ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1304.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1304.) 

  Изглежда невероятно, но лично смятам, че не само животните, птиците, рибите, но и растенията имат рецептори за добро и зло. А вероятно имат памет кой ги обича и кой им причинява болка. И в това отношение са по-близко до Истината от човека, понеже няма как да бъдат манипулирани. – Аноним (1947)

 24 dec. 2018

КОЛЕДНИЧЕ*

Коледничето цяла година проспа,
а тези дни, що му стана – цъфти,
като млада капризна жена,
първом на себе си да угоди.

Ех, как чудесно! И какъв разкош
да имаш до себе си нещо тъй диво,
от сън да те буди в зимната нощ,
когато животът ти сякаш заспива!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

___

* НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ!

Като им говоря мило, цветята ми се държат като обичано момиче. За рождения ми ден 7 август преди години китайската ми роза на южната веранда бе разтворила 15 (петнайсет) разкошни алени кичести цвята. По същия начин коледничето в саксия върху холовия бюфет се отзовава на отношението ми към присъствието му, като се окичи цялото в най-красивите цветчета, които съм виждал до онзи момент през зимата. За спомен направих му снимки. Изобщо отношенията ми с птиците и цветята са малко особени. Китайската роза, подозирах, че толкова беше влюбена, че се бе разклонила нашироко в хола ми и понеже ми пречеше да изляза на верандата, взех, че я окастрих жестоко. И тя ми се разсърди, не ами направо се разгневи и внезапно изсъхна, въпреки че от двайсет години беше свикнала с мен. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1303.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1303.) 

  Миналото живее с нас, докато има кой честно да ни го разкаже. И мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религията, етноса или обществения строй, а у човека. Тежко му и горко на отродника, за временни ползи зарязал рода си! – Аноним (1947)

 12 uni 1992

ЩАСТЛИВИЯТ ЧОВЕК*

Имам дом, любима и деца.

Имам работа, роднини и приятели.

Имам грижи, за какво да се страхувам.

Имам за кого да не заспивам.

Имам за какво да се пожертвам.

Имам си пътечка през света,

където жив под небесата ходя.

И питам се, какво ми трябва още? 

И тогава черното човече идва.

Черното човече ми се смее,

дяволито ми намига и върти

почернялото си сухо пръстче:

 "Имаш дом – ми казва черното човече, –

ала това всъщност не е твоят дом.

Имаш си любима, ала всъщност

тя любима е на някой друг.

Имаш и деца, ала не знаеш утре,

че децата вече няма да са твои.

Имаш всичко, ала нямаш нищо!

Освен следи от босите ти ходила,

едва забележими, временни, суетни

насред пейзажа на света, от тебе който

съвсем, съвсем не се интересува".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

Илюстрации:

- Животът ни е една непресъхваща тревога.

- България е обречена, както никога досега.

___

* Сб. "Кардиф", тираж 300 екз., самиздат 1997 г., стр. 74: "Щастливият човек". Бел.м., tisss.