ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (346.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (346.) 

  Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  06.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (3)

  Имам странното усещане, че тази книга (Корана в българския превод) се страхува от мен. Прочел съм първите й 17-18 страници и това усещане не ме напуска: зверче, все едно къртица, извадена на дневна светлина, въпреки че не се броя за повече от най- обикновен безпристрастен читател. А може би уравновесеното проникване в тъканта й я плаши? Първите ми впечатления от четенето: озлобление, заплахи, говорене от позицията на грандоман без особена интелектуална енергия. Защо ли да не си запиша поне част от по-гръмките реплики срещу евреите! Първо, срещу евреите, после срещу останалите извън исляма човеци. По стил Корана ми напомня стила на Стария завет.

  1. "От вярата на Ибрахим (мюсюлманския Авраам) се отвръща само онзи, който сам е затънал в безчестие": сура 2, ст.130. Съответства на комунистите, които се смятаха за единствено праведни и пр., само защото се кълнат в Карл Маркс и Вл. Илич Ленин.

  2. "Правдата и истината са това, което идва от твоя Господар Аллах. Никога не бъди един от тези, които се съмняват в това": сура 2, ст.147. И защо? Аллах от логическото размишление ли губи, та забранява и такъв начин на познание!

 3. "Вярващи, позволено ви е да отдадете възмездие за убитите. Нека за свободния – свободен, за роба – роб, и за жената – жена убита бъде": сура 2, ст.178 – но не целият текст. Следващият ст.179 допълва: "Ей вие, люде разумни, в закона за възмездието е животът за вас. Почитате ли този закон, от злини избавени ще бъдете вие". Логиката: живей за отмъщение, и от злини ще си избавен. Но кой си ти, като решаваш, че Аллах говори и върши именно чрез теб? Не разсъждава ли тъй именно фанатикът: убеден, че Бог се е вселил в него не за да обича живота, а за да стори акта на възмездието?

  Ситият духом е весел. Левски, според писмото на Христо Ботйов, бил весел, пеел и не унивал дори в кризисни моменти. Страшно е, когато такъв човек го налегне печал.

  4. Странно противоречие има в ст.190 от сура 2: "Воювайте по Пътя на Аллах с тези, които са ви обявили война, но не започвайте вие, че Аллах не обича войнолюбците", която противостои на ст.191: "Убивайте ги там, където сте ги заловили, прогонвайте ги от местата, откъдето и те са ви прогонили. Сеенето на раздор е много по-лошо от това да убиеш човек". И през едно изречение: "Ако там (в оспорвани територии най-вероятно) тръгнат те срещу вас, то незабавно ги убийте! Това е то наказанието за неверниците". Кого обслужват тези завети, тези внушения? Всеки случай по-лесно ми е да приема, че не са предназначени да послужат на Живота, а да служат на Смъртта.

  5. Сура 2, ст.218: "и тези, които водиха Джихад* в името на Аллах, именно те трябва да се надяват на милосърдието на Аллах". Сура 2, ст.258 приключва чрез рефрена "А наверниците са нечестиви". Понятието "чест" е любима тема за манипулаторите от всички епохи. "Нечестиви" ще рече: нямат чест, лишени от чест, следователно – вие, праведните (йезуити, католици, протестанти, комунисти, фашисти, нацисти, масони, мюсюлмани), имате длъжност да накажете обявения за неверник, да го убиете или да го употребите, като почетени от бога истински господари на чуждия живот и съдба. 

  Ако дотук изобщо нещо съм разбрал, очевидно Корана е по-откровена манипулация на съзнанието от Стария завет, по тон ми звучи като версия на Стария завет. Старият завет обаче стои – според мен, по-величествено поетично, докато Корана е конкретен в посланията си, представя ми се като указание преди всичко друго за ориентираното към материални придобивки и разчистване на сметки с врагове-неверници съзнание.

  "Принуда във вярата не може да има, защото..." и пр. (сура 2, ст.256). С това как да не се съглася? Това – да! Решително смятам, че принуда във вярата не може да има.

  Начало на ст.286 от същата сура 2: "Аллах не възлага на човек повече от това, което може да понесе". И през няколко изречения по-нататък: "Господарю наш, не възлагай върху плещите ни бреме, каквото си възлагал върху тези преди нас. Господарю наш, не ни карай да носим това, което нямаме сили да носим, прости греховете ни, бъди милостив към нас и ни пощади, защото..." и пр. Дотук – един пасаж, в който откривам човечност. Напомня ми стихотворението на великолепния Франсоа Вийон "Балада за обесените", известно под надслова "Епитафия на Вийон във формата на балада"; та ето, впрочем, част от тази балада (1431-1463) от епохата на късното Средновековие:

    О хора, що след нас сте се родили,
    не ни упреквайте със думи зли -
    ако добро към нас сте проявили,
    над вас самите Бог ще се смили...**

  И т.н. Просто звученето е в същата гама.

  07.06.2003.

  Изнасям си вещите (кафе, цигари, книги) на балкончето, и вече чувам, камбанката на черквицата "Св. Илия" звънливо и бистричко струи в пролетното утро на най-големия тракийски полис. Пълно е с пилци наоколо: и всичко хвъркато скача между листата и клоните, цвърчи, джиджика, извива гласче. Толкова радост и спокойствие! Китайската ми роза е обърнала любопитно цветчетата си към мен, като хлапенце занича сякаш с очета да разчете какво пиша, какво ли пък толкова важно за света наоколо записвам.

  Вчерашният петък ми бе ден за разплитане на възли. Разнасях кутията с процесора назад-напред из Пловдив; и в крайна сметка, си оправих компютъра и той пак е готов вярно да ми служи. Срещах се с разни хора – добри и не толкова добри, като капитан прокарах корабчето си покрай скали и подводни рифове, и ето ме сега в открито море с Корана пред себе си, при това с ясното съзнание, че това не е някоя случайна книга, а Велика свещена книга, вдъхновяваща над милиард и половина човеци с духовните си послания, с внушения и препоръки как да живеят или какво да ценят в своя живот.

  Да видя какво послание ще изведа за себе си и аз, синът на дърводелеца Кирил от Харманли, съхранено между кориците на тази Велика книга. Вчера доста се порових из училищната библиотека; интересувам се от автора на този текст – Мохамед, роден на 20 април*** 571 година в град Мека, син на баща си Абдуллах и на майка си Амине. До четирийсетата си година бил беден и неизвестен най-обикновен простосмъртен, а сетне получил прозрение свише и... животът му твърде рязко се въззема нагоре към висините на духовното и материалното благополучие, и все пак умира в своята 63-та година. Текстовете диктувал на писари; твърдял, че са сънувани неща и минават като цветна лента пред очите му. Записвал ги не той, Мохамед, а други човеци, понеже сам не знаел да чете и пише. Твърдял, че посланията му били препредавани от архангел Джебраил (Гавраил за християните), а пък някои – пряко от самия Аллах (Бог-отец за християните). Питам се: какви отпечатъци от личността на този четирийсетгодишен обичаен стил на живот носи това Писание. Звучи ми прекрасно фактът, че Богът се е обърнал да говори не на някой знатен велможа, а на обикновен простосмъртен, за да стане този човек най-успешна личност за всички времена (за които имаме сведения), както твърдят авторите на Британската класация за великите личности на планетата.

  Британците, мисля, са пристрастни към материалното благополучие, дали затова са го поставили на първо място като духовен и светски водач, като завоевател, политик и държавник? А мен образът на Сократ, например, друго ми говори. Допитам ли се до представата си за Сократ, други мисли ми идват на ум, които нямат общо с Мохамед.

  Сура 3, ст.28: "Нека вярващите да не изоставят другите вярващи и да не си вземат за приятели неверниците. Този пък, който стори това, да не се надява на Аллах..." За Иисус Корана твърди в сура 4, ст.59: "Иса (Иисус) пред Аллах е това, което пред Него е и Адем (библейският Адам). Него Аллах го сътвори от пръст". От същата сура ст. 67: "Ибрахим (Авраам) не бе ни евреин, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин".

  Със зараждането си Ислямът тръгва по линията не тотално да оспорва библейската легенда, а я пренарежда като основа за възкресяване на версия според Стария завет. Бог е единствен, той е монарх; за никакво Триединство: Бог-отец, Бог-син и Бог-дух и дума не може да става. Според мен, казвам! Според мен, понеже колкото и да съм все пак професионален читател и тълкувател на текстове в разстояние на над четирийсет години****, не настоявам, че мнението ми е по-меродавно, по-вярно отколкото мнение на всеки друг читател и тълкувател на Свещения Коран, налице – според мен, е силно преработена версия на библейската легенда за бог и света: да изтъкне мюсюлманина като единствения праведен вярващ, отдаден до смърт на върховния свой Повелител.

  Предвид исторически обстоятелства, тази най-велика Книга за милиард и половина мюсюлмани по света – страховито множество праведници, както и да го погледнеш! – се явява идеологически инструмент в чист най-духовен вид, обслужващо единствено мюсюлманина; ако не си мюсюлманин, не се отнася до теб, оттам иде категоричното твърдение, че Авраам и Иисус не били евреи, ни християни – въпреки че логически Авраам, родоначалник на Иисус, няма как да е християнин. Дочувам гръмогласието в претенциите на унижения, беден и неизвестен Мохамед от дни, когато е сътворяван документ за общението му с Бога-отец, според горещите му уверения на неграмотен човек, един настрадал се обикновен арабин, получил неочаквано Озарението свише.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 25 noe. 2020

___
* Война за избиване на неверниците, т.е. на всички, които не са мюсюлмани.
** Превод: Пенчо Симов. В бележка към творбата е приложен следният текст: Предполага се, че е писана непосредствено след като авторът бил осъден на обесване.
*** Пророкът Мухаммед е роден на 20 април, по­неделник, през 571 г. в Мека, в семейс­твото на Абдуллах и Амине. При раждането му помагали Ши-фа хатун, Фатима хатун и Умм Еймен. Според думите им, когато се ражда, стаята била озарена от светлина. Пратеникът на Аллах е споменат в молитви на пророка Ибрахим, за него съобщил Иса, явил се и в съня на майка си Амине. Кратка история за живота на пророка Мухаммед, вж. https://www.vaprosiislam.com/icerik/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%BC%D0%B5%D0%B4-%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D1%81-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8. На 20 април 1889 г. се ражда Адолф Хитлер. Наполеон е роден в деня на християнския празник Голямата Богородица,15 август, ако съвпаденията на дати носят някакъв смисъл. Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (345.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (345.) 

  Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  02.06.2003. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (2)

  На балкончето съм с книгата за Ванга и с Корана, изд. на бълг. език от 1993 г.

  С.94: ...А Ванга отсече: "Не, не е болна, тя е много лоша! Иска всичко на този свят да бъде само за нея и децата й..., но желанието й за коли, апартаменти, вили е безмерно и алчността й ще я изяде. Това й е болестта, за която не зная лек!"

  За предопределеното. Питат понякога Ванга (с.28): Ако на дадено лице предскажеш смърт или нещо друго фатално, може ли човекът да го предотврати? А може ли Ванга да го предотвратява? "Не – категорично отговаря тя. – И никой не може. Животът на човека е строго определен и никой не може да го променя."

  За човечността и самолюбието. "Идва интелигентна силно издокарана жена, научен работник – с титли и звания. А аз й викам (с.24): "Каква полза от твоите науки, като не можеш и една чорба да свариш. Как ще вървиш към голямото, като не знаеш малкото. Нали и ти си жена и имаш неотменими задължения."

  За съвестта. "Никой от нищо не може да се скрие! И не мислете, че сте свободни да правите каквото ви хрумне, не може, никой не е свободен" (с.20). Ванга казва, че над нас има едно Голямо око, което следи всички наши деяния.

  За Христос. (С.16) Вярва, че има бог. Но на въпрос през 1983 г. виждала ли е Иисус, отговорила: "Да, но той няма фигура. Това е огромно огнено кълбо, в което не можеш да погледнеш от светлина. Само светлина. Друго не се вижда. Ако някой ти каже, че е видял бог, да знаеш, че не е вярно".

  За т.нар. извънземен разум. (С.15) Имала ли е чувството, че ясновидската й дарба е програмирана от по-висши сили? – "Да". А този по-висш разум откъде произлиза? – "От Космоса". Може ли човешката цивилизация да се възприеме като детска възраст на разума? – "Да".

  (С.115) "Тези същества или пришълци... са много строги. Когато говорят, гласовете им кънтят като ехо... Те ни контролират". И пак по-нататък в разговора й с тези двама пришълци, единият, според Ванга, казва.: "Не се страхувай, не виждаш ли, че те (т.е. ние, човеците) са слепи".

  (С.118) "Защо се учудвате? Та те вече ходят между нас".

  На 5/6 май през нощта срещу Гергьовден изпратените от Ванга хора – специалисти и археолози, стават свидетели на особен феномен.

  (С.124) "Скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се отрои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни... Фигурите ги виждахме толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувство как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас... Отляво на скалата, на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро бе старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка бе отпусната по тялото, в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет – нещо като топка, кръгло, но не е топка; по-скоро някакъв непознат уред. И на по-заден план, но по-горе и по-вдясно, стоеше втората фигура. Не знам защо, на мен ми заприлича на фараон. Това бе млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг спуснати надолу крака и ръце, положени върху облегалките на стола (иска да каже: върху подлакътниците на стола). На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни стърчаха над ушите му издатъци като антени... След това скалата угасна, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина".*

  04.06.2003.

  По повод романа "Джой и Джоан" от някоя си Джой Лори, изд. 1992 г. на български. Твърде претенциозен, твърде личи желанието на Лори романът й да бъде приеман като артистично и перверзно преживяване на духа. Налице са всички повърхностни знаци, напомнящи за култура, и в това му е всъщност слабостта: не мога да приема насилена показност за чиста монета, но романът – защото като литература това си е вид булеварден поп-арт, ми предлага интересна тема за размишление: какво именно отличава любовта от секса, до каква степен в сексуалните си фантазии човекът все пак успява да съхрани божествената си аура. Подобен тип авторки (а не стойностни жени-автори) високо развяват своята дивна женственост, напомнят ми фигурата на новопосветен в религиозните тайнства, който – без да е проумял духовната основа на вярата и любовта, фанатично се тресе от религиозен екстаз.

  Творецът, истинският автор е непременно зареден със здравословна самоирония и скептицизъм, и със спокойствие. Впрочем, ето сериозните ми възражения от прочита до с.45 вкл., от общо 173-те страници на романа-кич, според мен...

  1. Има ли перверзия**, това е бягство от естественото. Перверзното е хищничество, похищение над духовното ни начало. Приемам, че човекът в къси отрязъци от време може и да бъде прелъстен от перверзното; само не бива да остава в неговата сфера, а да побърза да се завърне при нормалността. В ограничени (колко обаче!) дози тази отрова намирам за тонизираща усета ни към естественото. Който не е грешил, как ще знае какво е грях?

  2. Проява на лош вкус е да ровим в животинската подсъзнателност като възхитени воайори; за такива тънки неща трезвото говорене е – за да определим любовта що е.

  3. Многото знаци на аристократизъм често идат да замаскират пошлостта. Истински аристократичното загатва, докосва, пестеливо е, кара ни да го следваме любопитно, а не ни навира в очи лъскавите си дрънкулки и предизвикателно не наддава писъци, не крещи, не си скубе косите като дърта проститутка да привлича вниманието на света.

  06.06.2003.

  Следващият петък е 13-и или "черен петък", единственият черен петък тази година.

  Да дегустирам Корана като една от великите книги с послания от далечното минало ми беше задачка още след прочита на Библията. Библията си купих от книжарничката в двора на Бачковския манастир, когато бях 45-46-годишен. Четири години пролежа в библиотеката ми, докато да се настроя да я чета чак през лятото, преди деня на моята петдесетгодишнина (7 август 1977 г.). Старият завет ме разочарова яко с грубостта и с острата си назидателност и призивите за злодейства уж в името на Бога-отец; Новият завет (евангелието) ми допадна със строгото си човеколюбие. Така открих величието в уязвимостта на Иисус, особено когато Иисус се позовава на Бога-отец, заплашвайки човеците. И така Иисус отведнъж ми се стори великолепен именно със слабостта си.

  От седмица на нощното ми шкафче е Коранът, който измолих за прочит от Емил***. Към желанието ме подтикна епизод от книгата "Ванга" на племенницата й Красимира Стоянова, където е цитиран разказът на ливанския журналист Абдел Амир Абдала**** за срещата му с Петричката врачка през 1981 г. Ванга му казала, според твърдението му: "Ти си мюсюлманин, спазваш празниците на мюсюлманския календар. Вие имате голям свещен текст, Корана. Трябва да го прочетеш целия, и по-подробно глави ІХ, Х, ХІ и ХІІ". Казано било на 2 дек. 1981 г. в 8,45 часа. Та оттам и любопитството ми: какво толкова важно за някакъв си арабин от Ливан съдържат четирите споменати сури от Корана, отключи стария ми рефлекс, едва ли не позабравената тема: мюсюлманската версия и стилът на мислене у т.нар. правоверни поклонници на исляма.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 24 noe. 2020

___
* По записки на Красимира Стоянова от 1979 г.
** Фр. perversite: извратеност, развала, порочност...; англ. perverseness: 1. опърничавост, своенравност, вироглавство 2. извратеност. 3. превратност, погрешност.
*** Емил Калъчев (цит.съч. с.97-100).
**** Вж. цит.съч., с. 97-100. Бел.м., tisss.