Край потока пенлив от жажда аз умирам,
разпален като жар, аз леденея в мраз...*
КОГАТО СИ ОТИВАШ…
Когато си отиваш и отиваш,
не се обръщай, моля те, назад.
Когато си отиваш и отиваш,
не се обръщай, моля те, назад.
Спомни си само колко бе щастлива
пред погледа на оня непознат,
как той с очи те пиеше и колко
изящно гъвкава ей тъй за миг
като пъстърва, блеснала в потока,
в прегръдките му хвърли се със вик
и после как за миг светът помръкна
и цялата природа как замря
сред пролетната врява звънка,
дошла до мен от призрачна гора.
пред погледа на оня непознат,
как той с очи те пиеше и колко
изящно гъвкава ей тъй за миг
като пъстърва, блеснала в потока,
в прегръдките му хвърли се със вик
и после как за миг светът помръкна
и цялата природа как замря
сред пролетната врява звънка,
дошла до мен от призрачна гора.
Plovdiv, 14 uni 2009 – redact.31 mart 2015
________
* Из "Балада за конкурса в Блоа" на Франсоа Вийон (1431- ок.1474).