ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (477.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (477.)

  14.11.2011. СЪНУВАМ БАЩА МИ (ВМ. ПОСЛЕСЛОВ)

  – Хипотезата за построяването на египетските пирамиди може за някого да изглежда парадоксална, но за друг тя да е напълно обоснована. Съгласен съм за вредността от сляпата вяра, но не по-малко вредно ми се струва сляпото неверие. (Светозар)

  – Мен ако питаш, когато си силен и в съгласие със себе си, няма да те пренебрегват. Може би само тук-там някой ще те понамразва. (joke)

  – Стана ми люто в носа и солено в очите. Иначе нямам знания да коментирам. (jiva)

  Към Светозар: Благодарности за репликата! Потопих се в окултното и езотериката, които сте показали върху личната си страница, и да Ви кажа: ако извънземните са тук някъде, вероятно ще им е нужен доста хумор да ни приемат насериозно. Имам си мои размишления по тази тема, свои преживелици, бих казал, но ТАМ е доста мразовито и страшновато, за да пренебрегвам наивността и очарованието на живия живот, където пчели бръмчат, момичетата си търсят мъж, а в съседния двор една котка снощи роди три здрави котенца... Бъдете здрав!

 Към jiva: Сънувам баща ми, който си отиде през 1983 г. Идва си като човек, който се е трудил усърдно; посрещам го в дом, дето живеем двамата, и му казвам: "Няма вече да я караме само на постно, ще имаме на четири-пет дни и месо на масата; виж, купих климатик, пералня, вече сме с алуминиева дограма, не със старата жигула, а с порше, обзавели сме се с куп електронни боклуци". А той: с онази негова си Исусова кротост, с очи само ми се усмихва. Разтъпкахме се снощи с един съсед тук из квартала, пихме бира в кръчмето зад кварталното пазарче. Слушам какви ги реди. После го оставих да се прибере при майка си и поспрях до компания картоиграчи. Леле, как безкрило тече животът! Заяждат се на дребно, демонстрират сила, а като се вгледаш, пилят си само нервите; дали ще е белот или са кавги в парламента, ужасно вони на посредственост. Какво отличава рожбите на същите тези тепегьози! Май единствено липсата на умора. Децата им по същия начин воюват за надмощие помежду си, кресливи и невъзпитани. И във властта: с отработени обноски и морен глас дефилират "народни закрилници", а деформирана от грандоманията муцуна занича иззад всяка човеколюбива уж маска.

  Къде сте, трудолюбиви честни българи! Сеем гадното си настроение, където и да се появим, където и да ни допуснат да се разпореждаме – ей такова тягостно мълчание! Нито с курвенска чалга, нито с лумкащи тъпани и пискливи зурни ще го заобиколиш. Съпругът на моя позната й рекъл озадачен: "Има добри хора, ще знаеш, мила. Има ги, срещат се чат-пат, колкото знак да ни дадат, че животът в България не е толкоз гадна работа!" Пошлостта от нашата мила България обаче мощно бълва смърдящи талази.

  Чудесният инак като актьор Коста Цонев – усетил се парламентарен тигър в своите седемдесет лазарника, към девойче от телевизията, което пратили да го интервюира във фоайето на Народното събрание, се обръща с игрива задявка към камерата: "Ех, какъв мъж бях едно време! Тогава да ми се беше явила, не микрофон, моето момиче, друго нещо щях да ти дам да ми подържиш в ръка".

  Оказва се, Историята имала и друга – невидима или премълчана, но много по-важна за нас, българите, страна. Пари и сексуални палавници, имоти, далавери, длъжности, самохвалства – ей това движи Простащината. "Пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци"... Туй "московци" като па се замени с "Лос-Анжелесци", и всичко бир-таман си на място. Има ли друг народ, така устремен да избяга от себе си!

  По националната телевизия представят нашумелия със скандалните си изпълнения писател Христо Стоянов, рядко нагъл тип, родом от Габрово, жител на Смолян, автор на унизителни сюжети за родопчаните-мохамедани; самоуверен грубиян, габровлията разправя как за проблеми с разпространението на неговите книги съдил Българската държава в Страсбург и ни в клин-ни в ръкав, за да блесне с ерудицията си, именитият плодовит писател на гнусотии за Апостола Васил Левски и майка му на Левски, Иисус бил копеле и проч., неочаквано изтърси фразичката: "Пайетам можна и не будеш, ама гражданинам бъйт абъязан". Па с навирен показалец и с дълбока въздишка допълни: "Както казваше великият Лермонтов".*

  Смейте се, мила! Това ще да му е илачът за лютото в носа и соленото в очите – да се посмеем над духовния урод.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 16 fev. 2021

Илюстрации:

- Местността Юндола, Родопите. Баща ми на 50 г. 

- Любимецът на тв-екрана Христо Стоянов (1956).

___

* "Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан" – фрагмент от поемата "Пред парадния вход" на руския поет Николай А. Некрасов (1821-1878). В артистичния свят има една категория тарикати, за които скандалът е най-добрата реклама, бих нарекъл феномена "Синдромът на Волен Сидеров" – колкото си по-нагъл, отчайващо невъзпитан и явен простак, толкова по-високо те ценят и уважават у нас. Бел.м., tisss.