събота, 23 април 2016 г.

Публицистика - ДА ПРИЕМЕШ СТРАДАНИЕТО

Фотография: Здравко Йончев
ДА ПРИЕМЕШ СТРАДАНИЕТО

    Днес е именният ден на моите две дъщери. Християнската философия е оптимистична, понеже се основава върху Вярата, Надеждата, Любовта. Нарекох дъщерите си Вера и Надя по традиция, завещана от брата Гълъб на баба ми Невена по майчина линия. За децата на единствения оцелял от големия, заможния Хаджи
-Трендафилов перущенски род вече съм разправил в по-предишна подтема към тая хронография и няма да се повтарям. Имената на щерките ми са понятия, които осветяват живота, придават му много по-висок... Божествен смисъл.
    Древногръцкият хедонизъм е весело упование, като се устройва животът върху стремеж към удоволствия. Католицизмът пък възприема Иисус като образ на мъченичеството и оттам оназ типична католическа назидателност към човека, оковаването му в задължения и догми, свързани най-напреж с религиозните ритуали, с отказ от чувственост и свободолюбие.

    Раболепието пред Бог е лицемерието на невежия, на фанатика, склонен да унижава останалите човеци, да се кичи с всеотдайността си към умозрителни кумири. За мен християнството като философия е жизнено именно защото възприема преминаването през страдание и оскърбления като пътека към Вярата, Надеждата и Любовта, като тъй утвърждава устойчивостта ни пред Злото и Глупостта, пред фанатизма и възгордяването.

    Завчера, 15 септември, седнахме с Емил в онова квартално кафененце, на ъгъла край Асеновградското шосе, което върви успоредно с коловозите към пловдивската Сточна гара. Говорим за Чонов от Рогош и за книгата. "Обади му се  поучава ме Емил. – Ако съм на твое място, ще отида с колата в неговото село да разбера докъде е стигнала работата." Не ми се видя кой знае колко притеснен, че точно той, приятелят Емил, стана причина да поръчам книгата си да я отпечата Чонов от Рогош... приятеля Чонов, че въпросният си нямал клиенти за печатницата, и сетне ядове да бера точно когато бленувах най-очаквания си личен празник от десет и повече години насам книгата "Историйките на ученика Ламски" да видя в ръцете на моите простосмъртни съграждани и сънародници на цена, кажи-речи, символична*, която едва би ми покрила разходите.

    * * *

    Да приемеш страданието като възлово събитие, което те пречиства, никак не е лесно. И аз бих се оплаквал по кръстопътищата с разкървавена уста и изранено тяло, бих си късал дрехата и посипвал бих главата си с пепел... Ала защо ми е това? Дирещият съчувствие себе си унижава. "Съчувствен хленч ли ти е нужен?"  бих го попитал.

    Сърцевината на страданието е пропита от нежност. Научаваш, че си уязвим за Злото, и че всъщност човекът винаги е уязвим заради самата ни греховна природа. В страданието обаче се раждат най-смелите проекти, най-красивите мечти.

    Как да постъпиш, когато те лъжат, ограбват твоето, гаврят се и унижават? Смири гнева си. Замълчи. Не прави резки жестове на възмущение. Събери се вътре в себе си, и няма начин да сбъркаш, ако отложиш своя отговор.

    Ние сме нетърпеливи желаем мигновено да отвърнем, тутакси да изравним сметката; ала когато си се вчепкал здраво със Злото уж за да го надмогнеш, това Зло се просмуква в съзнанието ти и те заразява с бесове.

    Затаяването (което е другото име на смирението) е далеч по-далновиден отговор на Злото. Животът не спира, обстоятелствата се менят; затова изчакай талантливо деня, когато циреят ще нарасне до такава степен, че сам се пукне пред изненаданото множество от хора. И тогава вече ще можеш да почистваш рани, да превързваш потрошени съвести и изправяш пълзящите отново да стъпят върху собствените си нозе.

    Чумата изисква търпение да я надживеем. Да останеш себе си, заобиколен от вихъра на страсти и бесове то е да бъдеш знак, че има и друг, по-уравновесен начини да се справим с бедствието. Неочаквано и за себе си откривам жестока хубост в умението да се държиш любезно с предатели, без да си предател на мисията, заради която си на тоя свят. 

Plovdiv, 17 sep. 2004  no redact. 24 apr. 2016
______
* 9,90 лв. за екз
. (496 стр.). Бел.м., tisss. 

Ars Poetica - МОЯТА РОДИНА

В памет на летеца Димитър Списаревски (1916-1943)*

МОЯТА РОДИНА


И не казвам, че България
е повече достойна от други.
И не отреждам за моята Тракия
място
по-високо
от множеството земи по света...

Тя е равна.
Тя е в обкръжение на планини
и империи.
Тя е слънчева
и кротка.
Тя може да изхранва мрачни
държави и властолюбци.
Тя може да бъде поробена и оскърбявана...

но
Боже мой! пак да си бъде 
Тракия, 
хилядолетно сърце, 
колкото открито, толкова и непристъпно.


Plovdiv, 6 maj 1986 no redact. 23 apr. 2016
–––––
Самолетът на Списаревски не успява да стартира с ятото и летецът излита със закъснение и след другите, с резервна машина. Когато застига противниковите бомбардировачи, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра той сваля един бомбардировач, измъква се от два американски изтребителя и се насочва към група от шестнайсет Либърейтъра. В боя с охраняващите ги британски изтребители свършват патроните на бордовата му картечница. Тогава без колебание се сблъсква с водещата чужда машина. Американският огромен бомбардировач е разцепен във въздуха, спасява се единствено опашният стрелец, изхвърлен заедно с картечниците си от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада върху рид над Пасарел, Софийско. Тялото му откриват сред отломките. В другия край на селото се срива поразеният бомбардировач. Англо-американците са принудени да се оттеглят, като разхвърлят бомбите си из полето. Има различни свидетелства за тарана, но единственият реален очевидец - пилотът на американски изтребител, който малко след това е свален и пленен от нашите, лейтенантът Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, сякаш защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”. Вж. и http://www.pan.bg/view_article-1-7986-68-godini-ot-bezsmyrtniqt-podvig-na-poruchik-Dimityr-Spisarevski.html & https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/25/marinopolski/

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...