ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (473.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (473.)

 На трийсетте прекрачил прага, преглътнах всякакъв позор. Мъдрец ли? Шапката ме стяга, че върху моя кръгозор упражни нелек надзор отец Тибо... – Из т.нар. "Голямото завещание" от 1461 г. на Франсоа Вийон (1431-1463 и следите му се губят) 

  07.08.1977.

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Автор: Франсоа Вийон (1431-1463)

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете, че нямам ум
да любя провалената жена, 
поела по престъпен друм.
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен, с вещина
поднасям сирене, вина,
платят ли, "Ах, елате пак!" –
смирен, подгъвам колена 
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари,
тогава да си с нас е просто ад – 
колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изсъсква: "Антихрист!" Без срам, 
кълне дори Исус, и лепвам й печат
върху устата, както аз си знам,
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се с една пръдня,
като отровна жаба пръсва смрад,
побутва ме, но вече без сръдня, 
нарича ме: "Любовнико мой млад".
Пияни, лягаме си, глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мен се тръшва, и от тежестта,
усещам, вие ми се свят,
изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей, поне съм подслонен –
че прост съм бил, и тя е като мен,
от мен не виждам по-задоволен.
За нея съм дори на вкус и цвят
удобен като гъз към гол корем.
Не щем ний ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Авторизиран превод: tisss*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 12 fev. 2021

–––

* Три дни преди трийсетия ми рожден ден с трактор Беларус и 4,5 тона ремарке силаж по макадама между селата Тригорци и Гурково в Добруджа край Балчик едва не загинах. Но трябва да си малко нещо луд като Франсоа Вийон, да си преживял поне частица от несретната му участ и кървавите драми, за да се влюбиш яко в живота като в жена, без която не можеш. Снимката е правена от любимото момиче в една студентска квартира на третия етаж, където се срещахме нелегално. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (472.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (472.)

  Който не е виждал влюбена жена, не може да каже какво е жената. – Йохан В. Гьоте (1749-1832) 

  26.08.2007.

ПОСЛАНИЕ ДО РОГОНОСЕЦ 

В памет на Нина от бащиния ми род*

Ах, господине, страшно съжалявам,

изпълнена до болка със смирение,

понеже сте тъй горд и най-прославен,

а честността ви пример е за мене 

и може би понеже няма друга,

която истината да ви каже,

пред наглостта на вашата съпруга,

която не ви заслужава даже, 

реших чистосърдечно да опиша

какви ги върши, по кого тя страда,

кого преследва, по кого въздиша,

с кого си ляга глупава и млада. 

Поне да беше малко по-дискретна

и онзи мъж да бе човек достоен,

а то съвсем разбуниха градчето

с един пройдоха... Знаете го кой е. 

Та той ви е прислуга, господине –

мизерникът, нает да копа двора,

а сей и рови в нейната градинка,

и фука се на всичкото отгоре. 

По къра често весела, честита

тя с него цели дни се размотава,

а пък на вас единствено разчита

  добре ошмулената ни държава.  

От този пропищял е орталъкът

и трима рогоносци него дебнат,

че благоверните им се топят от мъка,

обречени да страдат без надежда. 

И аз една от тях бях, господине,

подгонена от мъката коварна,

че плюх на своя дом и честно име

и до насита любих се край Варна. 

По плажовете весело играхме, 

лудяхме голи, любихме се много,

търкаляхме се и щастливи бяхме

като деца, обичани от бога. 

Ала за любовта все пак се плаща,

и върнала се кротка при мъжа си,

кинжала вземам и намятам плаща

да ви уведомя, макар и късно.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 12 fev. 2021

___
* Този опус е по действителна история. Един предиобед у дома се появи моята братовчедка Нина, готината Нина (1942-1980)... и от вратата ми казва: "Вади пишещата машинка да натракаме писъмце до един ръб, на когото жена му ми отне любовника". Нинче, моля, ако ме виждаш от Отвъдното, да ми простиш, но много те харесвах заради неизчерпаемия оптимизъм и дяволитост. Непредвидими сте жените, мила. Бел.м., tisss.