Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 2 юни 2017 г.

Ars Poetica – ЕЛИЗА


ЕЛИЗА

По-хубава от нея аз не знам*.
Изпращам я от слънце осветена.
Измислих си я. Сътворих я сам
тъй нежна, но и мъничко смутена.

Къде отива? Кой я чака там
във пролетно разцъфналата нива...
Събуждам се – един глупак голям,
усетил как животът си отива.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 28 noe. 2007 – edited 2 uni 2017
______

Ars Poetica – ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА

В чест на Робърт Бърнс (1759-1796)

ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА


На таз, която ми постла легло
и утеши ме с ласки в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да се видя рицар аз.

С коси обвивайки ме, Боже мой,
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой
,
направи да се видя рицар аз.

Превземах тез очи, гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-щастлив не съм бил аз.

Щом в утрото на път поех
към нови авантюри, с дързък глас
във вечна вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.

Как лъгах ги! О, как щурях
без миг покой и в зной, и в мраз,
но с нея само, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 1 oct. 2009 – edited 2 uni 2017

Ars Poetica – ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ, ЛЮБИМИ…


ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ, ЛЮБИМИ…


 
Ти ще дойдеш ли, любими, да ме видиш тази нощ?
Да те видя... Но кажи ми, още ли ме смяташ лош!

Още ли тъй, на провала, всичките жени кълнеш,
че ме ужким пожелали?
Слушай, няма ли да спреш!

Спирам, ала тъкмо време днес да обещаеш тук,
че не ще фучиш и хленчиш, сякаш че съм ти съпруг.


Ще съм кротка, незлоблива, друга ще ме видиш ти.
Знаеш ли как ми отива блузката на тез гърди!

И коланчето червено, дето ми го подари?
Ах, любими, всичко в мене знай, че ти принадлежи.


Да, бе! Лесно обещаваш, ала дойда ли у вас,
сякаш в миг се изпарява цялата ти щура страст.

Пак ще се стълпят край тебе трите ти добри сестри
и ще чувствам, жив погребан, как сърцето ми гори.


Няма ги сестрите вече, отлетяха от дома...
Ще си бъбрим с теб, човече. Тежко е сама!

Ще те галя, мил умнико, цяла нощ до сутринта...

Мамчето пак ще занича, скрито зад оназ врата,

и баща ти ще се кашля... Туй па как ще се изтрай!

Идвай! Стига се окайва, че и друг мъж ме желай.

Размотават се по двора тук сватовници едни,
водят ми един – покорен, необръгнал на жени,

мига
на парцали, нежен, благ като мома...
Но не дойдеш ли, с младежа ще се задомя.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, sept. 2009 – edited 2 uni 2017