Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 18 ноември 2015 г.

Intermedia - ЛИТЕРАТУРЕН ФОРУМ

ЛИТЕРАТУРЕН ФОРУМ
Има ли писатели и автори на книги сред нас днес


      ruslan_st.:

      Привет на всички! Въпросът ми е дали все още има хора, които мечтаят да бъдат известни писатели, автори на книги. Какво мислите за това – демоде ли е, или все още има надежда? 

      Писател:

      – Има. Много хора в България мечтаят за писателска кариера и затова годишно в държавата се издават много над 1000 книги. Над 90% от тях даже и не се изкупуват. Останалите оправдават инвестицията, но въпреки това авторите им не стават много известни. Не е демоде и всеки си намира смисъл в издаването на книги (дори и аз), но знам, че няма българин, на когото да е донесло световна слава. 

        ruslan_st: 

      Здравейте. Аз започнах да пиша роман, но се чувствам твърде самотен. Не е това, че съм твърде млад и се цепя от обществото, а това, че не знам дали има други писатели като мен: да искат да творят, да достигнат световна класа, да се борят за слава и т.н. Затова смятам, че ако се опознаем, бихме могли да си бъдем полезни. Това, че българските писатели и до днес не са успели да достигнат световна слава, не се отнася и за утре. Конкуренцията ражда силата. 

      Jores:

      – В литературните форуми винаги е бъкано с писатели, които обаче са скромни и не щат да си признаят. Има и велики писатели, издали книга с пари от продадената дедова нивка барабар с двата вола Белчо и Сивушка.

Калин Терзийски (1970) – много голям велик писател

       
Истинският писател личи не по написаното, а по осанката и изразителния начин, по който си чете творенията пред публика, докато графоманите пред публика мънкаме, дуднем и се притесняваме.

      filame:

      Jores, за какво пише Калин Терзийски? Тия дни се случи да присъствам при представяне на новата му книга; мисля, че се казва "Войник", но може и да се заблуждавам. Разочаровах се доста. А литературното му четене е под всякаква критика, просто. Затова се озадачих, че си го посочил. Струва ли си да си отделя от времето и вниманието?

      Jores:

      – Български писател?... О-о не, жив класик от световна величина, драга. Този си е направо гений, кандидат за Нобеловата награда по литература. Името му ще остане със златни буквички извезано върху страниците на литературната история на планетата. Плевен също може да се гордее с най-великата българска поетесса за всички времена.

Из творчеството на Секирата от Плевен 
много голяма, изключително даровита родна
поетеса-писател-музиколог-композитор и пр.

НЯМА ДА СЕ ПРИБЕРА!

Няма да се прибера!
Ще скитам сам сама.
По полето,
във гората
и по брега на реката.
Няма да се прибера!
Не искам и да спя.
На оня свят ще спя и там
също ще се видим, знам.
Няма да се прибера!
Звездите ще броя.
Луната ще ме гали
и страсти в мен ще пали.
Няма да се прибера
и вечерта, и през деня
,
когато слънцето пр
епича
и зад хълма то наднича.
Няма да се прибера!
И днес, и утре пак
по светло и във мрак
ще скитам сам сама.
С мен е песента!
Туй орис е, съдба!!!



      Пред тия титани на словото се чувствам "юноша бледен", т.е. графоман. Кеф ми е да чета писателите... и не само във форума.

***

      Когато остарелият като чиновник Петър Петров създаде осемте си великолепни разказа, "велики" писатели и лит.критици го обявиха за графоман, подценяваха тоя многострадалец, унижаваха го, изнудваха го (знам лично от вече болнавия 76-годишен Петър Петров, че му се подигравал първият, за пари го изнудвал вторият; на такова издевателство го подложили двама доста по-млади, на публиката любимци – пришълци в моя роден Пловдив, с инициали Т.Б. от Пазарджик и Д.Т. от Ямбол; споменал ги е в един от текстовете си: стр. 55 под надслов "Гаврата", вж. книгата "В бездната на безверието – 2", изд. от 1998 г.).


      Съвременната българска литература, както ни е представяна днес по медиите, е изпълнена с имена на ярки творци. Тия образци на грандоманията и пламенната любов към собствения образ лит.критици а la г-н Светлозар Игов лъскат до блясък, та от блясъка и възторга да не се види стойностното, което поначало (дори в комичния жанр) е тревожно спрямо участта на човека.

      Варакосана имитация ти навират в очи да я признаеш за злато. В това има нещо много хубаво от известен зрителен ъгъл, поне е шумно, многолюдно, весело, дивашко, нахакано, пращи от самочувствие и е анджък разтоварващо.

      Не знам от какъв зор жаля автори като споменатия по-горе неизвестен за широката читателска публика Петър Петров с подобните на ученическа тетрадка от трийсетина листа... негови книжлета, издадени със собствени и на неколцина приятели дребни суми. За тоя кървящ от състрадание редник в литературата с многозначителния псевдоним Василен Ведров нито едно издателство не отвори порти. То, впрочем, така му се и полага на графомана Петров, щом вместо из пръсти изсмукани фантасмагорични сюжети и драми представя живота си както само простосмъртният българин го усеща. Петров в никакъв случай не може да бъде гения Калин Терзийски.

      За кървавите сражения по върховете на родния литературен Олимп, където литературни говеда си бият къчове с литературни магарета, по-подробно вж: http://komentator.bg/svetlozar-igov-zarevi-i-levchevi-monopoliziraha-literaturnite-izdaniya/ & https://www.youtube.com/watch?v=nFoZGM86xJA

Plovdiv, 27 noe. 2012 – no redact. 17 noe. 2015