Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 1 март 2016 г.

Публицистика - ЛЮБОВТА И СМЪРТТА

ЛЮБОВТА И СМЪРТТА


   
Като се съпротивяваш на любовта, тя много по-интензивно те атакува. Женското начало е изобретателно и изменчиво, когато преследва. Ай, какви изтънчени ловци са жените, обладани от чувствена любов! Не се спират пред правила и задръжки. Готови да хленчат, да се бунтуват срещу редното, да се отчайват и възторгват от образа, който са си изградили за любимия човек. А всъщност природата им ги пришпорва да си търсят семе, гнездо за да свият.

    Сексът за жената не е крайна цел, а само стъпка, жест към основната идея да ражда живот. Тя желае да бъде център на Вселената, да излъчва доброта и чар, а понякога се държи като красив хищник с меки лапички и блестяща козина. Какво би бил мъжкият ни свят без тяхната гъвкавост и игра!

    Имаш предимството да виждаш малко повече, а това често носи повече огорчения отколкото радост. Нормално! Навлизането в дълбини на човешката природа, което всъщност си е нахълтване в бездните на собствената ти душа, плаши, понякога е в състояние и да те ужаси. Затова мнозина са се отказвали, връщали са се от средата на пътя отново към красивата измамна повърхност.

    Човекът е уязвима материя от нерви и бесове; желанията ни завладяват със силата на наркотик, и се чудим що да сторим със себе си. Затова не припирай, успокой бурята в себе си; може би това е Любовта, която тъкмо те е навестила, кацнало на рамото ти пролетно предизвестие. Гневиш ли й се, ще я понесеш като наказание и всичко ще развалиш.


   Поначало мечтата е по-красива от постигнатата цел. Върхът Матерхорн* вероятно е скучна камениста площадка, но колко изкусителен изглежда от низината! Това ли желаеш – цветните поляни, изникнали внезапно от нищото, да унищожиш у себе си?

   Търпението по-надалеч стига. Страстите отшумяват. Любувай се на това състояние, в което си, и мисля – ще изпиташ щастие, че обичаш. Не всекиму се случва, не забравяй. От друга страна, кой някога ти е обещавал, че любовта е само Аз искам! Ония, които разбират от вино, отпиват на малки глътки, не се валят от препиване като пияници под масата, отвратени от себе си, че изгубили нравствения си ориентир, увлечени по някаква си там умозрителна партийна правда.

   Знам колко е трудно сам себе си да разбереш, но всеки случай – ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще страдаш. Любовта се нуждае от свобода, за да гори красиво. Човек живее най-много със себе си и в себе си. А образът, който обичаш, може и да се разминава с реалния човек. Приготви се да прощаваш и много да понесеш, ако наистина е Любов, а не мимолетно състояние на духа.

   Сянката на смъртта по странен начин кръжи около любовната магия. Така е навярно, понеже плътското привличане тласка мъжете и жените в прегръдка, за да сътворят нов живот, т.е. да ни подскаже, че ще продължим да живеем и подир физическата си смърт в образа и участта на родените от нас. Изкуството е висша форма на духовна близост между твореца и света.

   Дарбата да виждаш малко повече ти е даром дадена, но тя е и обвързаност със света, каквито и разочарования тоя свят да ти е приготвил. Творчеството отрича смъртта. Ако талантът у теб е силен, любовта ти всичко ще надживее.

   Градовете са преизпълнени с ужасно разочаровани от себе си хора, които имат претенции, но не знаят какво всъщност искат. Радвай се! Радвай се, че обичаш, и ако е Любов наистина, приготви се много горчилки да претърпиш наред с щастието.
  
Чудесна отправна точка за мечти: избата на улица "Ниш"  № 4

    Наминах с колата към Ряпови, измъкнах приятеля от детските години и за около час седнахме да се разговорим в кафенето срещу пазарчето в жк Тракия. Оставих го на две крачки от дома му и подкарах към Емил. Спирам на глухата сенчеста уличка, пред входа на къщата, звъня. Излезе тъща му на Емил – туркинята Айрин.

    – Какво правят твоите хора? – питам.

    – Весето е болна, Емил спи; да го събудя ли?

    – Не го буди – казвам.

   Качих се в колата и се прибрах. Тъкмо си сготвих яденето: леща с картофи, и ей ме на балкончето, припичам се на слабото зимно слънчице, пийвам от останалия тазсутрешен чай, пуша си цигарата. Въртят ми се из ума неприятностите, дето ми се случиха напоследък, и си казвам с лице към всичките тез неприятности: "Майната ви! Парцалива дреб, няма да ти обръщам внимание. Може би смисълът на живота е да ти поднесе обстоятелства и хора, които ти застават на пътя, за да унищожат всяка добра твоя идея, точно защото носиш нещо различно от познатото досега".

   Усещам, че съм в силна позиция. Щастие е, дето мога да пиша и имам какво да кажа чрез сюжет, картини от преживяното и чрез тия мои около двеста или триста смахнати герои в книгата "Ламски". Щастие е и, че не се отклоних, не тръгнах да се разпилявам, да доказвам що е литература и кому е призвана тя да служи.

   – Чудно как се чувстват ония твои приятели** – подметна Ряпов, – като знаят каква са я свършили да убият мечтата ти?

  – Техен проблем! – казах. И си мисля: "Леле, какъв коз държа в ръце!"

    Всякакви приказки за чест и достойнство при реалния социализъм у нас от страна на когото и да било са безпредметни, като се има предвид що за хора обслужваха комунистическата идеология и с какво лицемерие са си писали творенията за т.нар. истински човек, или още по гръмко казано: за Героя на нашето*** време. Такива са мнозина от известните вакханално шумни поети, писатели, лит.критици, все галеници на Тодор-Живковото управление. Не творци, а чиновници, назначени от партията агитатори на предпоставени тези за човека и живота.

 Георги Алексиев (1927-2011)

    И си спомням как ни посрещна някога нас, двама млади автори, в редакцията на списание "Тракия", на трети етаж в стара сграда зад пловдивската главна, вече известен с няколко честно написани книги, Георги Алексиев (1927-2011)****, как усмихнат през зъби рече: "Момчета, литературата е самотно занятие, не се твори в писателското кафене".


Plovdiv, 7-20 fev. 2005 – redact. 1 mar. 2016

_____
* Връх, висок 4 478 м, в Алпите, на границата между Швейцария и Италия.
** Завлече ме един със сума пари уж да ми отпечата книгата "Ламски", другият му беше в моите очи гарант, макар да знаел на що за човек се доверявам, третият мълчал, макар да виждал, че ме лъжат.
*** Редно е да се каже: тяхното, на праведниците с партиен билет.
**** Вж. http://knigi-news.com/?in=pod&stat=6853&section=13&cur=90