ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (997.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (997.)

  ...Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, Послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.

  09 uli 1999

ВОДНО КОНЧЕ

Самотният пилот, който облита Всемира

със скорост, от която ракетата му вибрира,

съсредоточил вниманието си без учудване

в съвършеното свое летателно оборудване,

независим и горд

нафукан и глупав като английски лорд,

не е нищо повече от случайна прашинка,

макар прашинка в съвършена бойна машинка. 

Със същото основание водното конче,

кръжащо над скършено над ручея клонче,

може да си има своята естествена гордост,

чудесни сантиментални и прочие желания,

идеи, настроения, чувства, предпочитания,

но за разлика от летеца високо над мене,

то изобщо не съзнава колко е съвършено,

както и ние във водовъртеж от въпроси

не осъзнаваме Посланията, които носим. 

А онзи, който все някога ще ги разчете,

трябва да е с неопетнената душа на дете.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 08 uni 2022

––––

* Водното конче от вида Pantala flavescens е едва няколко сантиметра на дължина, но е истински въздушен ас, в състояние е да прелети над 7 хил. км. разстояние, вероятно ориентирайки се единствено по звездите. 

** От неиздаден (поради стекли се разни обстоятелства, и вследствие на това изпарил се мерак у автора) сборник от 1999 г. "Порто Фино". Което било писано, то става; което не – не; много важно, че никой нямало го да прочете, нали! Бел. м., tisss.