Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 21 юни 2017 г.

Ars Poetica – ЖЕЛАЯ ТЕ


ЖЕЛАЯ ТЕ


Спокойно!... Така силно те желая, че не бих легнал с тебе.
Плътта е нежна и гърдите ти блестят в тъмното от белота
с онези две муцунки, щръкнали насреща ми любопитни:
– Какво още чакаш! Защо не атакуваш? – чудят се.

Да те отведа до най-дълбокото, да ти се любувам, когато –
затворила плътно очи, сладострастно отплуваш нанякъде,
по-далече от това легло, далече във високото Седмо небе,
о, това е Тръпка, достойна за опитен ловец! Ала не искам.

Не се съсипвай с мене, момиче. Това, което те привлича,
е толкова опасно за душата, която ще премине в плътта,
после има да се чудиш какво е станало внезапно с тебе –
къде изчезна образът ти в огледалото, та навсякъде

виждаш по нещо от мене: моите очи, длани, рамене,
моите устни, които те карат да полудяваш от желания.
Страхувам се не по-малко от тебе, че не знаеш, момиче,
какви ягодови поляни от страст ще се събудят тогава.

И ще поискаш да ме всмучеш без остатък, да изпиеш
всичките ми илюзии, всичките ми грехове и блянове.
А това не мога да си позволя, не мога да ти позволя,
не бива да позволя да стане, жадувано сладко момиче.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 24 dec. 2009 – edited 21 uni 2017