КОГАТО
СИ ОТИВАШ
Когато си отиваш и
отиваш, и отиваш,
не се обръщай, моля те, назад.
Спомни си само колко бе красива
пред погледа на оня непознат
и как със страст те пиеше и колко
внезапно гъвкава ей тъй, за миг
като пъстърва пъргава в потока,
без да помислиш, се изстреля с вик
насреща му... и как денят случайно
като че ли изчезна, притъмня,
заслушан сякаш в огнената тайна,
на две души, облени в светлина.
не се обръщай, моля те, назад.
Спомни си само колко бе красива
пред погледа на оня непознат
и как със страст те пиеше и колко
внезапно гъвкава ей тъй, за миг
като пъстърва пъргава в потока,
без да помислиш, се изстреля с вик
насреща му... и как денят случайно
като че ли изчезна, притъмня,
заслушан сякаш в огнената тайна,
на две души, облени в светлина.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 13 noe. 2012 – edited by 20 mar. 2019