.jpg)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1483.)
Истинското мъжко приятелство е грубичко побутване, налютява и гори като добре овкусената – за изнежения тумбак отвратителна на вкус, шкембе-чорба с оцет, чесън и едросмлян лют червен пипер. Ала в това е неговата здравина в критични ситуации: съзнаваш – тези ехидничащи присмехулници винаги ще са до теб, яви ли ти се нужда от приятелско рамо. – Аноним (1947)
16 dec. 2007
ЧОРБАТА НА БЕДНИТЕ
Шкембе-чорбата била кофти мода,
съвсем просташка, гадна при това;
но лек е тя – храната на народа
за махмурлук и цепеща глава.
За лев и двайсе* със коматче хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота с поглед смел.
Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
животецът харесва ти съвсем.
Зад потната оплескана витрина
калта лъщи в златисти светлини;
пари сбереш ли и за чаша вино,
принцеси стават леките жени.
Седим посред задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи –
накацали по Нос Добра надежда,
тъй страстно греят нашите очи.
Компанията ни е здрава, мъжка –
съвсем просташка, гадна при това;
но лек е тя – храната на народа
за махмурлук и цепеща глава.
За лев и двайсе* със коматче хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота с поглед смел.
Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
животецът харесва ти съвсем.
Зад потната оплескана витрина
калта лъщи в златисти светлини;
пари сбереш ли и за чаша вино,
принцеси стават леките жени.
Седим посред задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи –
накацали по Нос Добра надежда,
тъй страстно греят нашите очи.
Компанията ни е здрава, мъжка –
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи лъх на пръжки
и киска се готвачът като див,
женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава сам.
Да, знам изисканите ресторанти
за личности възвишени и с вкус,
но тез персони пак са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.
Докато радва ни шкембе-чорбата,
на този свят си струва да си жив –
с мераци и лъжи, и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.
от кухнята се носи лъх на пръжки
и киска се готвачът като див,
женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава сам.
Да, знам изисканите ресторанти
за личности възвишени и с вкус,
но тез персони пак са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.
Докато радва ни шкембе-чорбата,
на този свят си струва да си жив –
с мераци и лъжи, и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.
.jpg)
Пловдив – гнездо на пошлост и култура
Plovdiv, edited on 5 jan. 2024
Илюстрации:
- Кирето и Митака на евтини кебапчета.
- Капитан плаване ставаш в бурни води.
–––
.jpg)
.jpg)
.jpg)
