ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (546.)
Без тръпката по млада хубава жена животът на мъжа би бил пустиня – Аноним (1947)
27.02.2012.
ДНЕС МИ Е ДЕН
Днес ми е ден, в чиято вечер много ми се ще
да си ми под ръка и нежно да те нацелувам.
Днес ми беше труден ден, обаче тази вечер
много ми се ще да си ми под ръка, да те целувам.
Да си тук в рокля с хиляда малки копчета
и едно по едно да ги разкопчавам бавно...
Тази вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във
очите,
понеже дъжд вали и Господ гръб ми е
обърнал.
Никой толкова уют в самотността не е съзирал
повече от мен, мисля си, до днес... Да, никой.
Сраснал съм се с кожата си, от себе си навън не
мърдам.
Тази нощ навярно пак ще те сънувам, ала всъщност
ти не си ми нужна толкоз много.
Нужна ми е смешната илюзия, която си посяла
мимоходом
с решителност, каквато само страстните момичета
владеят.
Време е да се оттегля оттук на хиляди години
разстояние
и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тези дни.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 12 apr. 2021
.jpg)
.jpg)
