ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1339.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1339.)

  Лицемерието неизменно си пада по гръмките кухи фрази и тържествени проклятия. Инак човешките пристрастия и вълнения са ясни, разбираеми, защото са простички и естествени. Цялата мъдрост на света се свежда до това: Обичай, ей това е! – Аноним (1947)

  10 uli 2000

КАМЕННИЯТ ВОЙНИК

Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни Руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите, щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната Руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан*,
този развейпрах Альоша бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
с тръпнещата своя чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше сам на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата, оттогаз и навеки...

Моя корава простичка войнишка съдба,
какво знаем ние за световните въпроси,
за политкомисари и разни партайгеносета,
планиращи поредната Световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше като истински мъж.

И разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха възторжени някакви хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

Защо ти беше да идваш тук?
По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори сред нацисткия Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран, 
въздиган като светец

и накрая охулен гранитен мъртвец!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 uli 2023

Илюстрации:

- Евгений Тодоров, шеф на обществена телевизия**.

-1938 г., редник Борис Ангелов - Дявола, дядо ми***.

___

* Гласът, който вбесявал Хитлер, вж. https://impressio.dir.bg/ikoni/glasat-koyto-vbesyaval-hitler

Юрий Левитан (1914-1983) 

** Пловдивската обществена телевизия превърна във флагман на обслужващия екип към сегашната власт, като средство за всяване на ненавист към всичко руско сред българите. 

*** Някогашният ми първи помощник при създаването на едно от най-първите след Десети ноември у нас опозиционни издания – политическия вестник "Демократическо знаме" (19 май 1990-26 февруари 1991 г.) Спас Гърневски (1953) преди години обяви предизборната си кампания за кмет на Пловдив с "великолепната идея" Паметникът от сиенит на руския редник да бъде разрушен или префасониран, за да не ни напомня за издъхналите в Пловдив от раните си, от болест или по друга някоя важна причина (трима разстреляни) войничета на Съветската армия, чиито надгробни войнишки плочи са покрай официалния вход на старото общинско гробище в Пловдив. 

Паметникът да стане реклама на Кока-кола (?!)

Текста смятах да посветя на кандидата за кмет Спас Гърневски от СДС, по-късно оратор на ГЕРБ в Народното събрание, когато размислих обаче, отказах се. Остана си текстът реплика относно опитите да бъде разрушен по талибански знак не на войнственост, колкото памет за пожертвания млад живот на хилядите мъже и жени, изпратени на война, за да воюват срещу нацистката напаст. Като син и внук на редници фронтоваци от Българската армия в Първата и Втората световна война, пряко участвали в сражения с вражи пълчища, няма как агитката на напористите мекерета на всяка власт в моя роден Пловдив и в България лично да не ме засяга. Вж. http://mirogled.com/bg/news-view/shok-sint-na-spas-grnievski-ie-na-ploshchada-zovie-gho-tatko-napusni-gierb Бел.м., tisss.