Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 24 май 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (145.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (145.)


  Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616) 

  17.06.2006. РАЗГОВОР С ФИЛОСОФ

  Jiva: – Пусни нещо по-весело.

  tisss: – Че това да не би да е тъжно, г-жо Жива! Реалността у нас е гротеска от най-чист вид, 110-процентова ирония. Сега, като огледах написаното по-горе с очите на страничен наблюдател, откривам колко смешен бил онзи шапкар, колко смешен съм бил и аз, тичайки подир ладата. Като че е толкова важно как се казвал онзи, който се канеше да ме трепе! Не мога и за миг да си представя, че бих живял някъде другаде, не в България с всичките й дивотии и чар. Кроткият учтив западноевропеец гледа екшъни, за да се почувства значителен и да усети тръпката на победителя; а у нас – понеже всички сме все значителни личности, екшън е самият ни живот; дори когато ни опердашат през лицето и ни сритат така, че от задните ни части се вдигне облак прахоляк, какво правим ние. Ами че ние гузни ставаме, изнизваме се на достатъчно разстояние от раздаващия правосъдие и захващаме да му се зъбим, да го псуваме на майка като истински българи-юнаци. Желая крепко здраве и дечурлигата да ви слушат!

  AngelPotter: – "у нас – понеже всички сме все значителни личности..." – какво пък е това? Кое ли е значителното у нас като личности? Може би нашата дребнавост е значителна? Или подлостта ни? Сетих се, завистливостта ни е значителна, направо колосална, това трябва да е значителното у нас! С една дума, смятам твърдението на автора за абсолютно голословно – а истината, според мен, е точно обратното на това, което tisss така недообмислено си е позволил да каже.

  tisss: – За "смятам твърдението на автора за абсолютно голословно" съжалявам. Голяма грешка! Има ли начин да поправя стореното? Господ здраве да ви дава, че сте прочели и ми отворихте очите!

  AngelPotter: – Долавям ирония в думите ви, tisss. А въпросът е сериозен. Да се прави апология на един народ, при това като цяло, и то най-вече на т.нар. тип на обикновения българин, ми се вижда прекомерно голяма абстракция; всеки народ си има и герои, и нищожества. (След два чаршафа философски размисли, назидания и пр.) Привеждам всичко това във връзка с възловото твърдение, че "у нас понеже всички сме все значителни личности" и че обикновените хора са значителни, та да може моят опонент да вникне по-дълбоко в същината на разисквания проблем.

  tisss: – Освен с ирония, как другояче да приема ей това, например: че българите НЕ ОБИЧАМЕ ДА МИСЛИМ И ДА СЕ ВГЛЪБЯВАМЕ В НЕЩАТА (сам сте го подчертали)? Бъдете здрав! И очаквам с нетърпение вашия, макар изпълнен с дваж по-лютива ирония, отговор. Използвам случая да благодаря, че подхванахте този отвлечен, но наложителен диалог, който родните медии кой знае защо инатливо избягват повече от шестнайсет години*. Нямам идея коя е причина така упорито да го избягват.

  AngelPotter: – Ще разгледам отговора ви аналитично, да ви помогна по-пълно да осъзнаете същината на моите възражения. (След нова порция поучения с примери от живота колкото чаршаф за съпружеска спалня, споменат е дори клетият Симеон Кобургготски, "който ни излъга така нагло", обаче "не иска да се яви да признае, че излъгал или се разкайва", философът бодро завършва...) Аз изходих от това ваше твърдение, че "у нас понеже всички сме все значителни личности". Оттук започна спорът: че по тази причина и животът у нас бил неспирен екшън, а на Запад хората не били такива изключителни личности и им се налагало да си съчиняват екшъни в киното и литературата. Нали са ваши твърдения? Ако сте се изпуснали случайно, е друга работа, но аз като последовател на д-р Фройд, смятам, че тъкмо спонтанно изпуснатото е най-красноречиво, издава най-дълбокото ваше вътрешно убеждение, което иначе съвсем няма да си признаете. Както, впрочем, и правите в момента. (И пак обобщение мъдро, убийствено!) Това е възловият момент, който сте отминали с лековата ирония, а тя издава обстоятелството, че ви убягва най-същественото, и аз продължавам да настоявам, че най-голяма слабост и порок на нашия манталитет е очебийното нежелание да се мисли, пълната ни неспособност да се вглъбяваме в дълбоките вътрешни основания на случващото ни се. Впрочем, и вашето лековато отношение към загатнатата от мен фатална наша особеност е потвърждение за това и какво друго издава, ако не нежелание и неспособност да се мисли; това, че вас ви избило на смях, когато аз най-сериозно заявявам тезата си! Немислещият, простете ме, няма как да осъзнае, че не мисли, а "мисленето за мисленето" е невъзможно за българския гений, който е довел нещата дотук с прословутото си "НЕ МИСЛЯ, ЧЕ НЕ МИСЛЯ". Ако малко по-сериозно се замисляхме, нямаше да бъдем толкова наивни, че толкова пъти позволихме на шмекерите от БКП-БСП, от Симеоновата дружинка и Държавна сигурност да ни мамят. Та това е, бъдете и вие здрав, но имайте предвид, че душевното ви здраве се основава на сила на духа, която в общи линии се свежда до това смело и откровено да погледнеш на реалностите такива, каквито са. А не да се залъгваш, че другите не били прави, понеже не мислели като мен!

  tisss: – Ще повторя нещо, наскоро казано на друго едно място. Обичам рицарските турнири; спор заради самия спор обаче не ми се нрави. Ако ще да си мерим на кого честолюбието му е по-голямо, готов съм да отстъпя, както се казва, без бой. Тъй де, защо да се хабя! Има простички ясни неща, с които досега казуистиката** все не е успяла да се справи. Вода от девет дерета, виждам ви, как мъкнете в тежки дървени ведра, но и целият фин дяволски подход на схоластиката*** няма как да се справи с нещо основно при такива диспути – добронамерен ли е спорещият, или назлобява в честолюбието си. За това нещо и аз бих употребил д-р Зигмунд Фройд, па и някого от древногръцките виртуози на риториката и софизма. Алегорично, много ви се ще да нотираме песента на славея в стройни петолиния, това ли ви е целта? И защо да тръгвам с отрицанията, т.е. с рогата напред! Предлагам да турим на масата онова, което ни обединява. Двамата сме българи, живеем тук, в този умело създаван батак и пробваме всеки според силиците си да тълкуваме случващото се. Разтревожени, мечтаем си, доколкото ви разбирам, повече българи да се разтревожат. Българинът е в духовна летаргия, но оттук-насетне какво да се прави? Та пренебрегваме Слави Трифонов и хубавичкия Азис, туряме кръст на приятните предизборни обещания на най-големите ни партии и всенародни движения, пък политическите предприемачи осребряват нехайството ни към тях, като правят да смърди профански (просташки) всичко, до което се докоснат. Едно дяволче ми шушне на ухото: Случайно да не би да се вземате за черковната камбана над България?

  AngelPotter: – Аз пък мислех, че като си кажем кривиците, тогава ще можем да се обединяваме. Много жалко, че българите не умеем да водим дискусия, не умеем да разговаряме, а най-много не обичаме да слушаме и да се вслушваме в онова, което казва другият. Истината трябва да стои най-високо, а какво е пред истината някакво си там честолюбие, нечия уязвена гордост! Човек израства даже морално в спора, защото спорът е проверка за неговите душевни сили; спорът е изпитание, но ето че не умеем да спорим, за какво говори това? Не бива да се дезертира пред очерталия се в спора ни проблем, трябва да сме настойчиви в решаването му, той засяга нещо твърде значимо (...) Че с вас сме различни, не е трагедия, то е нещо най-естествено: всеки има право на гледна точка и позиция, но съотнасянето на твърдения и изводи е проверка за стойността им. Истината е една и тя трябва да обединява. Останалото е суетност, която трябва да ни е чужда. Благодаря за поздравлението за откритата от мен тема във форума по философия. Но драги ми мислителю, мен пък хептен не ме четат, какво остава да дискутират. Вас поне ви четат.

  tisss: – По повод "Вас поне ви четат".

    Словесният порой щом се отмие
    и стихне суетата ти голяма,
    със себе си оставаш пак на Вие
    и ясно е, че други просто няма.

  Къде ги тези беседи перипатетически? Представете си, пристъпват философите в белите си тоги със златна тока на рамото. И вие сред тях с клечица в ръка, а може и с черупка от мида, спирате сегиз-тогиз, пишете си името върху златистия пясък, но нахална вълна хоп, изплезила език, името ви изтрие. Иде ми като някогашен селски глашатай да затумкам по тумбака си и да се разкрещя: Наса-ам, народе, насам! Тук е гювечът голям! Животът е шоу. Да се посмеем над себе си, докато още можем да се смеем и докато България по плановете на Биг Брадър още не е изчезнала от света.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 24 maj 2020

Илюстрации:
- Върви, народе възродени... Хе!
- С дървен философ не се спори.
–––
* До онзи момент, когато е писан този текст.
** Казуистика: Ловкост, извратливост, демонстрация на познания, които спорещият няма.
*** Схоластика: Отвлечени от живота знания, безплодно умуване. Бел.м., tisss.