Ars Poetica – ЕЛИЗА

ЕЛИЗА

По-хубава от нея аз не знам*.
Изпращам я от слънце осветена.
Измислих си я. Сътворих я сам –
тъй нежна, но и мъничко смутена.

Къде отива? Кой я чака там
във пролетно разцъфналата нива...
Събуждам се – един глупак голям,
усетил как животът си отива.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 28 noe. 2007 – edited 2 uni 2017

______

* http://akropol.bg/mit-pigmalion-galateya/#

Ars Poetica – ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА

В чест на Робърт Бърнс (1759-1796)

ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА

На таз, която ми постла легло
и утеши ме с ласки в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да се видя рицар аз.

С коси обвивайки ме, Боже мой,
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
направи да се видя рицар аз.

Превземах тез очи, гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-щастлив не съм бил аз.

Щом в утрото на път поех
към нови авантюри, с дързък глас
във вечна вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.

Как лъгах ги! О, как щурях
без миг покой и в зной, и в мраз,
но с нея само, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 1 oct. 2009 – edited 2 uni 2017

Ars Poetica – ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ, ЛЮБИМИ…

ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ, ЛЮБИМИ…

 – Ти ще дойдеш ли, любими, да ме видиш тази нощ?
– Да те видя... Но кажи ми, още ли ме смяташ лош!

Още ли тъй, на провала, всичките жени кълнеш,
че ме ужким пожелали? – Слушай, няма ли да спреш!

– Спирам, ала тъкмо време днес да обещаеш тук,
че не ще фучиш и хленчиш, сякаш че съм ти съпруг.

– Ще съм кротка, незлоблива, друга ще ме видиш ти.
Знаеш ли как ми отива блузката на тез гърди!

И коланчето червено, дето ми го подари?
Ах, любими, всичко в мене знай, че ти принадлежи.

– Да, бе! Лесно обещаваш, ала дойда ли у вас,
сякаш в миг се изпарява цялата ти щура страст.

Пак ще се стълпят край тебе трите ти добри сестри
и ще чувствам, жив погребан, как сърцето ми гори.

– Няма ги сестрите вече, отлетяха от дома...
Ще си бъбрим с теб, човече. Тежко е сама!

Ще те галя, мил умнико, цяла нощ до сутринта...
– Мамчето пак ще занича, скрито зад оназ врата,

и баща ти ще се кашля... Туй па как ще се изтрай!
– Идвай! Стига се окайва, че и друг мъж ме желай.

Размотават се по двора тук сватовници едни,
водят ми един – покорен, необръгнал на жени,

мига на парцали, нежен, благ като мома...
Но не дойдеш ли, с младежа ще се задомя.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, sept. 2009 – edited 2 uni 2017