Мнозина виждаме света като юноши, всичко делим на бяло и черно: "Нашите са най-готини, онези отсреща хич не са готини". От фанатичната убеденост в собствената си правота разлика няма. Обобщенията при оценката винаги са погрешни, но медийните манипулатори не пропускат да се възползват. – Аноним (1947)
2 dec. 1990
СВОБОДА, СВОБОДА!
По форумите, по площадите плискат порои словесна вода. Дори доносникът красиво реве:
– Свобода-Свобода! Зад микрофона – разперило огромни криле виждам едно университетско ченге*.
Боже мой, какво става в тази наша прекрасна държава, от всеки ъгъл с нов образ бившият доносник се появява!
Не разбира той колко е скъп онзи образ на предателя тъп и слухтящото в мрака лице, пишещо доноси с потни ръце – тъй незрим и незабравим, на всяка власт необходим!
А над масата тиха и бедна в нашата кухничка ледна мъждука надеждата наша последна, и макар онзи там да ни убеждава, че за свободата и живота си дава, кръвта, кариерата, сетните сили, паричките в банките, привилегиите мили – виси като касапски нож над овча глава: За какво ли му е власт при това?
Свобода, Свобода! – скандира тълпата и не знае – о!... не се дарява Свободата, че удушвачът зад фалшиви образи дебне да съсипе надеждицата наша последна, да я смачка с думи обидни и зли, да ни се подиграе, както само той умее, както само той знае.**
Пловдив – столица на европейската култура
Plovdiv, edited on 10 jan. 2023
Илюстрации:
- Когато се наливаха основите.
- Грижа за утрешния хубав ден.
___
* Янко Дунев или Янко Николов Янков (1944) – състудент от I курс по Българска филология, който на следната година се прехвърли в Юридическия факултет, в мензата на Софийския университет, един обяд през пролетта на 1969 г. дойде на масата ми да ме агитира да дам собственоръчно написано заявление и автобиографията си, плюс три снимки: формат като за паспорт, за да ме приемат за информатор на Държавна сигурност срещу 80 лв. месечно, колкото по онова време бе заплатата на баща ми – мебелист VII разряд в пловдивския ДИП "Напредък", като задачата беше да снасям седмично минимум по страничка информация за студенти и преподаватели, които ръсят вицове за Тодор Живков, Партията и Политбюро на ЦК на БКП, да следя и да докладвам кой от моите колеги ходи на черква и пали свещи пред иконите, кръсти се набожно и целува ръка на попа. Когато казах, че не мога да пазя тайна и най-вероятно ще се разприказвам където не трябва, рече ми умно: "Ние внимателно сме те огледали и сме те преценили". По онова време съм бил коректор и стилов редактор на студентския вестник "Софийски университет". В еуфоричните месеци непосредствено след "славния" Десети ноември 1989 г. същият човек, който дотогава състудентите знаехме като Янко Дунев, разперил крила като белоглав скален орел над микрофона от стълбището пред Парадния вход на Народното събрание агитираше колко полезен за нас е Планът Ран-Ът, а после основа партия Либерален конгрес, стана й лидер, по телевизията като турски сериал въртяха филм за несретния му живот на непримирим борец с комунизма, ярък защитник на свободата и демокрацията.
Янко Дунев Янков, Янко Николов или Янко Вельовски (1944)
За същия Янко Дунев се застъпва и мосю Франсоа Митеран (1916-1996) – президентът на Френската република. На 24 декември 1984 г. Янков е осъден на 12 години затвор при строг режим. През 1985 г. присъдата е изменена на 6 години и половина. От разсекретени архиви на българския филиал на съветското разузнаване (КГБ) любознателни журналисти узнават, че арест, осъждане и специалното третиране в пандиза са обезпечавани чрез оперативни мероприятия с кодовите названия "Гадния", "Дивия", "Злобаря", "Твърдоглавия", "Терорист", "Непокорник", "Дракон". Две седмици след ареста от името на Държавния департамент на САЩ е публикуван доклад, четен на 6 юни 1984 г. по Радио Свободна Европа, където Янко Янков е посочен като гражданин на Народна република България, лишен от човешки права, след което организацията Амнести Интернешънъл го обявява за персона под своя закрила. Докато г-н Янко Дунев-Николов-Янков-Вельовски е в затвора, международни правозащитни организации, като "Амнести Интернешънъл" и "Хелзинки Уоч", го обявяват за Политически затворник №1 на репресивния режим в България, като и American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и ред национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции срещу България заради ареста и задържането на Янко Янков. Радиостанциите "Свободна Европа", "Гласът на Америка" и ББС излъчват дузина емисии (предавания) за дейността му и третирането му в затвора. През март 1989 г. Вили Бранд (1913-1992) – президент на Социалистическия интернационал, изнася пред делегатите на конгреса на организацията факти за политическата и правозащитната дейност на г-н Янко Янков, както и за специфичната система на репресирането му в българските затвори.
** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Текста писах след излъчен in live по eдинствената в онези месеци национална телевизия репортаж как състудент, който ме агитираше как готино е да стана доносник, агитира този път за Плана Ран-Ът на Щатската администрация за развитието на България, как хубаво ще е това за цялата ни ошашавена от еуфорията на празнуващите пребоядисани ченгета доверчива нация. След като огласих в Internet форум онзи разговор в мензата на Софийския университет през 1969 г., получих на личния си имейл адрес мило писъмце от г-н Дунев-Николов-Вельовски: "Бояджиев, ти си кръгъл идиот"..Факт, който вероятно ще ме направи известен по света. Бел.м., tisss.
Мнозина виждаме света като юноши, когато всичко делим на бяло и черно. "Нашите са най-готините, а онези отсреща, меко казано, ама хич не са готини". От фанатичната убеденост в собствената правота разлика няма. Обобщенията при оценката винаги са погрешни; и медийните манипулатори не пропускат да се възползват. – Аноним (1947)
08 jan. 2023
ПО ТЪЧА, ПО ТЪЧА...
Строго конфиденциален разговор
Ivan Cabaivanov:
– Имаше един професор, Иван Славов, Бог да го прости! – с
чувство за хумор, който беше казал, че Научният комунизъм е мисловен онанизъм. Добавям, че соцреализмът беше нравствен идиотизъм, защото сведе
опорните точки на народа до "Учи, мама, за да не работиш", "Нямаш
ли вуйчо владика, няма да станеш поп", "Те ни лъжат, че ни плащат; ние ги лъжем, че работим", "Нека да крадат властимащите, ама и за нас
нека оставят и ние да краднем", "Ебат ме, ама ми са живей!" и
т.н., и т.н. Сега пак същите, скрити в разни партии, искат само те да крадат, а останалите само да бачкат и да им произвеждат печалба. Хитро, нали?!
tisss:
– Не са толкова прости нещата, че да ги обясняваме с крилати
фрази от времето на соца. Проф. Иван Славов (1928-2012)*, ако се не лъжа, е брат на някогашния посланик на НРБългария в Чехословакия. Три пъти съм се явявал на изпит по Диамат и Истмат при Славов, водеше ни чудесни упражнения в Софийския университет, когато шеф на катедрата по Научен
комунизъм бе доц. Кольо Йотов, партиен секретар на СУ. Циници бяха и двамата. Докато Йотов обаче бе досадник, Славов беше обаятелен мухабетчия и от него в препълнената зала за упражнения в по-новото крило на втория етаж над мензата, освен за начина, по който пее Лили Иванова ("Тя не пее, тя само си диша в микрофона и си пери пръстите с лакирани в кърваво маникюри: Ти отмина-а-а-ваш"), а също за съществената подробност, че "Небесните ангелчета са безполови твари, но се делят на сухуби и инкуби, демек, пасивни и активни ангелчета с обратна резба".
Ivan:
– Много опростих нещата, но това се случва, горе-долу.
tisss:
– Кольо Йотов беше партиен секретар, а Иван Славов ни
водеше упражненията по Диамат и Истмат на випуска, който завърши през 1971 г. След Десети ноември 1989 г. Славов бе обявен за дисидент заради книгата му с вицове срещу Тодор Живков и БКП за т.нар. "Златната решетка". Не се
хващай на тази въдица. Един ръб, с когото в I курс по специалността Българска
филология бяхме във II група, и за когото по-късно – по време на соца се
застъпи френският президент Франсоа Митеран, та го измъкнаха от пандиза, днес е
академик. Същият ръб долу, в мензата на СУ-то, когато бях вече в III курс, но и коректор и стилов редактор на вестник "Софийски университет" (5 хил.екз. тираж), седна един обяд на масата ми неканен и ме уговаряше да стана
информатор (доносник) на Държавна сигурност. Нещата са по-сложни, отколкото ни ги
представят от трийсетина години насам. (Имам слонска памет, диалогът ни с въпросния протече
така...**)
Ivan:
– Може. Аз завърших в друг институт. Убеден съм, че и самите те не вярваха в това, което проповядваха, и подобни изказвания и вицове за
Тодор Живков и за Партията излизаха от хора и от средите на Държавна сигурност за хващане на
шаранчета...
tisss:
– Добро утро, току-що открихме топлата вода и дървения
велосипед! СДС (Съюзът на демократичните сили), между другото, беше дело на Държавна сигурност.
Ivan:
– Виждам, че още се мяташ на една или друга страна, та
рекох да ти помогна.
tisss:
– Е, благодаря! Какво ще пиеш? (Демек, какво да те почерпя? – бел.м., tisss.)
Ivan:
– Целият криминален
преход беше и е под неин (на Държавна сигурност) контрол с, меко казано,
благоволението и методическата помощ отвън.
tisss:
– Всичко ти е ясно. Спирам дотук. Аз съм само един проЗД, много наивен журналист и много са ми ценни твоите указания.
Ivan:
– Виждам, че много искаш да ме подчекнеш (бъзнеш) за някои
работи и реших да ти отговоря с някой и друг щрих.
tisss:
– ОК
Ivan:
– Ако си спомняш, бях те запитал какво мислиш за съчетанието "честен комунист"... И ти подмина разсеяно въпроса ми.
tisss:
– Идеалист. Вапцаров е бил такъв комунист. Много читави
хора имаше в БКП, но тях ги ползваха като икони, за да оправдаят золумите на партайците... Чак пък "разсеяно" да съм те оставил без отговор!
Питай, и ще ти отговоря.
Ivan:
– Сложна, многоаспектна, многопластова тема е
"честният комунист". За партийците също ти бях написал едно свое уж
определение... Зная позицията ти, и затова няма да питам. Бях ти написал, че "всяко
растение си иска почвата". За растението комунизъм нямаше почва и нещата се
сведоха до "партиец".
tisss:
– Кой набор си, ако не е тайна?
Ivan: – По-голям съм от теб... А ако си спомняш, бях те попитал имаш ли роднинска връзка с ген. Тодор Бояджиев***.
tisss:
– По-възрастен, искаш да кажеш, или...?
Ivan:
– По-възрастен... Знам, че не мога да се меря с тебе по
други показатели.
tisss:
– Чак пък толкоз!... Запазил си свежест и любознателност,
присъщи на юношеската възраст. Затова попитах кой набор си.
Ivan:
– Благодаря за комплимента! Приемам го като комплимент. Ами, с
две думи, напук на живота ми, на едно-две места се самонарекох Юноша трета
възраст.
tisss:
– Виждаш все още света и човечеството в два цвята, защо?
Това вече не зависи от възрастта, а от опита, или бъркам?
Ivan:
– "Пазя си нервите, все пак хората ще трябва да лазят
по тях" (Силвия Кристъл).
tisss:
– Афористично казано, но говорим за картинката,
която всъщност е многоцветна.
Ivan:
– Естествено. Виждам много и най-различни производни цветове – шаренийката на живота, предназначена да задоволява суетата и разсейване
на природонаселението. Георги, аз, като всички други хора, не съм само еди какъв си, а съм всякакъв: просто човек: появява се повиканото.
tisss:
– "...шаренийката на живота, предназначена да задоволява суетата и разсейване на природонаселението"...?! (Как да го разбирам?)
Ivan:
– Така че, ако имаш въпроси, питай без обхождане, и ако
преценя, ще отговоря.
tisss:
– Говори, за да те видя!**** не аз съм го измислил. Нямам какво
да те питам повече.
Ivan:
– А, ти вече си го сторил! Ами да – за разсейване.
tisss:
– По тъча, по тъча, тъй ли?
Ivan:
– Видя ли, позволих ти да ме "опознаеш". И не се
ядосвай.
tisss:
– Чак пък да се ядосвам!? Няма да съм аз.
Ivan:
– Сега пък аз ще ти кажа, че нещата не са само черно-бели.
tisss:
– Съгласен! Но досега друго ми казват приказките ти.
Ivan:
– Опитах да
нахвърля някой и друг щрих, а теб ти се е сторило, че бягам по тъча.
tisss:
– Точно си забелязал.
Ivan: – Ами инстинкт за самосъхранение.
tisss:
– Чудесно!
Пловдив – столица на европейската култура
Plovdiv, edited on 9 jan. 2023
Илюстрации:
- Стил се усвоява от най-ранно детство.
- Обобщението, дар за манипулаторите.
___
* Проф. Иван Славов: "Проклех дъщеря си Милослава! Бившата ми съпруга окраде посолството в Братислава", вж.https://blitz.bg/article/12401
Иван Славов (1928-2012)
** – Кирилов (глупаво ненавиждах фамилното си име, смърдящо на турски, та се подписвах с бащиното си име), трябва да ми напишеш автобиографията си и да ми представиш три снимки като за паспорт. – Защо? – Ще пишеш поне по една страничка текст всяка седмица кой от студентите разказва вицове за Живков или срещу партията; по Великден и Коледа, или въобще, кой ходи да пали свещи пред иконите в черквата. – Не мога да пиша такива неща. Не ми се удават. А и тайна не мога да пазя, ще взема да издам какви ги върша още на първия срещнат. – Не се притеснявай. Ние сме те огледали и сме преценили. Ще се справиш. Ще ти отпускат всеки месец по 80 лева стипендия. Пак си помисли. И първата ми работа следващите няколко дни бе да разправя на де кого срещна, да внимава какво говори пред Черния Янко. Минаха години, дойде славният Десети ноември 1989-та като дар от небесата, и виждам "моя" Янко зад микрофон, инсталиран пред Парадния вход на Народното ни събрание. И впечатлението от радостта и щастието си описах в текст, публикуван в брой първи на "Демократическо знаме" от 19 май 1990 г., който – печатан на финландски офсет и един от първите опозиционни на БКП вестници, депутатите във Великото народно събрание наричали "Хубавото Знаме", и се кефих да ги виждам по телевизора как четат и разгръщат моя вестник, рисуван в кухничката и набиран първом на пишещата ми машинка върху бюрцето в спалнята на панелката, където щастлив си живея и досега. Въпросният весел текст в мерена реч и нЕкои пояснения ще са в следващия "Дневник на един пловдивчанин" (1154.). *** Тодор Бояджиев (1939-2022), офицер от ДС, вж. https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13161738 **** Сентенция на Сократ, бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)