Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 4 ноември 2016 г.

Ars Poetica - ШИПКОВИЯТ ХРАСТ, ПОД КОЙТО СЕ ЦЕЛУВАХМЕ

ШИПКОВИЯТ ХРАСТ,
ПОД КОЙТО 
СЕ ЦЕЛУВАХМЕ


От шипковия храст, със сняг загърнат
сред трепета на утринния мраз,
със сто оченца шипките надзъртат,
от тебе щом целуван бил съм аз.

Макар да е ноември, т
ам ги няма
веселието, любовната ни страст
и може би е малко странно –

пияният май бил съм само аз.

Не знам сега дали ще се нервираш,
но сбогом взел съм си не оттогаз,
че случва се и дълго да умира
с чужда смърт един измежду нас.

Изпърха сипка, сух снежец се сипне…
Оттам отдавна не минавам аз –

небе докато гледат ми очите,
ще помня шипковия храст.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 30  jan. 2010 – edited 4 noe. 2016