Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 12 януари 2014 г.

Ars Poetica - The Trial

или ПОДХВЪРЛЕН ДОНОС,
 ПИСАН ВЪРХУ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ

В памет на Нина, най-красива в бащиния ми род Бояджиеви*

Ах, господине, страшно съжалявам!
Изпълнена към Вас със уважение,
понеже сте тъй горд и тъй прославен,
а честността Ви пример е за мене

и може би понеже няма друга,
която истината да Ви каже,
пред наглостта на Вашата съпруга,
която не Ви заслужава даже –

реших най-искрено да Ви опиша
какви ги върши, по кого тя страда,
кого преследват нейните въздишки,
с кого си ляга хубава и млада.

Поне да беше малко по-дискретна
и тоя ръб да беше мъж достоен,
а то съвсем разбуниха градчето
с един пройдоха – знаете го кой е.

Това Ви е слугата, господине –
мизерникът, нает да копа двора;
а рови той и в нейната градинка,
и фука се на всичкото отгоре.

По къра твърде весела, честита
тя с него по цял ден се размотава,
а - както знам - единствено разчита
на Вас разбутаната ни държава. 

От тоя пропищял е орталъкът,
петима рогоносци нощем дебнат,
че благоверните им съхнат в мъка,
обречени да страдат без надежда.

И аз една от тях съм, господине.
И мен ме гони мъката коварна,
че плюх на своя дом, на свойто име
и до насита любих се край Варна.

На пясъка със него поиграхме, 
лудеехме, обичахме се много:
търкаляхме се и щастливи бяхме
като деца, забравени от бога.

Солено всяко щастие се плаща
и аз, завърнала се при мъжа си,
кинжала вземам и намятам плаща
да отмъстя, докато не е късно.


Пловдив, 26 август 2007 година

________

* Идеята на тоя опус в римувана реч е върху действителна ситуация. Нинче, моля - ако ме виждаш от Отвъдното, да ми простиш, но много те харесвах заради твоя неизчерпаем оптимизъм и дяволитост. Бел.м., Jores.