Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 17 май 2015 г.

Публицистика - ТВОРЧЕСКО САМОЧУВСТВИЕ (І.)

    На Татяна Бояджиева и Венчето Ичевска - с обич!

ТВОРЧЕСКО САМОЧУВСТВИЕ (І.)

       27.10.1998

     
1.

      Снощи през петия учебен час, за да привлека вниманието на осмокласниците към предстоящия урок по български, захванах се да им разправям за някои чисто психологически – и затова невидими - особености: например, за разстоянието, което всеки човек подсъзнателно създава между себе си и своя събеседник, спътник в автобуса, на опашката в магазина, за това, че в лично прилежащото пространство допускаме само най-близки на сърцето си същества... Че жените и момичетата (за разлика от мъжете и момчетата) допускат по-близо до себе си лица от своя пол... и пр., и пр. Моите палета от VІІІ-г ме зяпнаха. Накрая, като си предадох трудния урок за глаголните особености в българския език, идва Антония, шепне и ме гледа в очите: "Господине, ах, господине може ли всеки час така... да ни говорите по мъничко за тия работи, де... за разстоянията между жените и мъжете?"


      Вчера колегата Татяна Бояджиева*, рускиня, а преподава английски, ми показва пето или шесто стихотворение от "Кардиф", което превеждала на руски в нейната кухничка. Идея ми е да видя сборника "Кардиф" в руски превод, та както се изразява в баладичното "Невярната съпруга" Федерико Гарсиа Лорка: "с дълги уговорки стана". Родената в Архангелск етична и нежна Татяна първо се дърпаше, после – като видя, че не настоявам, сама дойде да ми каже: "Ще помисля"; подир седмица ми носи "опит за превод"; прибра си листа, па подир още два или три дни, като ми връчваше почти тържествено други две неща преведени ("Чудо любви" и "Непоправимое"), пожела да й намеря листове, та да продължи, "доколкото й е възможно". И отново се застрахова, казва: "Георгий, поезията е отговорно нещо. Страхувам се дали ще успея" и цитира, струва ми се, Александър Сергеевич какво мислел по въпроса. От своя страна, отговарям нещо, прочетено кой знае къде, може пак от Пушкин да е, но остроумно измислено: че за превода важи, както за жената: ако е вярна – грозновата е, хубава ли е пък, не ще да е вярна.

      Ден подир това представя ми на руски ключовото стихотворение в сборника "Кардиф". То става в присъствие на младия поет, лауреат на Голямата награда за дебютна лирика през 1990 година в Националния конкурс "Южна пролет" Гален Ганев**, също преподавател по английски, женен за рускиня. Младият поет възкликва: "Аха-а, тъй значи! Продължавате да превеждате!" и горката Татяна, доловила упрек в кокетната изненада на колегата, ситно-ситно примигва от смущение, па целомъдрено отвръща, тъй че да я чуят всички в учителската стая: "За друг не бих се наела! Това е много отговорна работа и не зная дали ще успея да се справя".

      Сега, като описвам с усмивка ситуацията, иде ми на ум как подир разгорещен учителски съвет, дето се държах не особено уважително към новата ни шефка, милата Татяна беше ми рекла, че съпругът й българин, и той се държал тъй безкомпромисно и рязко, когато се чувствал прав; в нейните очи това било типична българска национална черта.

      2.

      Искам да съм с моята чаровна Re. край реката, на "нашето си" местенце. Значи походната маса, двата сгъваеми стола, чиста изгладена покривка, две порцеланови чашки димящо ароматно кафе и моя милост с цигара в ръка. Говорим... Какво говорим! Няма значение какво, важното е, че ми е хубаво с Re.  Мисля си... И какво измислих?... Че трябва да си купя термос. Стария го счупих... Нали! Без термос как ще се дотъркаляме край Марица, на десетина километра от Пловдив, и докато разгъна масата, оправя столовете да не се клатят, докато извадя покривката от багажника и не подредя порцелановите чашки... задължително с чинийката отдолу, и докато запаля цигара... Пък греещата Re. ще ми духа огънчето да не мога да запаля, понеже цигарите са вредни... Изобщо, докато се натутаме-набутаме, кафето (при отсъствие на термос!) отдавна ще е изстинало и... ега ти аромата, ега ти и студеното кафе!

      Термос – ето кое притопляло щастието.

      3.

      Едва като се уверят, че не те е еня за тях, едва тогава започват да те ценят. Ама то важи не само за жените, ами и за литературните телета. Колега с докторска степен по филологическите науки*** два месеца вървяла по петите на известния поет, редактор и шеф на местния провинциален клуб на културните дейци г-н Тодор Биков**** само за да благоволи тоя последният да й отпечата част от онова (студия за Йовков), което обещал веднъж в пристъп на велико снизхождение. Същият господин "ме четка" по телефона колко съм готин и прочие... Е, как се получава тоз номер! Ако ми пукаше за него, за мижавото му затънало в славянофилство, попщини и ленинофилство вестниче, вероятно нямаше да съм тъй уважаван.

      Онова, дето ти се набутва в изобилие, кой го цени! Пазарът всъщност не е ли надлъгване между търговец и клиент? Женският свят се изтрепва да харчи за боклуци с престижни имена. Мазах колата си със свинска мас и я лъснах не по-зле, отколкото бих я пастирал с три-четири вида скъпи и прехвалени полир-пасти за автомобилни тенекии. Поетът Ганев ровичка завчера из книгата ми "Кардиф", да ми съобщи кое му харесало и кое иска доработване... Като че има значение това! Добричкият Гален... Търси не там, където трябва. Казвам му: "Като нарежеш нещо живо и цялостно на парчета, това не ти ли мирише на аутопсия?" – а той, внезапно зачервен до уши, усмихва ми се насреща недоумяващ.

      Точно заради пазарните хитрости крия "Кардиф". Значи, както се изразил оня Наполеонов генерал, Камброн ли беше!***** – към англичаните, които го обкръжили – него и оредялата му войска, в далечната 1815-а... Милозливо му предложили кротко да си се предаде. "Лайно! (На френски звучи къде-къде по-звучно: Мerde!) – отвърнал Камброн. – Гвардията загива, но не се предава". За да бъде оценена, трябва да принудя света – ай, как става това! – да я търси книгата ми. Хем като я търси, тя да не му се предлага удобно като долнопробна проститутка.

Калин Терзийски (1970),

      Луксозните любовници не висят по сергиите, не преследват минувачите и шофьорите с предизвикателни сексуални намеци, а се предават внимателно
, много внимателно от ръка на ръка при подходящо обществено осветление / затъмнение. И поради что?... Заради тайнството, необходимо на всяка магия. Бих перифразирал мъжествения генерал с перфидно удоволствие:

      Лайнари! Голямата литература не се предлага като шантонерка по пазарищата. Трябва да се напрегнеш да я потърсиш с тревожно питащо съзнание. Тя е като Любовта: може и да те разочарова отначало, да сметнеш, че е твърде обикновена, твърде простовата, липсват й витиеватите къдрави словосъчетания, придихания и (най-често нищо не значещи) многозначни уж метафори, липсват й финтифлюшките и панделките, по които така си пада беснеещата снобска паплач от нихилисти. Но внимавай! Точно когато решиш, че пак си се излъгал... че някой идиот отново ти е подложил динена кора, вързали са ти тенеке на задника... точно тогава с нещичко незабележимо и толкова обикновено, с нещо делнично, присъщо на нормалния живот уж, тя изведнъж те хваща за гърлото, влиза в сърцето ти и то усеща спазма на Голямата тръпка... Ти политаш, мили мой! Ти вече не си същият. Тя неусетно те е инжектирала с най-сладката отрова – с любов към света, с любопитство и състрадание към човека и всяко живо същество на тая грешна земя, което щъка угрижено под слънцето: а ето, вече си влюбен в тоя странник, изкушава те неговото страдание, мечтите му, как диша, как спи нощем, върти ли се в леглото, какво сънува, какво бълнува трескаво в просъница, от що се гърчи душата му и как се буди бистрият поглед към Божественото у него... Това е. Черупката ти е строшена, щитът – разпилян на късове, сърцето ти кърви, ти си обсебен от Нея, Тя те е направила частица от човечеството, едновременно силен и слаб, и нежен – венеца на Сътворението, оголения нерв на Космоса.

Пиер-Жак Етиен Камброн (1770-1842)

      Знам какво би раздвижило тинята на обществения интерес: ей тия есета в "Арт-клуб"-чето на Биков работят в чест на "Кардиф". "Кой е тоя, бе? – питат се вероятно. – Какво толкова е написал, та есетата му са правени с такова самочувствие!"

      Следва 
______
* Татьяна Бояджиева (195…), https://www.facebook.com/profile.php?id=100001061537953

** Гален Ганев (1963), http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=469

*** Д-р кфн Невена Ичевска (1963), http://www.academy21century.com/team/bel/ichevska.php


Plovdiv, redact. 17 maj 2015