Идва преди време съсед – и без да го каня, ми
се изповядва, че се чувствал гузен пред съпругата, задето й изневерява с
вдовицата, която живее с двете си дечица. И му казвам: "Жена ти, разбирам от
приказките ти, те отписала. Вместо да ми хленчиш, запомни от мен: Където Любов царува, всичко друго е срещу Бог". – Аноним (1947)
2 fev. 2013
ОТ ДЪРЗОСТТА СИ ОКРИЛЕН
От дързостта си здраво окрилен, макар и ловко да забавям крачка, не станах по-добър, ни по-смирен, по-ненаситен виждам се, обаче.
На бесовете цял подвластен съм, дори събрал се в бобена шушулка – животът ми се връща като сън от гроба ми към бебешката люлка.
Навярно знаеш – времето тече отзад-напред, щом превалим средата: смущава ни откритието, че усещаме тепърва същината.
От перушинка на врабче по-лек, каквато да е крайната присъда – прощавай, ала просто съм човек и друг едва ли бих могъл да бъда.
Не съм дошъл, за да те утеша, че още уча думите да сричат, но трепне ли заспалата душа, за мен си пак любимото момиче.
Ще се обърна предварително с молба към читателя: нека да не ме обвинява, ако не изложа изчерпателно едно по едно всичките им дела, а ги посъкратя - защото не пиша историческо съчинение, а животопис, и защото не непременно в най-великите дела се разкрива добродетелта или порочна нечия натура. В нещо дребно, в незначителна уж фраза или шегичка човешкият характер често се проявява далече по-ясно, отколкото в кърваво сражение, в сблъсъка между огромни армии и обсади. Както живописците, например, улавят характера по чертите на лицето, по израза на очите, без да обръщат внимание върху останалите части на тялото, така и на мене нека да ми се позволи да наблюдавам по-скоро изявите на душата, та чрез тях да пресъздам живота, какъвто е бил, а подвизите оставя на други автори. – Плутарх*, из "Животопис на Александър Македонски"
7 uli 2004
КНИГАТА (2.)
Печатарят-поет-кмет-общественик и пр. Тодор Чонов от село Рогош ми разправи как бизнесът работи баш по американски, в случая с познат нему бизнесмен – собственик на бензиностанция. Пуснал за продан бензина на доста занижена цена, като разчитал да му нарасне клиентелата, обаче се получил обратният ефект: клиентите престанали да зареждат от бензиностанцията му, понеже решили: щом продава евтино, менте ще да е горивото, шашма, нещо нередно при дизела и при бензина. По тази логика, която и съседът Митко Йовчев, и колеги сред колегите ми учители ми внушаваха, че цената за вложения труд и материали от моя страна надвишава 25 (двайсет и пет) лв. реално за един екземпляр, и пред фиксираната в редакторското каре цифра 9,90 лв. добавих единица, и стана "престижното" 19,90 лв. за екземпляр от книгата ми "Историйките на ученика Ламски".
"Не всеки да може да си я купи! – акъл ми дава Чонов. – Щом книгата ти е добра, и цената трябва да съответства; така ще буди интерес у клиента". Спомних си картина, за която пловдивският живописец Пламен Желязков (1947) – приятел от детските ми години, определил цена 270 щатски долара, и въпреки че галеристката му горещо го увещавала, не смъкнал нито цент. След три месеца опити Пламен да смъкне цената, младо семейство платило за платното му. Настоявали да се видят с художника и при срещата дамата рекла: "Ограничихме си битовите разходи само за да си позволим да купим картината. Сега сме убедени, че щом не склонихте да намалите цената й, значи заслужава вложените пари. Благодарим за щастието да имаме вашата картина!" Баш по американски. Когато мога да ти смъкна кожата, що да не изкяря от мерака ти! Че се и гордее търговецът му с търговец, за когото всичко се свежда до пари, или както се изцепил легендарния чикагски гангстер Ал Капоне: "Което не се купува с пари, купува се с много пари! Всичко си има цена, тъй че не става дума само за някаква си картина.
2 uli 2004
Приключихме работата по книжното тяло. Огледалните отпечатъци за отливките са готови, отпечатани на моя принтер, а паусите** от тях са у Тодор-Чонови. Предстои да се правят плаки от паусите, а това, според Чонов, щяло да стане в Пазарджик, където имало устройство за автоматичното сканиране. "Ще гледам до 20 юли книгата ти да е готова". Надвечер с печатаря се отбихме у Емил*** и побъбрихме в Емиловата светая светих, в мазенцето, където Емил си е устроил кът за писане, от пода до ниския таван замляно с книги. Емил спомена, че и той се навива на свои разноски да си поръча при Чонов сборник разкази. Според печатаря-поет, общественик, зарзаватчия, екс-кмет на Стария град и уважавана личност в Пловдив, за 150 готови екземпляра 45-грамовата вестникарска хартия ще да струва към двеста лева, а ако била финландска офсетова хартия от 70 г/кв.м, както настоявах, цената за такъв тираж на книгата ми била 500 лв. "Моят кяр от книгата ти – муси ми се – е 260 лева. Никакъв кяр не е това, ако искаш да знаеш! В Интернет има таблици за цена на работата, която ти върша. Направи справка да се убедиш каква отстъпка ти правя!" Само за изваждането на плаките в Пазарджик били нужни 100 лв., които естествено ги няма в момента. Дебелината при гръбчето на корицата бяхме се разбрали да е 25 mm; снощи, докато киснем в мазенцето на Емил, печатарят-зарзаватчия отсече: "А бе-е, 20-23 mm ще е"; което – вече проумявам, идва от разликата в грамажа и обема на хартията. Бая по-тънки ще са листовете от онова, което вече уговорих с него.**** Работата излезе афиф: книгата ми ще сивее, няма да е с онзи празничен вид, както въодушевен си бях мечтал. Но какво да се прави, такъв е животът! "Суров е животът, момчета!" – тържествува фатмакът от вица за казармата.
Оставих си журналистическата карта за СБЖ***** при Георги Найденов, плюс 12 лв. за членския внос. Тези дни Денчо Владимиров някой си, като ходел при управата на СБЖ в София, щял да уреди възстановяването на членството ми в СБЖ. И това беше възелче за развързване преди появата на книгата ми за продан. Като ме тупа ухилен по гърба, Найденов (1945) пред Денчо ей така се изрази: "Ще гарантирам за Жоро, че е бил дискриминиран от оная власт, няма проблем да му подновят членството в СБЖ". Думата "дискриминиран", ми направи впечатление, видя ми се представителна, та и пресилена, па се замислих: Наистина ли партайците са ме дискриминирали, що ли да не потърся връзка с г-н проф. Михаил Неделчев (1942) да ме включи в онзи Списък на дисидентите, да ме впише сред Активните борци срещу комунизма и прочие. Все кяр ще има в тази далавера, без майтап!******
Седемнайсет лева са ми дълговете за месеца: 10 лв. заем от съседа Митко Йовчев, 20 лв. – от училищната касиерка изкрънкани, и 40 – от съседката: 73-годишната Стела Данева. Не съм си платил за тока, водата и домашния телефон от миналия месец. Бях у Чонови в селото Рогош, когато Вера, по-голямата от двете ми щерки, ми звънна по джиесемчето: "Тате, обаждам се да ти се похваля. Взех си държавния изпит с "Много добър", но ме е яд, защото според мен заслужавах шестица". Рекох й: Браво, тати! Ей тъй делово си общувам с дъщерите само при изключителен повод за радост; инак, за болести или тревоги си мълчим, крием. Голям ден ми е днес. Приключих работата по текста; оттук-насетне всичко по отпечатването и свезката зависи от г-н зарзаватчията.
4 uli 2004
За цената на "Ламски". И досега не съм убеден двайсет лева не е ли отстъпление от първоначалната ми идея, че това е книга за обеднелия българин. Че кой ли ще я купи при такава цена! Сто и петдесет екземпляра мижав тираж може да означава само две неща: 1) Или авторът-издател финансово не е могъл да си позволи повече (каквато е истината); 2) Или книгата е предназначена изключително за ценители-библиофили, да бих могъл да си позволя този каприз – луксозно цветно издание с гланцирани твърди корици. Боже мой, кои ли ще са в опоскана България библиофилите с пари? Ето кои!
1. Продажните лицемерни депутати в Народното събрание на Република България. 2. Банкери, заможни бизнесмени, политици, реститути, адвокати – тарикати от сой. 3. Интелектуалци, които биха се изкушили да прежалят някоя пара в повече за книга на неизвестен, изпълзял из дълбините посредственост провинциален натрапник. 4. Юпита, млади нахъсани проспериращи българи, като трийсетинагодишния Ангел, син на съседа Митко, чиято месечна заплата в чужда фирма била от 3500 лв. нагоре.
Захванах да обмислям рекламна стратегия. Да речем, страница на Ламски в Internet; достъп до парламентаристите – чрез депутат от партия "Новото време" или НДСВ; да сключа договор за ползване част от билбордовете на Кривицки: реклама по големите пловдивски булеварди, входа и изхода от града; ежегодният панаир на книгата; афиш с лика на моя 11-годишен Ламски и предизвикателен надпис на английски с иронично внушение за разхвалваните по света изсмукани из пръстите чудеса на Хари Потър, по които чудеса луднаха и мои колеги, с текст: "I like Lamsky!", демек: "Вие пощръкляхте по Хари Потър, аз си падам по Ламски!" Иде ми наум как всеки от тези 150 екземпляра на книгата може да носи уникална сигнатура и знак – успея ли да си осъществя бляна за библиофилско издание с над сто и двайсетте весели графики от книгата. Помечтах и за други неща, като да речем, превод на руски, немски, френски, испански, китайски, джигитайски, и непременно на енглиш ланглиш – езика на господарите на света. Дали който отстрани наблюдава, не е по-навътре в нещата, че книгата ми е обречена?!
Реших, че е редно да си изясня: при евентуално допечатване, като осигуря хартия и мастила, колко ще ми струва, при допълнителен тираж 150 екз., екземпляр от книгата. Занимаваше ме и немаловажният въпрос: Кои би могли да са коментатори на книгата! Отлично знам, че има и сега у нас като при соца хергеле литературни корифеи, които за някой лев, и мазния буламач ще обявят за Книга на годината, Книга на столетието.
5 uli 2004
Видях се с колегата Ангел Грънчаров (1959), пихме по бира в кръчмето "Синия кос" покрай разбития път за с. Ягодово, попитах как мога да си отворя страница в Internet, възможно ли е изобщо, какви пари ще ми струва и на кого още ще ми се наложи нещо да плащам. Носех в джоба три листа формат А4 с отпечатъци – макулатура, извадена на печатарската машина в Рогош от книгата, и Грънчаров пожела да му дам записа на дискетата с рисунките за кориците и с текста, който бях приготвил на CorelDRAW 12 с рекламна цел... Всяка седмица, през два-три дни, илюстрация от книгата в Internet би могла да се обновява, да привлича постоянен интерес с откъс от общо 120-те весели епизода на книгата. Мина ми през ума да предложа на моите бедстващи колеги да ми продават книгата срещу 25% комисионна: по пет лева за всеки пласиран екземпляр да оставят за себе си, както процедират днес търговските фирми за козметика... Така ще избягна неудобството да вървя като селски глашатай по улиците на Пловдив или да вися по спирките на градския транспорт сам със себе си и книга, която е може би най-екзотичната част в последните двайсетина години от живота ми.
И куп още смахнати идеи ми се въртяха в ума. Случвало се е да скачам посреднощ, да запиша поредната щура идея как книгата ми да стигне до своя читател. Идеите ми набъбнаха до трийсет и три, когато изведнъж осъзнах, че една успешно реализирана на пазара при Търговците в Храма книга може да те изстреля като автор и бизнесмен високо в Космоса, но е в състояние – и то твърде вероятно за нашите условия тук, да те загроби, да те превърне в мизерен, хленчещ амбулантен нещастник, в събирач на пластмаса от контейнерите за боклук. За няколко подобни трагикомедии чувам, една от които за пловдивския автор на разкази Янко Стефов (1941). Заложил клетият Янко апартамента си срещу заем от банката на някой Левон Хампарцумян, за да си издаде книгата, пък после търсил кому да продаде дома си в пловдивския жк Тракия, докато не го изритали в чест на банката с полиция и съдия-изпълнител от дома му барабар с невястата г-жа Стефова. Някога – нахакани, дръзки филибелийски хлапаци имахме си лаф за будала, ахмак, наивник, акана балък: "Драго ми е, аз съм овчарчето Калитко!"
Пловдив – гнездо на пошлост и култура
Plovdiv, edited on 16 dec. 2023
Илюстрации: - 1985, на лагер с художника Пламен Желязков. - Снимка от филма на чудесния Чарли Чаплин.
**** Седмица по-късно, на 9 юли 2004 г., от Милчо Стайков – служител във фирмата "Полиграфснаб" АД, ще науча, че хартията е на много по-ниска цена от онази, която ми обяви печатарят.
***** От 1977 г. съм в Съюза на българските журналисти, Найденов държеше връзка с управата на СБЖ в София.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)