Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 24 май 2015 г.

Публицистика - "FREE EUROPE" (1.)

Тодор Живков (1911-1998)
"FREE EUROPE" (1.)


           Продължение от 16.11.1998

     Снощи, неделя, в течение на близо два часа четирима интелигенти, плюс водещата предаването на тема "Чистота на българската реч", показваха как у нас дори езиковеди и литератори бъбрят с грешки книжовния Български e
зик. Току се засичат един друг, току си откриват сами грешките, та ми се видя интересно in live да чуя какъв батак е в устната официална речева практика. Ето образци из снощния мухабет от студиото на радио Свободна Европа*.

Сградите на Радио Free Europe през 50-те години

            
Дами и господа вм. родното "госпожи и господа",

     
четеме, пишеме, твърдиме вм. "четем, пишем, твърдим",

     русизмите 
считам и примерно вм. "смятам" и "например",

     претенциозното 
по отношение на вм. българското "за" в случаи от типа "изказвам се за...",

     русизма 
нелицеприятно (в смисъл "неприятно"), когато всъщност руската дума на чист български означава "безпристрастно", заетата от руска словна конструкция във връзка с... вм. "за".

     Вместо "бъбрим за Пешо", според нафукания им
терк тия спецове биха рекли бъбрим относно Пешо. Предполагам, български предлог "за" им се види твърде обикновен пред русизмите относно…  или във връзка с... Учени хора от госпожа министърката до попадията и клисарят говорят, мислят, вършат все по отношение на... Може би тъй им звучи „ентелегентно.

     Служат си с неправилните словесни конструкции господин председател  (обръщение) вм. "господин председателю", или Вие сте чел/а вм. книжовното "Вие сте чели" (учтива форма за ед. число). Правилно е, например: Вие уж много сте чели и сте се извисили със самочувствието си, господин интелигенте, и все пак не сте разбрали простичката истина, че неуважението към България може да личи и по това как говорите книжовния Български език.

     Тия приятни хора, барабар с водещата Стефка Маймарева някак не могат да скрият неуважението си към отсъстващи от разговора опоненти – „другари  комунисти" (т.е., някакви си там от БСП). Същото бе чаровно подчертано и у езиковеда Владко Мурдаров в есето му, четено от някой си Георги Цанков с треперещ от фалшива искреност гласец (чиста проба преиграване). Уж всичко им е наред: громят вражески позиции, та пушек се вдига, разпердушиниха ги, изиграха типичен за дълбокия битов провинциализъм хъз да омаскарят "врага".

     Мила родна картинка! Образи от лъже-елита на днешна България в ролята "борци за демокрация”. Нагледахме се, наслушахме се. По същия мил начин същите праведници громяха преди Десети ноември 1989 капитализма, днес говорят от името на нацията

Иво Инджев - агент Ивайло (1955)** 

     Когато властта бе здраво у комунистите, тия храбри „борци за демокрация” градяха кариера чрез Държавна сигурност; смени си посоката вятърът и ей ги: като олио над водата: ръсят лакърдии срещу врага на демокрацията. И поради что е всичката тая врява, драги вечни наемници! Какво постигате... освен че настройвате срещу промените обръгналия, паметлив, наблюдателен обикновен българин?! Вероятно овчар първи го е изрекъл: "Куче, дето не знае да лае, самичко вкарва вълка в кошарата". Колкото повече слушам как се опияняват от собствения си глас, толкова започвам да се замислям: Защо с такава ярост! Дали съвестта не ги мъчи?

      Почти всеки Божи ден слушам емисиите на "Свободна Европа". Доста смислени предавания съм чул, независимо от нарастващата досада, че повече от коментаторите на „Свободна Европа” дрънкат все на една и съща струна. Ей, че желание да ти набият в ума колко противни са преустроилите се "леви, модерни и прочие червени"! Па що се хабят? То е като да атакуваш кале, дето широко е разтворило порти и през прозорците му висят байраци, шити от алените копринени гащи на вчерашни принцове, графове, барони – отбор Татови благородници.

Георги Коритаров - агент Алберт (1959)***

     Дали новопокръстените с тия нахакани от злост гласове съзнават как от чучелата фабрикуват герои! Де ги комунистите? "Другарките и другарите" първи се преориентираха капиталисти да стават, скупчиха се около новите демократични по название партии и движения, в структурите на властта се скупчиха като мухи на мед, най-ярки демократи в нашата опоскана България. Къде ги търсите, драги! С отлично школуван в бившите партийни школи глас на "стопани" кокошкарите от Татово време по-набожни днес и от папата, и от вселенския патриарх, пак лицемерни – трижди по- лицемерни, ум раздават.

     Следва 
Plovdiv, redact. 24 maj 2015
_______