Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 25 март 2017 г.

Ars Poetica – ЗРЪНЦАТА ВРЕМЕ

ЗРЪНЦАТА ВРЕМЕ 

Реших най-сетне в прав текст да поспоря,
че тъй мимолетно е всичко у нас:
внезапно обзема ни някаква страст,
и вълшебство тогаз озарява случайните хора.

Седях преди тръгване със семейство на двора:
бяхме аз и двама съпрузи с кафенце в ръка...
Добруджа, ниви зелени, утро и синева;
точно в осем две птици прелетяха отгоре.

Бе хубаво. Беше някак хем свежо, хем морно
и защо ли внезапно обхвана ме страх,
че вече никога не ще седя между тях –
сред мъжа и жената с кафето на двора?

После в някаква варненска интернет-зала,
тъкмо изпратил съобщение лично до теб,
помислих, че нещо вероятно не ми е наред,
щом желая поне за миг да си ме видяла.

Разминават се людете и всеки неволно
нежна следа тук оставя под лявата гръд,
а дните броени са и все тъй се топят
в празнична врява, в грижи и болка.

Нищо от случилото се не ще се повтори,
непоправими остават следите ми там,
и когато на свой ред се сбогувам тъй сам,
дано нещо, от мен казано, ти проговори!

Пловдив – европейска столица на културата 2019
Plovdiv, 18 dec. 2009 – edited 26 mar. 2017