24 ноември 2019 г.

ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (10.)

ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ
Четиво с продължение в обратен ред

   06.02.2001. 
  
  Учудвало ме е познанието на колегата Иван Коджабашев (1946)* преди години за конюнктурата по горните етажи на властта. Този симпатичен мъж от "Комсомолска искра" бе в течение не само на току-що извършените назначения или понижавания, но и на предстоящите размествания по върховете, както и по това кой от общите ни простосмъртни познати би бил облагодетелстван при едно или друго евентуално пренареждане на длъжностите в нашия провинциален район на България. Иван си пиеше кафето, образно казано, с Христо, по-малкия брат на Иван Панев**, и винаги е бил в час, а аз не винаги бях в час, че си пиех кафето с моите приятели бачкьори и момци от пловдивските бедняшки махали като мен. С тях ми беше добре, бъбрехме за коли, за състезания, за хубави знойни жени и за плътски приключения с хубавите знойни жени, за разни проекти как да припечелим някой лев с повече работа, и все от този сорт неособено свързани с политическата конюнктура дела.

  Николай Галов (1943)***, с когото работих шест години в една стая на младежкия вестник, веднъж в пристъп на особено благоразположение се зае да ме посвети в тънкостите на спортния бридж, система Апата. Казвам: не ми е интересна тази игра, а той: "Ти знаеш ли какви високи порти може да ти отвори бриджът! Бридж играят лекари, университетски светила, чиновници от кметството, директори на местните предприятия, изобщо, подбран народ. Между тях – и неколцина от най-едрите риби, от които много неща зависят в града и окръга". Мигам на парцали, а той продължи: "Понякога за най-дребно нещо се налага да висиш с часове пред разни канцеларии, да обикаляш нагоре-надолу, да търпиш унижения, да се молиш, когато си в правото си, да ти се налага да трепериш; а пък така, в хода на играта, е-ей, докато раздаваш картите, да речем, подхвърляш на важния човек отсреща: това и това ми е нужно, а той, какво друго! – ти се усмихва приятелски: Дадено, кога да ти го уредя!"

  Извади тефтерче, разлисти го: "Виж колко имена, колко телефонни номера са тук. Ей затова хич, ама хич няма да ти е излишно да понаучиш бриджа. Схватлив пич си, какво те притеснява!" И върху лист за пишеща машинка ми разчерта системата за анонсиране специално при системата Апата. Пазя го този лист от хартия за пишеща машинка на дъното в картонена кутия под пласт стари снимки; така и не можа да ми послужи – поради честолюбие или присъща за провинциалист наивност, присъща и на младежката възраст. Такова тефтерче имаше и друг от редакцията, завеждащият отдел "Литература, изкуство, култура" Николай Заяков; той пък си отбелязвал там и кой с какво му помогнал, може би да не забрави добрината или кому какво дължи.


  07.02.2001. 

  Стр. 291. За сексуалността и за изкуството... Героят-резоньор на Томас-Мановите разсъждения говори за секса като евнух; макар и женен, той е гузен в обкръжението на хора, у които липсата на нагона – според самия му герой, е благо; т.е. усещал се омърсен, че е принуден да се търкаля с госпожа съпругата си в едно легло и даже – ах, какво падение! – чат-пат да удовлетворява сексуалните желания на госпожата. До каква степен иронизира и до каква степен Томас Ман преиграва, въодушевен от представата си за гения като нещо свръхособено не от мира сего, приковаващо ни към грешната земя с пронизителния си взор, излъчващ космическа отчужденост – засега не ми е ясно. Изобщо, противопоставяне между култура и варварство чрез пародирането на двете, априори представени нива в личността, ми звучи твърде пресилено. Нали Ренесансът е очарователен точно заради плътската прегръдка и взаимодействие на двата антагониста в човешката ни природа, където се срещат бесове от подсъзнателното с творческата божествена интуиция към това наоколо!

  Защо великият Томас Ман (когато пише този опус е 68-72-годишен) ми пробутва вкиснат, плесенясал буламач за човека, умозрителен модел на католицизма или лютеранството? С нетърпение очаквам да узная от развоя на фабулата в романа "Д-р Фаустус" как авторът ще опровергае това умозрително схващане; ако ли не, вероятно ще започна да се съмнявам в неговото величие като творец. "На жената красотата е златна халка на свинска зурла" (стр. 147); след тази немска поговорка следва: „И какво ли не е било казвано от памтивека с най-дълбоко убеждение по отношение на жената! Действително то се е отнасяло до плътските въжделения изобщо, но те се отъждествявали с жената, така че пак тя трябвало да отговаря за мъжката чувственост”.

  Ето надигането на средновековното абсолютизиране до какво води! За йезуита явно Вяра и Женственост (прелъстителност, по-точно, сексапил) са несъвместими. Защо несъвместими?! Може би защото двете претендират не за някаква част от нас, а за цялото ни съществование от глава до пети. Е, добре! Ала каква смъртна скука би била т.нар. Чиста вяра?!

  До стр.
189 действието се развива през и около 1905 година, когато литературният герой Леверкюн е около двайсетинагодишен.

  Стр. 219. "Бетховен бил забелязан да композира с думи. Че какво ли си записва в бележника? – питали наблюдателните. Той композира – отговаряли им. Но той пише думи, не ноти. – Да, това му било свойствено. Записвал обикновено с думи идейния ход на дадена композиция, при което вмъквал само тук-там най-много по няколко ноти. (...) Напълно естествено е, че музиката се възпламенява от думите, че думите избликват от музиката, какъвто е случаят със завършека на Девета симфония".

  Как би помогнал този умозрителен модел за разделението на Духа от Плътското, ако тръгнем да обсъждаме личния живот у доказал се "гений"? (Написах гений в кавички, понеже си мисля, че и у най-посредствения от нас генетично са заложени, макар в дремещо състояние, гениални способности.) Личния живот у Христо Ботев как да си обясним! Синът на благия даскал Ботьо имал твърде интензивно изявен, стигащ до цинизъм сексуален нагон. За интимните му писма му до знойна сръбкиня, литературните историци срамежливо премълчават. И не само Ботев ми е аргумент; правело ми е впечатление, че у най-даровити поети, като Пърси Биш Шели и лорд Байрон, като прозаиците Балзак, Стендал, Виктор Юго, ред скулптори и художници (Роден, Модилиани и пр.) точно иззад изявената сексуалност, понякога стигаща до ексцеси, изригва като гейзер творческият гений. Не виждам как творческото начало да не е любовно вплетено в страстна прегръдка със сексуалното, с бесовското, с животинското.

  Изчистено от сексуалния си подтекст "изкуството" вече е нещо хилаво и болнаво, бледнее в малокръвието си като възхваляваната с Бокачова ренесансова ирония Платонична любов. Платон, твърдят, бил обратен! Като усетил слабост в слабините си, парадиращият с потентността си Ърнест Хемингуей си тегли куршума навършил едва шейсетте си години (на 61 години)... Сексуални палавници са и значителна част от великите философи от Жан-Жак Русо насам, мнозина от най-великите държавни мъже на ХІХ и ХХ век у нас: Стамболов, Фердинанд... Чарли Чаплин бил за младите госпожици сексуален хищник, природно бедствие, буря от нежност и страст. Между другото, един от мотивите да му забранят достъп до Щатите е неговата слабост към млади момичета, които се мотаели около снимачната площадка.

  Стига брътвежи! Да погледнем спокойно на тези работи, защото самият живот би бил безплодна пустош без сексуалното, без изкусителното, предизвикващото да го обладаеш, без дяволитото в разголената женска плът, без бесовското начало.

  Стр. 303. В диалога между Сатаната и Леверкюн – Сатаната: "Не беше ли Бисмарк казал, че на немеца само му дай половин бутилка шампанско, за да се повдигне на естествената си висота?" Между другото, Великият Бисмарк е дребно човече, към метър и петдесет – отбелязвам си. Май оттам и темата за повдигането на висота.

  Стр. 309. "Всяко действие се насочва срещу онзи, който предварително е готов да го претърпи", т.е. насочва към викащия дявола по име, според нашенския израз.

Стр. 326. "Има и гордо разкаяние. Разкаянието на Каин (първия раз-Каин-освал се, според библейския мит), убеден, че неговият грях е много голям, за да може да бъде простен". Това не важи за типичния преустроил се ренегат в клета България. Дебелоочието тук е може би най-характерна черта след грандоманията им. Мое си лично откритие, по-скоро формула: За да имам всичко, трябва... да не притежавам нищо! Само че как става то? Трябва или да си луд, или светец... Напомня ми друга изстрадана находка – че човекът истински постига успех (или каквото и да е), едва когато престане да му пука за успеха.

  
08.02.2001.

  Престъпления, предателства, откровеното родоотстъпничество, подлизурското отношение спрямо Москва, внушавано като генетична предопределеност на цялата ни нация, е още по-непоносимо, когато същите тези добре познати от ерата на соца мекерета днес се изявяват в ролята "защитници на нацията и демокрацията у нас". Предателят си е предател. Не мога да си простя, че са ми промивали мозъка от пет-шестгодишно хлапе хора, които днес виждам колко дълбоко посредствени са. За мен т.нар. "демократи" са подставени лица от бившата управляваща номенклатура. Единици, предполагам, между новите властници са чисти, необвързани с бившата партийна-мафия. Допускат ги до властта не само заради собствените им качества, но и за да се закичат с тях парт-мафиотите. Един Тодор Кавалджиев, например, го търпят в Президентската институция, мисля си, само от тези съображения. Иначе бившият концлагерист защо им е на техни величество партайците!

  Следва в част 11.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 24 noe. 2019
___
*
https://svejo.net/stories/1743128-ivan-kodzhabashev-i-d-r-hristozov-cherpyat-za-chrd
** Първи секретар на ОК на БКП в Пловдив, най-важната персона в местната власт. 
*** https://www.plovdivguide.com/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/Nikolay-Galov-1943-1993-493-bg-BGCA9834E2-6D79-446D-9CDB-AD2148DF2B3A  

  На 26 дек. 1972 г. мен и Николай Галов на щат лит.сътрудник ни назначи гл. редактор Петър Анастасов (1942). Дъщеря ми Вера се роди месец по-късно, а съпругата на Галов – Виолета, бе вече в напреднала бременност с дъщеря им Евелина. Галов водеше отдел Работническа младеж, Техническо и научно творчество на младежта и Спортната седма страница; аз пък заех трета страница за отдел Образование, чат-пат правех хумористичната шеста страница и страницата за КАТ. През 1977 г. с Галов вече бяхме може би най-активно пишещите млади журналисти на Пловдив, вкл. в Радио-телевизионния център и в местния всекидневник "Отечествен глас", та по този повод на общо събрание на гилдията чрез гласуване бяхме утвърдени с оператор от местното тв-студио за членове на Съюза на българските журналисти. Бел.м., tisss.