ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (889.)
Едно ще ви кажа, аверчета, дето пращите от мерак и сила за победи и слава в нашия мизерен животец: Лесно е да съдиш, мъчно е да разбереш що тъй, а не инак постъпил човекът. В това е тънкостта. – Аноним (1947)
27 dec. 1999
27 dec. 1999
СЪДБА ЧОВЕШКА
Бе як и страстен като животно. Преди да си срещал подобни типове в живота, никога не би предположил, че съществуват. Към петдесегодишен. Къса сребристо-лъскава… не коса, а глиганска четина. Очичките, скрити под нависналите вежди като в катерича хралупа. Среден на ръст, ама с издължен труп, кривокрак: единият му крак по-къс, та другия крак замята настрани. Ръцете му – Боже, опази! На канадска борба само един циганин от старозагорския затвор можеше да му се опре. Левак. Дясната му не бе тъй силна, ама с левачката съм го виждал пудовка да подмята както котка мята клъбце от памучна прежда. Веднъж го пратиха да копа в зеленчуковата бахча, пък той да вземе да натроши саповете, че пръстта била спечена.
Отде му идеше таз сила, дявол го знай, щот нагъваше и той от същата храна. Пък на нас не ни личеше. Викахме му Японския булдозер. Кога правехме пътя за Шишманци, докарали беха такваз една машинка, има-няма, колкото двуетажна къща – с шип пред муцуната, къс и закривен нагоре, от рапидова стомана. С тоз шип бая канари обръща. Японска техника, нашенския бензин го гълта кат ламя: сигур й се е виждал като нашта мила кухня, дето само постно нагъваме.
Май се отплеснах, ама ще извиняваш, в тия ни заведения с таквизи чешити се среща човек, че колкото и да си чапрашък, от един момент насетне почваш да гледаш малко по-притеснен към света. Само който не е бил, само той не знай! Та...
На дваесе и кусур лазарника бил, кога го осъдили първо на смърт. За изнасилване. Четиринаесегодишно момиченце. Завлякъл го дълбоко в гората, и както мечките: ам-ам... имаше момиченце, няма момиченце. Какво там го правил, пречупва му гръбнака. Хвърля го в пещера и затуля дупката с камъни. Година и нещо баш по туй го открили: таквиз канари кой друг могъл би да дотъркаля!
Как отървава куршума не мога ти каза, пък требе и да е наистина малко куку; по таз изпитана рецепта ще да е отървал бесилото или куршума. Осъждат го на дваесе и пет годинки, максимума. От тях дванаесет лежи, та дотолкоз се бе сраснал с дранголника, все едно е в цивилизацията. Наближи ли пролет обаче, очичките му почват да шарят, сумти, мърда едното рамо. Тъй прави, кога мисли.
И се дигне, та пак драсне от пандиза. И де ще иде, освен при жена и при майка си на село. Харно, ма дъртата се споминала, а другите наследници катурват съборетината, напъдили и жена му с дъщерята. А щерка му таман изпълва шестнаесе; ама па сакато, парализирано ай тъй, от кръста надоле. И жена му с щерката му, оладжак, остават под открито небе. Жената – кръгъл сирак, и такъв мъж кат й се случил – идилия!
Отде му идеше таз сила, дявол го знай, щот нагъваше и той от същата храна. Пък на нас не ни личеше. Викахме му Японския булдозер. Кога правехме пътя за Шишманци, докарали беха такваз една машинка, има-няма, колкото двуетажна къща – с шип пред муцуната, къс и закривен нагоре, от рапидова стомана. С тоз шип бая канари обръща. Японска техника, нашенския бензин го гълта кат ламя: сигур й се е виждал като нашта мила кухня, дето само постно нагъваме.
Май се отплеснах, ама ще извиняваш, в тия ни заведения с таквизи чешити се среща човек, че колкото и да си чапрашък, от един момент насетне почваш да гледаш малко по-притеснен към света. Само който не е бил, само той не знай! Та...
На дваесе и кусур лазарника бил, кога го осъдили първо на смърт. За изнасилване. Четиринаесегодишно момиченце. Завлякъл го дълбоко в гората, и както мечките: ам-ам... имаше момиченце, няма момиченце. Какво там го правил, пречупва му гръбнака. Хвърля го в пещера и затуля дупката с камъни. Година и нещо баш по туй го открили: таквиз канари кой друг могъл би да дотъркаля!
Как отървава куршума не мога ти каза, пък требе и да е наистина малко куку; по таз изпитана рецепта ще да е отървал бесилото или куршума. Осъждат го на дваесе и пет годинки, максимума. От тях дванаесет лежи, та дотолкоз се бе сраснал с дранголника, все едно е в цивилизацията. Наближи ли пролет обаче, очичките му почват да шарят, сумти, мърда едното рамо. Тъй прави, кога мисли.
И се дигне, та пак драсне от пандиза. И де ще иде, освен при жена и при майка си на село. Харно, ма дъртата се споминала, а другите наследници катурват съборетината, напъдили и жена му с дъщерята. А щерка му таман изпълва шестнаесе; ама па сакато, парализирано ай тъй, от кръста надоле. И жена му с щерката му, оладжак, остават под открито небе. Жената – кръгъл сирак, и такъв мъж кат й се случил – идилия!
А че туй сме ний! Нали мъжът й се прочул кат душманин, избикалят ги тез двечки – майка и щерка, като да са прокажени. Кво е виновна женичката, нали! Ами дъщерята?! Ама на! Като се рекло веднъж...
Намира ги, значи, Булдозера дип насред къра извън селото, зад циганската махала: на голата пръст от рогозки и слама колибка си стимарили, чак манговците ги окайват. Ма смеят ли да помогнат? Страшно е, кога народът те намрази! Страшно е, ти казвам!
И се запретнал вместо колиба дом да гради... Денем се крие – землянка си изровил, под земята маскирана, с комин дваесе метра настрани, нощем камъни сбира, пренася, на купчини ги реди. Пясък от дерето с чували мъкне. Цимент, вар къде пазарил, как ги довлякъл, той си знай. За два месеца и нещо къщица вдига до покрив. Вместо дялани греди за ребра под керемидите, от клисурата на три километра извън селото мешови дърве пренесъл. И всичко – с две голи ръце, на гръб.
По същото туй време от управлението на МеВеРе де ли го не дирят! Наште колко ги разкарваха до Хасково обяснения да пишат! Говорим си нощя: тоз път няма да му се размине, може да си спомнят за първата присъда. Щото началниците яко разлютени беха. И как да се не лютят, като бръмчаха дузина ченгета из окръга ни да го дирят, за мезе стана властта!
Та тъй и аз намазах. Пуснаха ме в отпуска уж... да го диря, че земляци бехме почти, селата ни – едно връз друго. Върви, вика ми Караниколчов, да проучиш. Хем умната, ей!... Да се не издадеш, че е хитър като язовец, може и ятаци да си има.
Кви ятаци, бе-е! Седем-осем пъти да е бегал за тез дванаесе години: по за седмица-две, пък и, нали ти казвам! – те жена му, детето му не щат да видят, та за неговия хал ли да ги е еня хората, дерт да му берат?
И спипаха го накрай. Издаде го манго един, неговата мама кюмюрджийска продажна, е-ех! Сгепцаха го и окован го водят, а подир два месеца пак духна. Казват, следите му право към оназ пещера с четиринаесегодишното водели... И туто финито, где ли рови сега под земята Булдозера? Чак не мога да повервам: такъв чешит да се затрий.
Ей я къщата му там, зад циганския катун. Стои си непокътната, непокрита четвърта година вече. Жената и щерката – онуй сакатото, и те се запилели на майната си, никви ги нема. Съдба човешка. Пък ми й мъчно за него, макар че не бива да ми е жал. А?! Ти що ще речеш?
* * *
Из Стария завет: Левит
Глава 24
Господ говори още на Моисея, казвайки:
(...)
17 Който убие някой човек, непременно да се умъртви.
18 А който убие животно, да го плати. Живот за живот.
19 И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:
20 строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.
21 Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.
22 Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.
23 И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.*
18 А който убие животно, да го плати. Живот за живот.
19 И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:
20 строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.
21 Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.
22 Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.
23 И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.*
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 12 fev. 2022
Илюстрации:
- Българско девойче нашенче.
- Пророка Мохамед (571-632)**
___
* https://www.wordproject.org/bibles/bg/03/24.htm
** http://www.teenproblem.net/a/159-istoria/28579-kakvo-ne-znaem-za-mohamed/
Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)