ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (011.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (011.)

  Истината е грапава, тя боде и пари, пърха като ранено птиче във високата трева, за разлика от Лъжата, която приспива съвестта ни с лъстивите извивки на показното и самодоволното. – Аноним (1947)

 

  15 apr. 1996 

МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО 

Над нотната тетрадка се поти и срича
двойкаджийката на този клас.
Не е красавица, но е момиче,
с фалшив ужасен глас.

Не разбира нищичко от ноти.
Кой Моцарт е и кой Шопен не знае тя.
За Бах не подозира, но в живота й
като симфония
нахълта Любовта.

По улицата под разцъфнали дървета
тя се усеща сто пъти проклета,
реве безпомощна, сълзите й се стичат –
как жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Какво значение за бедната девойка
играе някаква си "музикална" двойка!
За друга двойка в нейната душица тиха
два облака от Свян и Страст се сбиха.
Затрепка плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

И плисна дъжд.
И в уличната локва
отчаяна от таз неправда цопва...
Тъй странна е човешката природа!
Запя грозничето от болка и тревога.

И може би понеже беше кално,
и времето ни антимузикално,
във пеещата му от скръб душица
откривам наранена птица
и питам: всъщност, кой е Моцарт,
Шопен и Бах – и те! – какво са
пред туй сърце отчаяно, кървящо,
което песничката си ни праща
за плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 04 uli 2022