Четвърти или пети ден боледувам. Какво беше? Май че го изболедувах, та взе да ми просветва. Интересно ми беше с Маразовата** "Митология
на траките". Уравновесен, това му е главното достойнство. Знае как и докъде е етично да се предполага, като оставя пространни сведения за логически
упражнения за онзи, който желае. Като кандидат-президент откъм БСП, бе гола вода
– речовит, интелигентен, чаровник, объл – търкаля се на всички посоки с еднакъв
успех, а все си стои като гладен циганин в небрано лозе. Инак като учен-траколог същият Лимонаден Джо е нещо съвсем различно. А политиката все пак е
изкуство; на изкуството е присъща интуитивност и пластичност, рефлекс и
жонглиране с реалностите; но господин Маразов е типичен учен. Вацлав Хавел беше успешен президент, макар и само за 6-7 години, след което започна агонията му на политик, а всякакви мошеници и канибали могат да бъдат и успяват да бъдат ловки политически играчи. Един Айнщайн, Нютон или Питагор как да си ги представя като водачи на крадлива политическа глутница!
Намирам и у Иван
Маразов подкрепа на моя хипотеза – че отделил се от народа,
за да управлява уж в негова чест, човекът става чужденец спрямо собствената нация и род. Изобщо, мисля си, властолюбието,
под каквито и благовидни аргументи да се явява пред очи, е душевно заболяване, вид маниакалност.
Както лудия внимателно го обграждат с
възхитителното си пренебрежение и сакрална почит, така властникът разхожда из
народната любов претенциите си за величие и народът ей тъй го идентифицира като
чуждо тяло, обитаващо непонятните пространства на чужд, далечен свят. Казано учтиво рязко, нацията се чисти от своите идиоти, като ги възкачва с танци, с тъпани и
зурни, с гълтачи на огън, еквилибристи, гимнастици и шутове, с френетично ура и многолюдни шарении в сферите
на властта.
На стр. 165 от въпросната книга Маразов отбелязва: "А
многобройните царски имена сред траките, производни от елинската дума за
вълк lykos, само напомнят, че в архаичното общество владетелят обикновено
заема позицията на чужд, т.е. на извънзаконник". Защо само "в
архаичното"! Да не би днес властници от всякакъв вид и калибър вече да са се отказали
от пренебрежението си към закона? Този фалш, това лицемерие, тези тънки самодоволни
щастливи усмивчици (вижте лъчезарния Иван Костов), това изкусно задебеляване на
гласа (у господата Георги Зайков, известен като Пирински, Юнал Лютфи, Емел Етем, Владимир Дончев, което подсказва за подчертано
самоуважение към собствената така ценна персона), този нарастващ глад за
овации, – не са ли именно това симптоми на лудостта! Ако не са шмекери или
душевноболни, защо ли им е власт! Струва ми се, точно властта е погубила най-много
даровити личности, като ги е приела в блестящите си ледени селения.
Интересното в случая е какво изкарало
от равновесие приеман с респект по цивилизования свят траколог. Със зрението на сокол
да разшифроваш древността, а да се мотаеш като пате в калчища из съвременността.
Власт и властващи – да! Но за да не си въобразяват велики работи,
личностите не бива да остават повече от ограничено със закон време в
управлението на държавата. Престоят в казармата за моето поколение момци беше
дълг към отечеството; престоят във властта защо приемаме, че е нещо друго?
За каква каста на пожизнените
политици ни говорят!
А монархът идиот ли е? Не е
задължително да е идиот. Понеже неговата функция, както ни сочат успешните оцелели западноевропейски монархии Великобритания, Испания, Швеция, Дания,
Холандия, не е да управлява, а да обединява. Бих се чувствал горд да се закълна
пред символи на рода и родината си, включващи чужда по кръв аристократична династия, именно
понеже: първо – за да обединява, не трябва да произлиза от моето племе; т.е. за да усещам
респект към неговия стил и статут, той трябва да е извън вроденото генетично у мен отвращение
към персоните, стоящи над мен; и второ: четири дотук поколения мъже от
началото на 1900 г. вече щяхме да сме свързани с царстващ род, а не с
президент, който е временна фигура, колкото и мил да ми е образът на
уредил се в живота държавен чиновник.
Така – говоря лично за себе си, симпатията ми към Кобургите***, каквито и грехове да им откриват, произтича не
от самите Кобурги, а от факта, че прадядо ми Ненко Ангелов Керемидов от село Калугерово, Пазарджишко, за честта си
тръгнал вдъхновен или манипулиран, ако повече ви харесва от някой си Фердинанд през
1912 г., да отмъщава за зверството над майка му Мария и над баща му Ангел; дядо
ми Борис Ангелов от
Пазарджик се е клел като сирак пред символите на Царство България
и на Цар Борис ІІІ; баща ми Кирил 22-годишен заминава да се бие и се
връща като редник от унгарската Пуста, клел се в Царство България, а аз, като
вероотстъпник и продажно копеле, съм се клел фактически не пред
символите на моя род и мило отечество, а в трицветен парцал на подгизналия от дъжд площад сред град Хасково, съзерцаван от политкомисарите на комунистическата революция. И като си помисля колко фино рязаха корените на цялото ни поколение българи...
Знаел ли съм за онази скотобойна, за масовите разстрели на "вражески елементи и
предатели", всъщност за геноцида спрямо нашата българска интелигенция подир Девети септември 1944 г.? А къде е Македония днес? А къде са нашите българи от Одринска и Егейска Тракия? Кой проектира разграбване на
български земи и имот от Солун до Адриатика, от делтата на Дунав в Северна
Добруджа до Мраморно море? На сърби, гърци, турци, румънци и пр. ли да се сърдя, че са си защитавали по-добре националния интерес? Или да благодаря на коминтерновските
функционери, че успели да ме отърват от лапите на империализма, като ни превърнаха от
народ от стопани в народ от аргати?
Народ, който не разбира разликата между
Русия на Чехов и Толстой ,от една страна, и Русия на ловкия дипломат и имперските канцеларии граф Николай Игнатиев,
разликата между Русия на разкошните руски мечтатели и творци и Русия на осетинеца Йосиф Джугашвили, такъв народ наистина си заслужава съдбата. В България лежат костите
на десетки хиляди руси. Объркана славянска орис! Ала едно знам със сигурност – човек трябва
да бъде стопанин на имота си. Нали е ясно, на собствения си имот стопанин, а
не на цялото земно кълбо! Затова не ме притеснява идеята за монархия. Просто
монархът в съвременния ни свят може да бъде очовечен образ на нацията, без да се
въвира в мразовитите пещери на управлението. Не е ли драстична разликата
между водещата самостоятелна политика, отчитаща във всеки миг националните си
приоритети България до смъртта на Цар Борис ІІІ (с всичките й скудоумия и
слабости), и тази България подир него, лашкана като тръстиков сал без кормило по вълните
на океана, лъчезарна и доверчива, предана на всеки алчен негодник, който я пожелае!?
Следва
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)