ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (546.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (546.) 

 Без тръпката по млада хубава жена животът на мъжа би бил пустиня – Аноним (1947)

  27.02.2012. 

ДНЕС МИ Е ДЕН

Днес ми е ден, в чиято вечер много ми се ще 

да си ми под ръка и нежно да те нацелувам.  

Днес ми беше труден ден, обаче тази вечер 

много ми се ще да си ми под ръка, да те целувам. 

Да си тук в рокля с хиляда малки копчета 

и едно по едно да ги разкопчавам бавно...  

Тази вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във очите, 

понеже дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал.  

Никой толкова уют в самотността не е съзирал 

повече от мен, мисля си, до днес... Да, никой. 

Сраснал съм се с кожата си, от себе си навън не мърдам.  

Тази нощ навярно пак ще те сънувам, ала всъщност 

ти не си ми нужна толкоз много. 

Нужна ми е смешната илюзия, която си посяла мимоходом 

с решителност, каквато само страстните момичета владеят.  

Време е да се оттегля оттук на хиляди години разстояние 

и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тези дни. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 12 apr. 2021